Мистерии, загадки, извънземниНайден Колчев, илюстрации Кейт Торвалдсен / 03 декември 2019

Извънземни отвличат жена oт Норвегия

Слагат импланти на Кейт Торвалдсен, чрез тях тя получава познание от други светове

Извънземни отвличат жена oт Норвегия
Статията е публикувана в брой 12/2018 на Списание 8

„Дали бих се подложила на детектор на лъжата за всичко, което казвам? Естествено!“

Разговорът ни с Кейт започва малко отзад напред, но тя не се обижда. Още от дете е свикнала да не й вярват и не обръща внимание на обвиненията и че я наричат измамница. Тя е повече от твърдо убедена във всичко, което разказва, а това е достойно за уважение в модерния ни свят, в който вече е трудно да различиш кое е вярно и кое - фалшиво. Но нека се върнем почти половин век назад…

Драмен е един от по-големите градове в Норвегия, намиращ се на около 40 км от столицата Осло. Човек може да си го представи дори без да рови в интернет – красиво и студено място, разположено на брега на реката, чиито жители през зимата бързат да се приберат на топло.

Кейт Торвалдсен е типичното норвежко момиченце от този типично норвежки град, но това ще се промени изведнъж и ще е завинаги. „Тогава – през 1973 г. – бях на четири години. Спомням си стаята ми, все едно бе вчера, а срещу леглото ми имаше два прозореца. Лежах и гледах през тях звездите, когато изведнъж блесна светлина. Внезапно от стената встрани се появи странно същество, доста едро, с големи черни очи.“

Дядо Коледа
Знаем, че детското въображение може да рисува какви ли не картини, особено вечер, когато малките са оставени сами да се борят със своите страхове. „Не, не ме беше страх – усмихва се Кейт. – Съществото не излъчваше заплаха, по-скоро като че ли искаше да разбере дали съм добре, подобно на грижовен родител.“ След тази извънземна проява на грижовност създанието изчезва през стената по начина, по който се е появило. Кейт вижда как то се плъзга върху нещо като малък кораб, поглеждайки я през прозореца за последен път.



Известно време детето живее с идеята, че е било посетено от самия... Дядо Коледа.
Каква е изненадата є, когато вижда добрия старец по телевизията седмица по-късно. „Той беше с червен костюм и фалшива брада. Започнах да плача, защото това не бе моят Дядо Коледа! Чак след години се престраших да разкажа на майка ми за това детско преживяване и тя, естествено, не ми повярва. Не ми вярва и до ден днешен.“

Шест години по-късно семейството на Кейт се премества в уютна къща в предградието Конеруд. Тя обаче се чувства различна от всички, страни от връстниците си и вечер, когато другите спят, се измъква на покрива. „Обичах да гледам нощното небе, мечтаех си, че живея някъде там. Беше хубаво – само аз, мълчанието и звездите.“ В една от тези тихи вечери, когато небосводът е отрупан като че ли с милиони светила, Кейт разбира, че нейният извънземен Дядо Коледа не я е забравил. Още повече – този път той не е сам. „Както си лежах на покрива, нещо се спусна над мен и направо ме издърпа нагоре! В следващия миг се озовах на нещо като маса, около която имаше 2-3 от тези сиви същества, които стояха около мен. Пъхнаха ми някакви неща в носа и…. – Кейт започва видимо да се вълнува, сякаш є е трудно да продължи. – Това е последното нещо, което помня.“

Често хората, които твърдят, че са били отвличани от извънземни, разказват за какви ли не ужасяващи експерименти, но в повечето случаи имат крайно откъслечни спомени за случилото се. Не са редки ситуациите, в които очевидците разказват за своите преживявания под въздействието на хипноза. Такъв е и случаят с Кейт. „Да, тези детайли си ги припомних чак години по-късно, когато имах хипнотичен сеанс. Иначе дотогава нищо не си спомнях освен безкрайното си учудване как изведнъж от покрива на сутринта се намерих в леглото.“

Няма как такава случка, дори и при заличени спомени, да не остави следи в подсъзнанието на малкото момиче. Още на следващия ден тя започва с невероятна страст да рисува сиви хора с големи глави и черни очи. Постепенно другите деца започват да странят от нея, въпреки че слушат с интерес нейните истории. И когато едно дете не среща разбиране и съпричастие, то прави единственото, на което е способно, за да се защити – затваря се в себе си. „Тъй като никой не ме прие на сериозно, започнах да говоря по-малко и по-малко за това. Чак години по-късно открих, че норвежката организация за НЛО UFO-Norge е получила доклади за НЛО активност над Конеруд точно по времето, когато се случи моето отвличане.“

