Измислена жена е музата на царя на шоколада

Микеле Фереро е роден през април 1925 г. в предградието на Пиемонт. Завършил е само католическо училище. Дори след като става богат, не мисли за степени и дипломи и говори на диалект до края на живота си.

По време на Втората световна война родителите му отварят магазин за бонбони в град Алба. По онова време вносните какаови зърна са дефицитни, докато лешниците растат в изобилие по онези места. Сладкарите решават да възродят рецептата за орехово-шоколадовата смес, наречена „джандуджа“. Той е измислен от сладкар от Торино по времето на Наполеон. През 1946 г. семейство Фереро продава 300 килограма от крема, а година по-късно - вече десет тона. Първоначално продуктът е опакован като масло, а три години по-късно Фереро сътворява кремообразната версия, която е по-удобна за намазване на хляб.

През същата година бащата на семейството - Пиетро - умира, брат му Джовани продължава семейния бизнес, а след смъртта му през 1957 г. на кормилото застава синът на основателя на компанията Микеле Еудженио Фереро. Майка му казва, че той не е просто Евгенио, а истински гений. В крайна сметка тя се оказва права.

Младият мениджър на компанията обръща специално внимание на пускането на нови продукти. Винаги се тревожи дали Валерия ще хареса новата сладост. Валерия не е нито майката, нито съпругата, нито бабата на Микеле. Това е съвкупен образ на италианската домакиня, която отива в магазина и решава дали да купи продукт или не. Микеле постоянно си задава въпроси: Какво иска тази жена? Как живее тя? С какво обича да се поглези? Какво се купува за децата?

Първото предложение за тази хипотетична дама е Mon Chéri – шоколадови бонбони с череша и ликьор вътре. Билбордове с огромен букет от рози се появяват на всяка гара точно на Бъдни вечер. Романтичният жест към Валерия е високо оценен от милионите Валерии и бонбоните стават първият бестселър на Фереро.

Тогава на набожния католик Микеле му хрумва идеята: защо шоколадови яйца се ядат само на Великден? Той също така знае, че майките искат децата им да пият повече мляко и че децата постоянно искат шоколад. И ето го на бял свят яйцето Kinder Surprise : шоколад отвън, млечнобял отвътре, във всяко можете да намерите играчка и да съберете колекция. Микеле казва: „Великден ще бъде всеки ден“.

През 1964 г. Микеле започва работа по усъвършенстване на семейната рецепта за шоколадовия крем с ядки. Обогатява състава му и му дава звучното име Nutella. Ясно е, че Валериите по света няма да запомнят италианската дума „джандуджа“. След появата на Nutella филиали на Ferrero се откриват в Ню Йорк и Латинска Америка. 

В наши дни човечеството маже на филии около 370 хиляди тона Nutella годишно, а Ferrero е основният купувач на лешници в света. Компанията пази рецептата тъй ревностно както Кока-Кола - състава на питието си.

За да се закрепи на американския пазар, Микеле съблазнява американските Валерии, които държат на фигурите си, с Tic Tac. Нали знаете: само 2 калории.

По време на кариерата си Микеле Фереро е разработил над 20 нови марки. Той бил любимият началник. Служителите в неговата компания по цял ден набивали бонбони и шоколади, опитвайки различни нови продукти. Фереро бил работохолик. Той летял на работа с хеликоптер и прекарвал по-голямата част от времето си в лабораторията или шофирайки до магазина, където инкогнито разпитвал клиентите за техните предпочитания.

Единственият бранд, в който Микеле вкарва фамилията си, е Ferrero Rocher.

Той комбинирал строги католически порядки с християнска щедрост: заплатите във фабриката били толкова високи, че дори своенравните италиански работници нито веднъж в историята на компанията не са стачкували. През 1983 г. Ferrero създава фонд за подпомагане на пенсионираните служители на компанията. На въпрос дали се страхува от социалистите, той отговоря: „Аз съм социалист“. В същото време той се стреми да контролира всеки етап от производството, включително производството на оборудване и отглеждането на ядки.

През 90-те години на миналия век Микеле се пенсионира и прехвърля управлението на компанията на синовете си Пиетро и Джовани. До смъртта си знаменитият бизнесмен живее в Монте Карло, но е погребан в Алба. Под негово ръководство компанията се превръща в най-големият производител на сладкарски изделия с офиси в 53 държави, 20 фабрики, 34 000 служители и годишни приходи от 8 милиарда евро. 

Фереро казва, че тайната на успеха му е да мисли по различен начин от другите и да не разстройва Валерия...