Подкрепете ни!




ИнтервюГанета Сагова / 19 април 2021

Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше

Да обичаш и да загубиш Милен Цветков

Милена Иванова: Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше
Милен и Милена, двама души, създадени един за друг, но разделени твърде рано от съдбата. Това е история за силната, истинска любов, която, за съжаление, не успява да избяга от кармичния си път. Какво остава след смъртта и как се живее със загубата на любимия човек, споделя Милена Иванова в емоционално интервю за Списание 8.

-    Мина една година от смъртта на Милен. Какво се случи с теб през това време?
-    Работя, само това правя общо взето - гледам да оцелявам. И тази тъга скоро няма да мине. За съжаление, животът е така понякога. Много съм мислела и знам, че всичко има своята причина, но това не ме успокоява.

-    Нумерологията не ти ли подсказа, че нещо лошо може да се случи?
-    Да, аз в книгата си съм обяснила това. Връзката ни в начало се развиваше много трудно, именно заради това - аз предварително бях направила изчисления и знаех, че нещата няма да са леки. Интересното е, че в моите карти се виждаше, че страдащият човек ще съм аз. Милен не вярваше в тези неща. Когато решихме да живеем заедно и той започна да наблюдава работата ми с клиенти и разговорите, започна да се отваря на тази тема. Тогава ме помоли да му направя подробна диагностика. Тя показа, че първото и третото му име правят кармичен кръст точно с такива последици – проблеми със сърце, катастрофа... Но аз си мислех, че може да дойде някаква болест, никога не съм си представяла такова нещо... Психиката на човек така е устроена, че гледа да се пази. Никога не можеш да допуснеш най-лошото.    
Аз съм споделяла на много хора, че въпреки идеалните ни отношения с Милен, бях много неспокойна. Имах вътрешна тревога, като предчувствие.
Казвала съм на близките си: не знам какво ще се случи - Милен е честен човек и никога няма да ме подведе, тоест няма да е изневяра, ще е нещо друго. И то виж какво стана. Не съм правила предсказания и не искам. Нумерологията не служи за предсказания – това е доста остаряло мислене и ние трябва да минем на следващо ниво. Да разберем, че подлежим на сили, по-силни от нас, и че всяко нещо си има смисъл и предопределение.

-    Как тълкуваш факта, че Милен си отиде на връх Великден?
-    Според мен мисията на Милен е много голяма. Него си го прибраха, защото той трябва да служи за нещо по-висше. На такива дни само най-чистите хора си отиват. Аз съм изчислявала цялата информация, която имам, и мисля, че той е на доста духовно ниво в йерархията, въпреки че тук беше избрал земна мисия, с която да служи на обществото. Ние избираме различни мисии през различните си животи. Понякога дори хора с ангелски ранг избират да служат в ползва на хората и слизат на земята.

-    В дните преди смъртта му имаше ли някакви знаци?
-    Да, много. Разговаряхме за смъртта, нещо, което хората не правят в ежедневието си. Милен често говореше за това. Когато започна пандемията и ни направиха тази медийна атака, аз много се притесних, и то най-вече за близките ни хора, а не за себе си. По този повод си говорихме с него. -    
И той тогава ми каза, че за него най-естественото нещо е смъртта и човек не трябва да се страхува. Когато му е дошло времето, му е дошло и трябва да бъде готов.
Той ми каза, че и аз не трябва да се страхувам. Много интимни разговори сме имали на тази тема. Един от тях беше провокиран от филм за майка с двама синове. Тя бе болна тежко и нямаше надежда да оздравее. Живееше в мъки, а синовете трябваше да вземат решение какво да направят. Единият искаше евтаназия, другият - не. Тогава Милен ми каза – „аз не искам да умирам в болки, не знам колко ще живея, но ако се случи нещо такова, трябва да имаш смелостта да сложиш край.“ И ме накара да обещая. Аз го попитах защо въобще го говорим, а той отвърна: за мен това е нещо естествено. Същата вечер ми разказа доста неща за смъртта на майка си и баща си. Също така имахме много сънища. Милен сънува, че се намира в пещера, от която няма изход. Аз също имах много сънища, но не искам да ги разказвам, защото са тежки и ужасяващи. Една седмица преди да си отиде, той ми каза: „Чувствам се на ръба на пропаст – или ще я прескоча, или ще пропадна много дълбоко.“



