ЛюбопитноСтанислава Цветкова, снимки Асен Великов и авторът / 08 октомври 2018

Българи без България

Сънародниците ни в Украйна сънуват родината, която никога не са виждали

Българи без България
За един ден времето спря и се върнах 210 години назад, за да се запозная с едни българи, които живеят през две държави в трета. Нямат български документи за самоличност, но и без тях свободно говорят езика ни. И носят България в душата си, а сърцето им заиграва лудо, когато чуят звука от пискуна на родопската гайда. За тях родината е блян, а всяко докосване до нашата култура, традиции и обичаи е сбъдната мечта, която им се явява нощем. Те са бесарабските българи. Сънародниците ни в Украйна сънуват родината, която никога не са виждали.

Част от бесарабските българи никога не са стъпвали в България. В документите им пише, че са украинци, в страната ни ги възприемат като чужденци, но в сърцата им е избродирано – горди българи. Дъхът им спира от мелодията на родопските гайди. Обличат се в български народни носии и плачат, когато чуят космическата песен „Излел е Дельо хайдутин“ и „химна“ на емигриралите българи „Облаче ле, бяло“. Те знаят стъпките на българските хора, а децата им говорят свободно езика. И веднъж на всеки две години близо 10 000 бесарабски българи се събират, за да почетат традициите на народа си и да докажат, че кръвта вода не става. 

ПРАЗНИК ЗА ДУШАТА

За първи път това се случва през 1998 г, когато се организира събор на българите в Украйна. В наши дни той вече се е превърнал в главното социално-културно събитие на 300-хилядната българска общност в страната. Целта му е запазване на традициите, историческите и културните достижения на българите в съвременните украински земи. Провежда се в Белградска крепост, известна още като Акерманска, разположена до днешния гр. Белгород Днестровски в Одеска област. Крепостта е исторически и културен паметник от XIII – XV век. Мащабът є е поразителен, а мощните є каменни стени са свидетели на многобройни битки.

Тази година VIII-то издание на събора, посветено на 25-годишнината от основаването на Асоциацията на българите в Украйна, бе открито от емблематичната Валя Балканска и гайдарските състави „Родопчани“ и „Дельо хайдутин“, както и оркестър „100 каба гайди“. Звукът от пискуна отекна в цялата крепост и като ехо се разнесе над града – всички да чуят и разберат, че българският дух е жив. 



От първия тон нещо ме хваща за гърлото, а в слънчевия сплит усещам тежест и невъзможност да дишам. Магическа сила е събрана в българската гайда, всяка частица от мен се наелектризира. И хем ми е милно и драго, хем сълзите тръгват. Оглеждам се и виждам, че хората около мен също са затаили дъх, а по лицата им се стичат солени капчици. Сърцата ни плачат. С всяка фибра на тялото си усещам безусловната любов на едни хора, които цял живот жадуват за родината, която са изгубили още преди да се родят. И се чудя - какво е усещането да си българин, а никога да не си живял в България... и онова райско парче земя отвъд Дунав да е твоят вечен блян? Песента на гайдата спира, мислите ми са разпилени и аз тръгвам из зелените поляни, които са обвили основите на крепостта, и се опитвам да се събера отново цяла.

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ

На сцената започват една по една да излизат десетки художествени групи от Украйна, Молдова и България, които изпълняват български фолклор. Голям интерес предизвикат творбите на бесарабските художници Александър Кара, Иван Пастир, Иван и Злата Шишман. На стените на внушителната Акерманска крепост е представена и изложбата „Родова памет“ на фотографа Асен Великов, който чрез снимките си съхранява и разпространява българското културно наследство и разказва истории за любов, семейни ценности и традиции. И някъде там, между сергиите с ръчно изработени играчки, магнитчета, плетени вълнени терлици, пушека и аромата от печено върху скарата на дървени въглища и множеството хора, облечени в пъстри одежди, се срещам с Васил от село Чушмелия (на украински Криничне) – на около 50 години, с прошарена коса и дълбоки влажни очи. Тук е заедно с фолклорния си състав за народни песни и танци, който участва в различни фестивали. В България са живели неговите прапрапрародители. 




