Историята и тайните на древната Александрийска библиотека
Тя е била в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание
Изображения: Wikipedia и Istock
Александрийската библиотека е най-голямата и известна библиотека в древния свят, която няма аналог, поради мащаба на броя на книгите и ръкописите, съхранявани в нея.
Александрия е основана около 331 г. пр. Хр. от завоевателя Александър Македонски, на чието име е и кръстена. Градът е разположен на територията на Египет и бързо след основаването си се разраства и се превръща в основен център на елинската цивилизация. Тя е третият по големина град в африканската страна след Кайро и Гиза, но в древността е най-големият.
Александрия става известна най-вече със своята уникална и огромна митична библиотека и с Александрийския фар – едно от седемте чудеса на древния свят. След смъртта на Александър Македонски, Александрия е превзета от египетския фараон Птоломей I Сотер и заменя тогавашната столица на Египет – Мемфис, като остава с този статут близо хилядолетие.
Храм на музите
Връщаме се назад във времето. Годината е 297 г. пр. н. е. След като пада от власт в Атина, Деметрий от Фалерум търси убежище и го намира именно в Александрия. Той е член на перипатетичната философска школа, основана от Аристотел. Бившият гръцки политик и умел оратор разполага с огромен набор от познания и завиден интелект. Това не убягва от погледа на тогавашния египетски управник – Птоломей I и Деметрий става негов приближен съветник.
В резултат на тяхното общуване и жажда за ново знание (и могъщество) след няколко години е създаден огромен изследователски институт в столицата, известен като Александрийския музейон или музей („храм на музите“). Тази структура представлява комплекс от светилища за всяка от деветте музи, прототип на Лицея на Аристотел в Атина, център за интелектуални и философски обучения, лекции и дискусии. Но и център, разполагащ с множество лаборатории, обсерватории, ботанически градини, зоопарк за екзотични животни, жилищни помещения и трапезарии.
Купуват и конфискуват книги
Част от грандиозния културен център става и прословутата Александрийска библиотека. Според някои източници тя е създадена още по време на управлението на Птоломей I, според други – по време на това на сина му – Птоломей II Филаделф. Библиотеката има амбицията да се превърне в най-голямата и пълна в света. И успява, поне в рамките на древния свят. Към научния музей са назначени 100 учени и изследователи, чиято работа е да правят проучвания, експерименти, да набавят копия на ръкописи и книги. Те били на заплата, с осигурени място за живеене и прехрана. Един от тях – Калимах, създава първия библиотечен указател в историята, тъй като без такъв било невъзможно да се намери това, което читателят търси.
Първите ръкописи и архиви в библиотеката са завещаните от Александър Македонски нови географски карти на неизследвани до момента световни територии и сведения за различните култури и народи по света. Към тях започват да се прибавят исторически, литературни, философски, математически, астрономически, всевъзможни научни и религиозни текстове, много от които са написани на гръцки език. Постепенно интересът на съдържателите на библиотеката и техните управници нараства главоломно и те започват да купуват и конфискуват книги и ръкописи от целия свят. Под конфискуват имаме предвид практиката на птоломейските поданици да претърсват всеки акостирал на брега на Александрия кораб (а те били много и идващи от различни дестинации) и да изземат от него намерените книги и ръкописи. Понякога собствениците на книжата били обезщетявани с направено копие (препис) на конфискувания материал или парична сума. Понякога – не.
Цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание
Освен познанията и фактите, които се отнасят до земните дадености на нашата планета и хората на нея, както и традициите и наследството на египетския (основно) и други народи, търсачите на всемирно познание са развълнувани и от теми като възникването на Земята и човешкия род, мистериите на света и загадките на Вселената. Александрийската библиотека постепенно се превръща в център на цялото „заслужаващо внимание“ човешко знание и необхватното космическо познание. Много известни гръцки и чуждестранни учени и философи посещават библиотеката, за да „придобият знание“, в това число Платон, Херодот и много други.
Развитието на Александрийската библиотека продължава и през управлението на наследниците на Птоломей II. Според писанията на Хипократ Птоломей III (макар и чрез измама и кражба) успява да се сдобие с оригиналните текстове на великите драматични поети Есхил, Софокъл и Еврипид. Всички наследници на трона от династията на Птоломеите дават големи суми на свои пратеници и ги командироват в Древна Гърция, в различни точки от Близкия Изток и света, като им заръчват да купуват всички книги, на които попаднат, независимо от тяхната тематика и автор.