Друга вечер се прибра и каза: „Сега, докато пътувах, целият ми живот премина на филмова лента“. Аз го попитах какво е почувствал, а той отговори: „Само едно ще ти кажа - за мен телевизия повече няма да има.“ Какво точно се беше случило, не знам, но не беше нещо, което да го радва. Друг спомен е около десет дни преди смъртта му – аз си изнасях нещата от офиса, за да работя от вкъщи. Милен дойде да ми помогне и беше купил пакет сол. Когато отвори багажника, за да товарим, и ми подаде солта, пакетът се скъса и всичко се разсипа. Той много обичаше да му тълкувам разни знаци и ме попита какво означава това. А му казах - нищо, ама той твърдеше, че не е на хубаво. Оставихме колата и тръгнахме да търсим вода и кафе. Когато се върнахме, стъклото му беше счупено. Той каза: „Ето, това е означавало.“ Вкара колата за ремонт, там му объркаха стъклото. Неговите думи бяха: „Какъв съм карък. И тази кола няма да я бъде.“ Точно това му бяха думите и още ми кънтят в ухото. Имаше още много знаци, които съм описала в книгата.

-    Сега, след като Милен вече го няма, усещаш ли присъствието му по някакъв начин?
-    Постоянно го усещам. В трудните моменти, когато съм самотна, или когато трябва да взема някакво решение. В началото имаше голяма медийна атака, отвсякъде ми звъняха...Не исках да говоря. Но ми се обадиха от едно предаване с много приятна водеща - добронамерена, а не от жълтите медии, и ме предразположи. Тогава аз все още ходех всеки ден на гроба и се опитвах да взема решение дали да приема поканата. Тъкмо отивах към гробищата, когато водещата отново ми звънна. Аз й казах, че нямам още отговор. Тогава започнах да си „говоря” с Милен – кажи какво да правя, да говоря ли, да мълча ли? В този момент, както радиото свиреше, загасна. Опитвах да го оправя, синът ми ми помагаше, всичките копчета опитахме, но радиото не тръгна. -    
Разбрах ясно, че това е знак. Че не трябва да говоря. Милен го усещам непрекъснато. Но знам, че вече е време да го пусна окончателно и това трябва да стане точно сега.
Още в началото сънувах сън – как една бяла светлина лети. Според мен той премина много бързо, не е бил между световете. Усещам, че е там, даже си мисля, че е с майка си и баща си. С добрите хора така става. Но аз вярвам, че те имат силата да ни помагат и на нас, които оставаме. Също така сънувах светлини, подредени по групи и светещи в различни цветове и той беше в бледолилаво. Не се споменаваше име, но аз го усещах, че е там.

-    А как реши да напишеш книга за вашата връзка?
-    Книгата започнах да я пиша три седмици след смъртта му – като терапия, за да не забравя какво е било. Живеех при приятелка цял месец заради спомените, които ме връхлитаха. Тя ми каза – стига си плакала, вземи да пишеш. Много се колебаех дали да правя книга, но близките ми хора ме убедиха. Един ден, приятелка на Милен, с която се запознах след смъртта му, ми се обади и ми каза, че го е сънувала в цветарския магазин до телевизията. Времето било слънчево, той – усмихнат, в любимите си тъмнозелени панталон и риза. Тя го попитала какво прави, а той отговорил: „Купувам цветя на Милена, че тя много ги обича.“ Попитала го как е, а той отвърнал: „Много добре! Но искам от теб да се обадиш на Милена. Кажи й, че всичко ще е наред, да не се притеснява.“ След това обаждане реших да издам тази книга.

-    Някой от семейството на Кристиян Николов свърза ли се с теб?
-    Никой не се е свързал с мен, и слава богу - аз не искам. Те изказаха публични съболезнования. Аз не съм съдник и не искам да го съдя. Нека правосъдието да реши. -    
На това момче съм му простила и съм го направила заради мен и заради душата на Милен. Но за грешките се плаща. Когато човек сгреши, трябва да има силата да понесе последствията. Аз смятам, че животът и на това младо момче, и на семейството му е приключил. Как се живее с мисълта, че си убил човек?
-    Колко време бяхте заедно?
-    Нашата история е от 4 години, но аз се дърпах дълго време заради нумерологията. Когато се събрахме, почти всяка сутрин Милен ме питаше – вярно ли заради тези тъпи числа ти ни загуби толкова време от живота. И приятелите ми ме питаха от какво се притеснявам – че е известен или че ще ми изневери... Нито едното, нито другото, ама как да обяснявам на хората, че са числата. Аз видях, че връзката ни ще има край и числата не ме излъгаха.
 