„По документи аз съм украинец, но дължа всичко на България. Аз съм българин! Моите деца учат на български, родителите ми са българи“, разказва разпалено, а очите му все повече започват да блестят. В този момент неговият приятел Александър се намесва в разговора ни, за да сподели, че жена му преподава български език в училището в същото село. „Българинът трябва да знае откъде е произлязъл. Тъжно ми е, че има хора, които забравят откъде са дошли, които не знаят езика, не помнят историята. Вкъщи всички говорят на български. Моето дете живее в Украйна, но не знае руски – знае български“, казва Сашо. Набързо си вземаме довиждане, защото ги очакват на сцената.  

НАСЛЕДСТВО

Продължавайки разходката си, погледът ми се спира върху окичени на една стена бели платна с фино избродирани орнаменти, а пред тях два фолклорни костюма – мъжки и женски. Впечатлявам се от пресъздадена българска сватба върху едно от пешкирчетата, където булката е изобразена с червена носия. Приближавам се и ме посреща Таня. Сладкодумно ми разказва, че това платно е на 100 години – запазено е благодарение на факта, че е стояло в сандък, изкарвано е само на големи празници като Великден и след това пак било прибирано. Оказва се, че жената е дългогодишен колекционер на бродерии, пафти, кърпи, носии и едновремешни снимки на бесарабски българи. Събира и съхранява ценните реликви повече от 60 години. Делото е започнато от нейната майка, а тя го наследява и продължава. Част от вещите са от къщите на нейните прапрабаби, които са от България. А самата тя е родена в Украйна. 

Таня Дукова показва колекцията си от снимки на бесарабски българи, част от които са заснети преди повече от 200 години. Таня Дукова показва колекцията си от снимки на бесарабски българи, част от които са заснети преди повече от 200 години.



Но знае перфектно български език, защото в дома є винаги се е говорило на него. „На всички им е интересно как ние, бесарабите, говорим на български. Ние сме българи, в моето село сме 4600. Моите прародители са дошли през 1812 година от някогашна България – Провадийското плато, днешен Каспичан. И родният ни език се е запазил тук от над 200 години“, разказва Таня. И споделя, че є е болно, защото традициите ни постепенно изчезват. Според нея една от основните причини за това е, че децата в днешно време излизат от селата и отиват в големите градове, за да търсят работа и по-добра реализация, a там не спазват толкова традициите или ако ги тачат, то те са преиначени. А за да ги съхрани човек, трябва първо да ги разбере, научи и след това да ги покаже на по-младите. „Едно време сватбите са били по шест дена. И за всеки ден си има конкретни стъпки – меси се питка, която бабите наричат с благословии, булката и младоженецът си имат определени задължителни дейности... А сега, ако младото семейство няма в рода си родители или баби, които са пазители на традициите, не знаят какво да правят. Става суматоха и се претупва работата. От поколение на поколение изчезват традициите“, с тъга споделя Таня. И допълва, че є се иска младежите не само правилно да танцуват и да пеят нашите български песни, но всичкото къщно възпитание да пазят и да носят в себе си, защото колкото по-лесен става животът, толкова повече се отдалечаваме от бита си. „Едно време хляб се е пекъл всеки ден. А като нямаше, баба правеше пирожки. Кой пече хляб в днешно време? Вече не точим кори, не печем... и се забравя. Жените не предат, все по-рядко се срещат майстори кожухари или тъкачи... Всичките ми баби са ми казвали: „Ние живяхме бедно, но живяхме красиво“. Така завършва историята си Таня, а аз се отправям отново към сцената, където многохилядните гости се сливат с ритмите на вечното българско хоро.

