Подкрепете ни!




История09 май 2021

Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня

Разкъзът „Съдбата на човека" е писан от Шолохов по действителен случай

Кадър от филма ”Съдбата на човека”, 1959, реж. С. Бондерчук
Кадър от филма "Съдбата на човека", 1959, реж. С. Бондерчук
„Съдбата на човека“ е епичен разказ, написан от Михаил Шолохов през 1956 г. и преведен на български от поета Атанас Далчев. Пресъздава трогателната история (по действителен случай, разказан на Шолохов от възрастен военен с малко дете) на разбития живот на Андрей Соколов, загубил цялото си семейство във Втората световна война и намерил утеха в близостта на едно сираче, на което казва, че е негов баща. Режисьорът Сергей Бондерчук снима филм по произведението и играе в него ролята на Андрей Соколов. По мнението на критиците военната черно-бяла драма е много по-силна и въздействаща от литературния първоизточник. Нека днес, на 9-и май, 76 години след победата над фашистка Германия, си припомним тази история, която обобщава десетките милиони разбити от Втората световна война съдби.    

Андрей Соколов е родом от Воронежкия край, роден е през 1900 година. По време на Гражданската война служи в Червената армия. В гладната 1922-а Соколов се премества в Кубан, работи за кулаците и оцелява, но родителите и малката му сестра умират от глад. Останал сам, година по-късно, завръщайки се в родното си село, продава къщата на родителите си и заминава за Воронеж. Отначало работи в дърводелски цех, след това - във фабрика, учи ключарски занаят. Жени се за момиче от сиропиталище - Ирина. Тя не е красавица, но е умна, пъргава и пестелива. Ирина е и съпруга на Андрей, и пръв негов приятел. Той я обиква с цялото си сърце.

Скоро идват и децата - първо се ражда синът му Анатолий, после - двете му дъщери.
През 1929-а Соколов става шофьор на камион. Така изминават десет години.
Миналото е като онази далечна степ в мъглата. На сутринта вървях по нея, наоколо всичко беше ясно, но изминах двайсетина километра и вече не можех да различа гората от плевелите, обработваемата земя от тревите ...И изведнъж войната започна."
Семейство изпраща Соколов на фронта. Разстроената Ирина се сбогува с него сякаш завинаги. По време на войната той служи като шофьор. Раняван е два пъти. Сравнително леко.
През май 1942-а германците преминават в офанзива. Соколов доброволно се предлага да вози боеприпаси за артилерийската батарея до огневата линия, но не успява: снаряд пада много близо до камиона му и взривната вълна го преобръща. Соколов губи съзнание. Когато отваря очи разбира, че е зад вражеската линия.
Опитва да се престори на умрял, но инсценировката е неуспешна. Вдига глава и вижда, че към него вървят шестима фашисти с картечници. Те вземат ботушите на Андрей и го напъждат да върви пеша на запад.

Следват дълги дни и нощи в плен. Разстрели, предателство от свой и унищожаването му... И смърт, много смърт. На всяка крачка. Соколов е изпратен към Познан, той мисли за бягство, но не му се удава никаква възможност. Такава се появява в един миг, докато пленниците са изпратени да копаят гробове. На четвъртия ден от бягството си, Соколов е хванат и хвърлен в карцера за един месец. След това е изпратен в Германия.

За две години плен Соколов полага робски труд на различни места в Германия.
В един лагер край Дрезден убеждава събратята си по съдба да не работят с всички сили за врага, но някой донася това изказване на властите и Соколов е извикан от коменданта на лагера за военнопленници - Мюлер. Немецът знае руски перфектно и разговаря с пленника без преводач. Сипва му водка и го кара да пие по дъно няколко пъти за мощта и победата на немското оръжие. Соколов обявява, че ще пие за собствената си смърт.

Мюлер е впечатлен. Казва, че уважава храбростта на руския войник, вижда го като достоен противник и няма да го застреля. Комендантът съобщава, че германските войски са достигнали Дон и са окупирали Сталинград. Соколов е помилван в чест на това радостно събитие, а за смелостта си получава хляб и парче сланина. Соколов споделя храната с другарите си - разделят я на всички поравно.