-    Винаги съм мислела, че сте един за друг – той е Милен – ти Милена, не е случайно.
-    Така беше. Не можеш да си представиш каква хармония имахме помежду си, обаче аз виждах проблем в имената му и му казах. Но той не се съгласи да си го смени. Каза: „Каквото е, такова. Аз съм Милен Цветков и винаги ще си бъда. Това е моята история, хората така ме познават. Ще ми се смеят.“ Беше прав, много е трудно да направиш такава промяна. Но само това беше спасението за него. Ужасно трудно можем да излезем от кармичния си шаблон. Свикнали сме с него и дори да ни се даде възможност да излезем, ние избираме сходен модел, за да си седим там. Попитах Милен хипотетично, ако все пак реши да си смени името, кое би избрал. Той отговори –  Момчил, защото от детството си само това име е харесвал. Изчислих наново и пак се получи кармичен кръст. Ние си носим кармата, а си мислим, че имаме свободен избор. Само когато човек е много извисен, след много духовни практики може да избегне съдбата си. В ежедневието човек няма как да избяга. При нас единственото спасение беше да си смени името и да отидем да живеем в планината или в друга държава.

-    А ти самата какво изпитваше в последните ви месеци заедно?
-    През януари, февруари, март –  преди смъртта му се чувствах много тревожна. Събуждах се без причина с тревога. Всеки ден правех ангелски медитации, и с клиентите ми медитирах, но въпреки това се събуждах с притеснение. И си казвам какво ми става, това не съм аз? Знаех, че 2020 година ще е тежка, защото беше четворка. През декември пресметнах тенденцията за новата година и знаех какво предстои – имам запис на тази лекция. На нея говоря за болести, пренатален период на човечеството, когато ще изплуват стари спомени, ще се отработват стари животи; сънища, страхове, проблеми с водата (каквото се случи с Перник)... Тогава си казах, че имам знанията и ще успея да неутрализирам събитията, но в слънчевия сплит усещах, че нещо ще се случи. И докато Милен не си отиде, тази тревога не отмина. А след това тревогата се превърна в мъка… Питаха ме – не можа ли да го спасиш? Как да го спася, аз не съм Господ. Аз съм описала в книгата, че човек живее в паралелни светове. Трудно е за осъзнаване, но ние живеем паралелни животи. Сега сме в една ситуация, а паралелно – в друга. Понякога траекторията на движение може да се промени. Неговата траекторията щеше да е различна, ако беше получил подкрепа... Аз съм била с Милен в най-трудния му период. Той сам казваше, че не е имал по-трудни години. Той не беше на екран. И аз го видях разочарован, притеснен –  неща, които той не заслужаваше.

Говореха, че си правя PR на негов гръб, бях толкова огорчена. Ние имахме връзка още докато беше на екран, а заживяхме заедно след това. Ето, дори ти не знаеше, че съм с него. Той беше този, който искаше връзката ни да е публична, а аз –  не. Не исках никой да се меси в личното ни щастие. Любовта е като цвете –  трябва да се отглежда внимателно и да се пази.

-    Съжаляваш ли, че нямахте повече време заедно?
-    Не съжалявам за абсолютно нищо. Нямам мисъл или чувство, които да не съм изказала към него. Последните дни може би сме имали вътрешно усещане, защото успяхме всичко да си споделим. Казах му, че аз съм взела решение да се грижа за него и да съм с него. Защото Милен е усещал, че не съм готова за по-сериозни крачки. И точно на Великден, на обяд, аз му казах, че когато Боян порасне, можем да обединим семействата си. Не се ядосвам, но ми е мъчно, че можеше да сме заедно повече време. Но така е било писано. Аз оставам с хубави спомени, а тях никой не може да ми ги вземе.



-    Вие как всъщност се запознахте?
-    Бях гост в неговото предаване. Обадиха ми се по телефона и казаха: „Имаме информация, че сте много добър нумеролог и правите прогнози на известни личности. Ще се радваме да ни гостувате в предаването“. Приех поканата и така се запознахме. След време ме поканиха и втори път. Но тогава той ме върна от студиото?! Докато чаках, при мен дойде момче, много притеснено и започна да ми се извинява. Каза, че имат проблеми с техниката и няма да се прави запис, че ще ме викнат отново и Милен лично ще ми се обади да ми се извини. Аз казах добре, но ми стана ясно, че просто ме връщат, защото в това време дойдоха двама мъже, които седнаха до мен на дивана и ми стана ясно, че те са следващите гости. Пристига пак момчето и ми казва: „Ама, вие наистина трябва да си тръгвате.“ Той се притеснявал Милен да не излезе от студиото, където снимаше, в някоя от почивките. А то какво се случило – станал е страшен скандал. Милен не е знаел, че съм поканена. Започва да чете сценария си и вижда моето име, развиква се – как може да не ми кажете, аз си пиша с тази жена и тя не ми отговаря във фейсбук, сега тя ще реши, че нарочно я каня, за да злоупотребявам със служебното си положение... Аз наистина не му отговарях, защото ме беше ядосал с някой от майтапите си, които в началото не разбирах.