МОЯ УКРАЙНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ

Градът Белгород Днестровски, или както го наричах през последните дни – другата България, се намира на 700 км от Русе. Нямам спомен в учебниците по история да ни е споменаван фактът, че старото му име е българското Бѣлградъ. Някои го наричат и с турското име Акерман, румънското – Четатя Алба, старите гърци – Маврокастро и Аспрокастрон, и руското Белгород Днестровский. Територията, на която се намира градът, е част от Българската държава още от основаването є в VІІ век до падането є под византийска власт в началото на ХІ век.



Градът се намира в Бесарабия – името произхожда от династията на влашките войводи Басараби, които в края на XIV и началото на XV век владеят за кратко района между Килия и Белгород Днестровски. До 1812 година под името Бесарабия е известен районът на Буджака, контролиран от татарски и ногайски племена. През 1812 година този район, както и източната част на Княжество Молдова са завладени от Русия и названието Бесарабия се разпростира върху цялата територия между реките Прут и Днестър. Създадена е Бесарабска област, а от 1873 година – губерния с център Кишинев. До края на 20-те години на XIX век населението на Бесарабия се ползва с редица автономни права, които са свързани с управленските традиции на молдовското княжество. В Буджака, на мястото на изселените ногайци се заселват българи от Тракия. През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима, след което е присъединена към Румъния. Тя е анексирана от Съветския съюз през 1940 г. след пакта „Молотов-Рибентроп“ и отново в края на Втората световна война. Върху основната част от територията на Бесарабия е създадена Молдавска ССР, а северната и южната част са присъединени към Украинската ССР. Днес, както знаем, тези две съветски републики са независимите държави Молдова и Украйна.




През ХІХ век обаче в областта Бесарабия се заселват много българи-бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи. Общият им брой в републиките Молдова и Украйна по официални данни е около 230 000 души. Според националното преброяване от октомври 2005 г. в Молдова живеят 65 072 души, но в този брой не са включени българите в Приднестровието. Въпреки че нашенците населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев, където са чести смесените бракове, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова – предимно в Тараклийски район, но също така и в други райони като Кагулски, Леовски, Кантемирски, както и в Гагаузия, където живеят близо 8000 българи – малко над 5% от населението. В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни – над 140 000 души. Те преобладават именно в Болградския район, където се намира и Белгород Днестровски.

ПОЛЪХ ОТ МИНАЛОТО

През 1858 година в друг град в същия район – Болград, е създадена първата българска гимназия от Възраждането, която гордо носи името „Георги Сава Раковски“ и на 5 октомври бе отбелязан 160-годишният є юбилей. Малка част от нейните знакови възпитаници са българският премиер Александър Малинов, революционерът и национален герой Ангел Кънчев и първият ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Александър Теодоров-Балан. „Гимназията е свято учебно заведение за всички българи в страната“, казва директорът є Снежана Скорич. 



Тази учебна година школото посрещна 460 деца. Любопитен факт е, че не всички те са българчета –  украински деца също избират светилището за свой учебен център. От I до XI клас те изучават български език и литература и задължителната дисциплина български обичаи. Освен предметите от учебната програма, голяма част от извънкласните дейности също се провеждат на родния ни език. Издава се училищен вестник, а трима преподаватели са назначени от Министерството на образованието в България. Единият от тях води вокален ансамбъл, другият – хореографски, а третият преподава традиции на българския народ. Това дава възможност на децата допълнително да общуват в езикова среда, да придобиват знания за историята ни, за народното творчество на страната ни. 


НАПРЕД, НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ

Прекрачвайки прага на първата българска гимназия, у мен се загнезди желанието повече училища в родната ни България да приличат на нея. Върху стените по коридорите є са поставени ръчно изработени табла, които показват българските народни музикални инструменти, обяснено е откъде водят началото си част от обичаите ни и разказват за шевиците върху носиите от различните краища на страната, като по този начин запазват националната култура и наследство. Училището разполага със специален кабинет за по-малките ученици – интерактивна класна стая, в която присъствието на цялата цветова гама носи настроение, а стените є са украсени с  български шевици. Вдясно от нея един тесен коридор ни отвежда в амфитеатрална зала, където се провеждат концерти и училищни представления. Над нея е разположен музей, който разказва в детайли историята на школото – за да се знае и да се помни. А едно мъничко помещение, с размери около два на два метра, е превърнато в етнографска стая, в която са изложени народни носии и автентични предмети, използвани в едни от най-старите занаяти. 