Броят на книгите и ръкописите в Александрийската библиотека нараства дотолкова, че се налага да се построи дъщерна библиотека в друг квартал на града, известна като Серапеума (храма на бог Серапис). Там според легендата се осъществявали мистериозни езотерични практики, учения и били събрани ръкописи, съдържащи древни метафизични тайни и посвещения.
Древни тайни
Според различните исторически извори наличностите в двете библиотеки имат различни стойностни изражения. Като започнем от 40 000 свитъка от папирус и пергамент, минем през около 500 000 екземпляра, както твърдят повечето историци, и стигнем до внушителните 700 000 бройки, които се споменават в някои исторически източници. При един от опитите да се класифицират, книгите са разделени в категории като риторика, право, епос, трагедия, комедия, лирика, история, медицина, математика, естествени науки, астрономия, астрология и други. Но съществувала и една друга категория за езотерични книги, съдържащи древни тайни. Според някои източници, в Александрийската библиотека можело да бъдат открити мистични ръкописи, създадени от атлантите, свитъци, разказващи за летящи чинии, същества в скафандри, слизащи от небето на Земята, както и книги на непознати езици, които не можели да бъдат преведени.
Едно от най-зловещите изпепелявания в историята
Истината за съдбата на Александрийската библиотека (и нейното продължение) остава противоречива и до днес. Ясно е, че „цялото познание за вселената“ изчезва под пламъците на безмилостни пожари и с това си отиват някои от най-ценните източници за древната история на света и Космоса. За едно учените са единодушни – пожарите в двете постройки на библиотеката са станали по различно време. Кога обаче са се случили те и дали са станали преди или след арабското нашествие в Александрия, остава неизяснен факт и до днес. Едно обаче е неоспоримо – това е едно от най-зловещите изпепелявания в историята – както като мащаб, така и в интелектуално и духовно измерение.
Една от най-спряганите от историците теории твърди, че „Кралската библиотека“ (първата и основна сграда, която се намира в Кралския квартал и по-точно в Кралския дворец) е станала неволна жертва на военен конфликт в Египет. През 48 г. пр. Хр. Юлий Цезар се включва в гражданската война между Клеопатра и нейния брат (и бивш съпруг) Птоломей XIII. В една от битките Цезар бива обсаден от вражеските войски по суша и от кралската флота по вода. Единственият му изход е да нападне с огън своите противници, което и прави, и така взима надмощие в битката. Но мащабът на пожара добива страховити размери. Освен подпалените кораби, в пламъците се стопяват и близки складове и други постройки. Разрушенията, нанесени на Александрийския град, са огромни. В пламъците е обгърната и така унищожена и великата Александрийска библиотека или поне една голяма част от нея.
Анатемосан храм на езичеството
Колкото до втората постройка - Серапеума, съхраняващ немалка част от великото човешко и божествено познание, той е опожарен и впоследствие „сринат до основи“, когато през 4-ти век християнството става единствената призната религия в Римската империя, а свещената втора част на Александрийската библиотека е анатемосана като храм на езичеството. На нейно място е издигната християнска църква и това бележи официалния край на великата египетска и световна Александрийска библиотека. Поне това е една от основните версии за унищожената втора светиня.
Друга теория твърди, че библиотеката в Александрия е унищожена през 642 г. Тогава градът е завоюван от арабския пълководец Амру ибн ал-Ас. Впоследствие се появяват исторически свидетелства, че неговият халиф – Омар Бар-Хебрей, е този, който е отговорен за унищожаването на Александрийската библиотека. Думите му били: „Ако тези книги са в съгласие с Корана, ние нямаме нужда от тях; а ако те се противопоставят на Корана, унищожете ги.”
Книгите и ръкописите, пише още, били използвани, за да поддържат огъня в местните бани, който процес на горене продължил повече от 6 месеца. Поради този и много други спорни факти и писмени източници се ражда и разминаването в мненията на историците за това кога и как точно е разрушена свещената Александрийска библиотека. Но в крайна сметка резултатът е един и същ. Цялото събрано световно и космическо знание и познание си отива безвъзвратно под светлината на пламъците, които всъщност носят непрогледен мрак.
Още по темата:
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно
Коледата с ритъма на сърцето
В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото
Какво е напредък? Когато нямате нужда хората да ви слушат и хвалят.
Плутарх дава 20 опорни точки за отговор
13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони
Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.
Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан?
Погребан дълбоко под хълм в централен Китай лежи първият император, чиито останки са непокътнати повече от две хилядолетия