Имахме много такива интересни случки. Лятото преди да заживеем заедно, ме беше ядосал и си казах – ти може да си Милен Цветков, ама аз съм Милена Иванова. Събрах му багажа и му го пратих с „Еконт”. И той после се майтапеше: „Ако ме върнат на ефир, ще имам още една случка да разказвам, такова нещо не ми се беше случвало.“ А аз прилежно сгъвам всичко, да не се счупи нещо. Той се чудеше как не ме е мързяло да го опаковам и после 5 часа е разопаковал. Беше купил чаршафи, възглавници, всичко му върнах. После той пак ги донесе у нас, но беше много смешно. Аз, като му ги пратих, заминах в Гърция с майка си и приятелки, и след няколко дена, като е разбрал, ми се обажда: „Какви са тези глупости, как не те е срам, аз съм ги купил за нашата къща и те трябва да стоят там. Прибирай се от Гърция или идвам аз.“ И аз тръгнах. А за какво ме ядоса – читателите могат да прочетат в книгата.



-    Какво ти дава сила да продължаваш?
-    Една клиентка ми каза – Господ когато си обича войниците, той се грижи за тях. Ние бяхме в апогея на нашата връзка и Бог го прибра, за да я запази, такава чиста и хубава. Спомням си как в деня на погребението, след самото опело се върнах и започнах да търся гроба му. Доста време го търсих и по едно време започнах да плача и да се моля на Милен – моля те, помогни ми да те намеря. Появи се момче, което работеше там, той се смили, защото заради пандемията не трябвало да показват гробовете на хората и ме упъти.

Милен е роден с път на живота 5, а аз –  с път на живота осем 8, общо прави 4 от 13 (1+3=4) – абсолютно кармична връзка. Това е едно от най-тежко кармичните числа. Стигаме до мястото и аз чета – алея 8, гроб – 5, а не обратното. Алея 8, което е моето число. и гроб 5, което е той, това не е ли знак? Този гроб е на баща му, той не е купуван сега. Тоест, тези неща са написани от поколения назад. Само като го видях, настръхнах цялата, а сълзите ми текат. Ние живеем в предварително предначертана числова матрица. Числата толкова много знаци ни дават.

Тази сряда Милена е гост в поредното ни предаване LIVE в 8 със Списание 8


Още по темата:

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, Интервю

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Чистим Авгиевите обори Интервю

Чистим Авгиевите обори

Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“ Интервю

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл! Интервю

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!

Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му Интервю

По-важно е какво специално има в един човек с ограничения, а не какви са проблемите му

С 2% зрение Дилиян Манолов е незрящ фотограф и младежки делегат към ООН. Занимава се и с психология, актьорско майсторство и писане на поезия.

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите Интервю

Анастас Пунев, доктор по право: Конституцията принадлежи на живите, не на мъртвите

Държавата е необходимото зло, с което се налага да влезем в прагматични отношения за колективна изгода

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака Интервю

Калоян Василев: Често хората не разбират, че са обект на хакерска атака

Старите операционни системи, които се ползват най-често, са най-застрашени, твърди управителят на КиберСигурност ЕООД

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират Интервю

Снежанка Бонева от фондация „Последната клетка”: Единственият начин да се дресират делфини е чрез глад

Агонията на тези животни се продава с помощта на весели реклами, за да се прикрие ужаса. Крайно време е България да започне да спазва законите за защита на животните.

Българите - с корени в небето Интервю

Българите - с корени в небето

Българщината е като цвете в асфалта - колкото и да я потискат, насилват, превъзпитават, винаги оцелява, казва Ивинела Самуилова

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма! Интервю

Ваклуш Толев: Еволюция без гърч няма!

Духовният учител Ваклуш разказва каква е ролята на болестите, природните катаклизми и социалните конфликти за човешката еволюция

Призванието „професионален читател” Интервю

Призванието „професионален читател"

Христо Блажев чете средно 200 книги годишно. Съветва пишещите да не чакат идеални условия, а да „включват” мозъка си когато трябва

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея Интервю

В момента получаваме много подкрепа от висшите сили, но трябва да сме отворени за нея

Чародейката Богомила-Сандия смята, че е време всичко фалшиво да отпадне и връщане назад няма...

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени Интервю

Децата трудно ще се депресират, ако родителите им са спокойни и уверени

Мадлен Алгафари съветва как да успокоим най-малките

Фотографът Велислав Балдев - полет над града Интервю

Фотографът Велислав Балдев - полет над града

Той представя Пловдив по нов, вълнуващ начин, като кълбо от линии, сенки, симетрия и хаос

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа! Интервю

Милен Врабевски: Създаваме рок музика от световна класа!

Турнето на Intelligent Music Project е едно от меломанските събития на годината

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива Интервю

Проф. Веселин Дафов, философ: Човешката душа е винаги красива

Тялото умира, но разумността, творчеството продължава да живее и след смъртта