И докато стрелките на часовника сякаш бяха спрели, аз се пренесох в една друга България при едни свободни и горди българи. Още носещи белезите на миналото и научени на любов и преданост към отечеството, изпитващи огромно възхищение от националните постижения и привързани към родната земя, език и традиции. 

Бесарабските българи ме научиха на най-ценния урок, който не е записан в нито един учебник по история – страната ни не е просто географска територия. България е усещане.

Материалът е публикуван в октомврийския брой 2018г. на Списание 8.

ПроКредит Банк: Зелен проект - изгоден кредит Любопитно

ПроКредит Банк: Зелен проект - изгоден кредит

Вратите на финансовата институция са широко отворени за всички, ангажирани с проблемите на околната среда

Румънските щъркели остават у дома тази година Любопитно

Румънските щъркели остават у дома тази година

Дивите патици и лебеди не мигрират, а кафявите мечки не искат да си лягат за зимен сън

Опитайте бездопаминовата диета Любопитно

Опитайте бездопаминовата диета

Получаваме твърде много приятни неща, а това води до пристрастяване и проблеми при приемане на реалността

Учените измислиха спрей за вечно чиста тоалетна Любопитно

Учените измислиха спрей за вечно чиста тоалетна

Всеки ден 141 млрд. литра прясна вода отиват за отмиване на WC

Мсвати Трети похарчи $ 15,5 млн. за коли на жените си Любопитно

Мсвати Трети похарчи $ 15,5 млн. за коли на жените си

Половината жители на на Есватини (екс-Свазиленд) живеят с под $ 2 на ден

На (не)пушачите с любов Любопитно

На (не)пушачите с любов

Живот отвъд димната завеса още от днес

Сексът като еликсир за вечна младост Любопитно

Сексът като еликсир за вечна младост

Той може да е лекарство, с което да се избегнат някои заболявания

Какво е общото между „Бре, Петрунко” и автомобилен гигант? Любопитно

Какво е общото между „Бре, Петрунко" и автомобилен гигант?

Българска народна музика звучи в много световни парчета

7 научнофантастични изобретения, които се превърнаха в реалност Любопитно

7 научнофантастични изобретения, които се превърнаха в реалност

Много отдавна писателите на научна фантастика предрекоха бъдещото, в което живеем

4-дневна работна седмица: повече продуктивност и по-малко прегаряне Любопитно

4-дневна работна седмица: повече продуктивност и по-малко прегаряне

Microsoft експериментира с намалено работно време. Резултатите са много добри.

Бягай, Форест, бягай! Любопитно

Бягай, Форест, бягай!

Учени реабилитираха бягането – удължава живота

Наричат Ли Чинг Юн - безсмъртния, живял е 256 г. Любопитно

Наричат Ли Чинг Юн - безсмъртния, живял е 256 г.

Диетата на дълголетника е букет от билки с оризово вино и любов

Хибаку Джумоко: А-Бомбардираните дървета, които оцеляха след Хирошима Любопитно

Хибаку Джумоко: А-Бомбардираните дървета, които оцеляха след Хирошима

Корените на плачеща върба оцеляват на 370 метра от мястото на експлозията

Майкъл Джордан откри клиника за социално слаби Любопитно

Майкъл Джордан откри клиника за социално слаби

Баскетболната легенда дарил 7 млн. долара лични средства за здравен център за неосигурени в родния си град

Нарцисистите застраховани от стрес и депресия Любопитно

Нарцисистите застраховани от стрес и депресия

Според изследване тъмните ни черти не са добри или лоши, а продукт на еволюцията

Истината за Хелоуин Любопитно

Истината за Хелоуин

Празникът е еклектична мозайка от модерна култура, древна история, религия и предупреждения за... наркотици