През 1944 г. Соколов, вече като шофьор на немски майор-инженер, успява да избяга от плен.
На съветска територия е изпратен в болница, за да получи медицинска помощ и храна. Пише писмо до жена си и две седмици по-късно получава печален отговор от един съсед. През юни 1942-а бомба пада върху къщата му - Ирина и двете му дъщери са убити. Синът му не си е бил у дома. Научавайки за смъртта на семейството си, Соколов се връща на фронта.
Издирва координатите на Анатолий и чрез кореспонденция разбира какво се е случило с момчето през последните години. Анатолий завършва артилерийско училище и отива на фронта. Получава чин капитан, командва артилерийска батарея и има шест ордена. Умиленият Соколов вече мечтае за следвоенния живот със сина си, за внуци...

Баща и син приближават Берлин в различни дивизии и по различни пътища, но не успяват да се срещнат.
На 9 май 1945 г. Анатолий е убит от снайперист. Соколов все пак успява да види сина си в ковчега, погребан на немска земя.
След войната Соколов е демобилизиран, но не иска да се върне във Воронеж. Отива да търси свой ранен другар, който някога го е поканил на гости в родния си Урюпинск. Намира работа като шофьор там.
Веднъж близо до чайната Соколов вижда на улицата бездомно дете. Това е Ваня.

Майка му е убита при въздушна атака, баща му е загинал на фронта.
Соколов не мисли много. В един прекрасен ден качва момчето в камиона и на път към елеватора му съобщава, че е негов баща. Малкото момче с изтерзана душа сякаш е чакало да чуе това. Щастието му е неизмеримо. Соколов го осиновява.
Малко по-късно Андрей блъска с камиона крава, заради което шофьорската му книжка е отнета. Малко по-късно двамата с Ваня напускат Урюпинск.

Соколов признава пред приятел, че дори този инцидент с кравата да не се е случил, той така или иначе щял да напусне Урюпинск.
Меланхолията не му позволява да се заседява дълго време на едно място. Когато Ванюшка порасне и тръгне на училище, тогава може би ще се успокои и ще се установи на едно място, споделя главният герой.

Това е историята на две изтерзани и осиротели от урагана на войната души, които се откриват и се вкопчват една в друга, за да оцелеят в името на живота.


Още по темата:

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба История

Отвращението на образованите хора от църквите е историческа загуба

К. Юнг: Съвършенството на Бога ни кара да очакваме съвършеното творение, а не този полу-ад от мързел, тъпота и порочност

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята История

Оверлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 77 години от десанта в Нормандия

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко История

Ако Ботйов не беше роден на Коледа, щеше да се казва Петко

Кой е този общобългарски празник, който още от създаването си остава единствения велик ден на народното единство и идеали?

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай История

Ву Зетиан – единствената жена император на Китай

Управлението й е белязано от дворцови интриги и кръвопролития, но и с просперитет за китайския народ

На което се противи човек, в това е неговият затвор История

На което се противи човек, в това е неговият затвор

Робът Епиктет за свободата, страстта, мъдростта и благородството

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем История

Говорим както мислим, живеем както говорим и пишем

Г. Марков: Българският език продължи да живее с болестите, които го бяха заразили и застрашително да линее

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена История

Генералът, пред когото са сведени 200 английски бойни знамена

Епопеята при Дойран - нищо не може да спре безумството на храбрите

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански История

Първата заложническа криза в САЩ и Яне Сандански

„Аферата мис Стоун" е най-коментираното събитие в Америка в края на 1901 г.

Кан Тервел, спасителят на Европа История

Кан Тервел, спасителят на Европа

Нека на днешния празник си припомним за този български военен подвиг

Хората не са родени да бъдат свободни История

Хората не са родени да бъдат свободни

200 години от смъртта на Наполеон

48 сандъка със златото на Хитлер скрити в дворец-бардак в Полша История

48 сандъка със златото на Хитлер скрити в дворец-бардак в Полша

Изследователите започват разкопки и се надяват да открият 10 тона злато и други богатства

Част от Юда има и в теб, и в мен... История

Част от Юда има и в теб, и в мен...

Крием ли в сърцата си скъперничество, завист и мрачна злоба? Готови ли сме за покаяние?

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” История

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Кое е най-лошото решение в историята, взето някога от човек? История

Кое е най-лошото решение в историята, взето някога от човек?

В списъка са Мао, Буш, Томас Мидгли, Дейвид Камерън и изпитващият Хитлер на приемния изпит в академията

Юнг:Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо История

Юнг:Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които не знаем нищо

Едно от последните интервюта на великия психолог и психиатър за BBC - част втора