Любопитно

Не виждаме своите ежедневни убийства...

Макс Фриш за улиците без изход и самотата на битието

Не виждаме своите ежедневни убийства...
Макс Фриш (15 май 1911 - 4 април 1991 г.) e швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект. Поразен от „невъзможността да бъдеш нравствен и да живееш нравствено“, твърде обезпокоен от противоречието между собствените мисли и действия, Макс Фриш през целия си живот се брани срещу мълчаливото съглашателство с наличните условия, срещу това да бъдеш погълнат. Като парадокс тъкмо отказът му да повярва в някакъв смисъл, тоест в една вътрешна необходимост нещата да са такива, а не други, предизвиква не досада, погнуса или скука, а трезвост, освобождаваща енергия, както и вникване в задачата, която той е поел като своя „мисия“: да възправя противодействащи образи срещу чудовищната деформация на човека от нашата епоха. „Където се постига правдивост, тя винаги ще ни прави самотни, но тя е единственото, което можем да противопоставим…“. Това пише Криста Волф в есето си, посветено на знаменития швейцарец - „Препрочитайки Макс Фриш, или за писането в първо лице". Нека си спомним някои от най-впечатляващите му откровения.
  • Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.
  • В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.
  • Всеки човек рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.
  • Да пишеш, означава да четеш самия себе си.
  • Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен, означава да бъдеш самотен.
  • Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.
  • Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!
  • Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма ми­нало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действи­телност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира
  • Тъкмо разочароващите ис­тории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.
  • Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!
  • Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.
  • Имат гости. Всички приказват, на никого не прави впечатление, че той, през цялото време зает като домакин, мълчи. Най-често гостите отбелязват: „Прекарахме чудесна вечер!“. Единствено жена му е печална: след като всички са си отишли, тя казва: „По-рано ти имаше свое мнение!“. Той не оспорва. „Та няма ли какво да кажеш?“ Естествено, ако се насили, би могъл да каже нещо; просто му се струва, че вече всичко е казал някога. В най-добрия случай онова, което той говори, интересува другите, но не и него.
I CAN TOO: Бъди благотворител със стил Любопитно

I CAN TOO: Бъди благотворител със стил

За да настъпи промяна, трябва някой да направи първата крачка

Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство Любопитно

Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство

Обичате ли фотографията и градската среда? Окривате ли красивия кадър навсякъде около вас?

Ако успея да спася едно сърце ранено... Любопитно

Ако успея да спася едно сърце ранено...

132 г. от смъртта на Емили Дикинсън

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“ Любопитно

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“

Отговорете на лесен въпрос и попадате в жребия за два билета за моноспектакъла на Ива Тодорова

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам Любопитно

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам

Флобер: Блондинките са по-страстни от брюнетките

Училище творилище Любопитно

Училище творилище

В „Артис“ заниманията са допълнени със сугестопедия и резултатите са впечатляващи

Включете се в конкурса за фотографи и оператори Любопитно

Включете се в конкурса за фотографи и оператори

Red Bull JOURNEYversity N8 търси най-добрите приключенци зад обектива до 18 май

SoFest не е само музика! Любопитно

SoFest не е само музика!

Освен балкански ритми от 10 до 13 май ни очаква и био пазар в центъра на София

Всекидневната Венеция Любопитно

Всекидневната Венеция

Странно място - хем е град, хем не е

Стабилен поглед към приключенията Любопитно

Стабилен поглед към приключенията

Включи се в Red Bull JOURNEYversity - състезанието за най-идейните визуални артисти

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт Любопитно

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт

Дмитрий Шостакович разказва за среднощен концерт по заповед на Сталин

Иисусе, жив ли си... Любопитно

Иисусе, жив ли си...

142 години от избухването на Априлското въстание

Лале ли си, Истанбул ли си... Любопитно

Лале ли си, Истанбул ли си...

Древният град е потънал в разкоша на над 20 млн. цветни камбанки

Опасно е да сте пасивни днес Любопитно

Опасно е да сте пасивни днес

Астрологична прогноза за 17 април

Да се обикнеш и да бъдеш самия себе си Любопитно

Да се обикнеш и да бъдеш самия себе си

129 г. от рождението на Чарли Чаплин