В пустошта
През следващите десетина години норвежката все пак успява да заживее „нормален“ живот, въпреки че по нейните думи понякога гледа с часове звездите. Има си мъж, когото обича, и собствено шивашко ателие. Постепенно тя се предава на рутината на ежедневието, но в един момент решава да се отърси от заобикалящото я, да опита да промени нещо и да излезе извън предградието, може би в търсене на нещо… Какво обаче да намериш в Норвегия през зимата, когато се мръква рано, студът сковава, а в горите се чува само воят на вълците. Естествено, някоя хижа, дълбоко в нищото. „Да, беше през зимата на 1996 г. – продължава след кратка пауза разказа си Кейт. – Взех една хижа под наем в местността Гол. Беше точно това, което търсех – извън ски сезона, спокойно и тихо, дори нямаше ток! Чувах само собствения си дъх и ритъма на сърцето. Беше прекрасно.“

Не са редки случаите, когато човек се опитва да избяга от ежедневието и си въобразява, че ще си прекара прекрасно на отдалечено място, сам със себе си и мислите си. След три дни обаче трескаво започва да търси варианти за връщане. Не такъв е случаят с Кейт: „О, напротив – аз исках да остана поне 6 седмици. Имах достатъчно храна, нямах кола, а до най-близкото населено място се стигаше само със ски.“

Една сутрин Кейт се събужда в малката уютна хижа и разбира, че нещо не е като преди. Единият от клепачите є е подут, а под веждите си има белези. „Освен това ме боляха носът и очите. И за пръв път откакто бях в хижата, изпитах силен стремеж да се разкарам оттам, и то веднага.“ В цивилизацията първоначално тя усеща известно облекчение, но разбира, че нещата не само не са като преди, а нещо повече – силно са се влошили. „Открих, че внезапно съм станала свръхчувствителна към звука. Когато поставих зарядното устройство в контакта, чух силен шум като от микрофон. Никой не реагираше на заобикалящите ни звуци като мен. Всичко излъчваше много силен фонов шум – уредбата, телевизорът, лампите, всичко. Когато хората говореха, гласовете им бяха невероятно силни.“
 
Хипноза
Това е преломният момент в живота на Кейт, в който тя решава, че нещата не могат да продължават по този начин и че е крайно време да научи повече за себе си и за света около нея. По една случайност (или пък не?) нейният приятел по това време се интересува от НЛО и є препоръчва хипнотерапевта д-р Ян Джундж, който има опит в хипнотизирането на хора, твърдящи, че са били отвлечени от извънземни. Влизайки в тази тема, Кейт става неспокойна и трудно прикрива вълнението си: „Както и предполагах, оказа се, че онази вечер в хижата съм била посетена от извънземни. Първо си спомних едно високо същество, което носеше нещо като прилепнала роба и ме гледаше, а после се намерих на маса, заобиколена от три по-дребни. Те бяха сиви, с големи глави и черни очи. На главата ми бяха сложили устройство, подобно на шлем, с нещо като нокти, които пробиха кожата под веждите ми. В носа и ушите ми имаше вмъкнати игли. Успоредно с това се сетих и за събитието по-рано в Конеруд.“ Тук Кейт е толкова развълнувана, че думите є едва се разбират. Прави пауза от няколко секунди и събира сили да довърши: „В този момент, въпреки че бях хипнотизирана, изкрещях: „Не искам да си спомням повече!“ И сеансът приключи.“

Импланти
Дълги години Кейт анализира върнатите след хипнозата спомени от срещите с извънземните. Търси учени уфолози, които да є дадат експертиза и окажат помощ. Следващият етап в нейната история започва с помощта на канадския режисьор Сид Голдбърг. Това не е случаен човек – има две награди и две номинации „Еми“ за документални поредици. Покрай създаването на сериала „Ловци на мистерии“ той се запознава със случая на Кейт. През 2016 г.  я съветва да си купи мощни магнити. До този момент Сид е имал няколко случая с американци и канадци, които са имали „извънземни импланти“ в телата си. Отначало Кейт подхожда леко недоверчиво, но все пак се снабдява с такива магнити: „Направо бях шокирана, когато те се прилепиха към някои части от тялото! Например дълги години усещах малък плосък обект от едната страна на врата ми и насочих един от тях там. Той прилепна, все едно е залепен с лепило.“

Норвежката не спира дотук, защото е повече от сигурна, че в тялото й и има още импланти. Как се откриват те обаче, освен чрез рентгенова снимка? Един от бързите начини би бил да се провери с магнит цялото тяло, което и правят Кейт и нейният приятел. „Започнахме да обследваме подробно всеки сантиметър и открихме още няколко места, където магнитите се залепиха на кожата ми – от двете страни на шията, по гърба, по тазовата кост. В крайна сметка открихме 28 места в тялото ми, където магнитите се прикрепяха към кожата ми!“



Това не е всичко – оказва се, че магнитите са разположени абсолютно симетрично.
Кейт решава, че е крайно време да направи рентгенови снимки. Резултатите показват, че в тялото є наистина има миниатюрни елементи, но далеч не разкриват всичките є подозрения относно местонахожденията им. „Твърдо съм решила не само да снимам цялото си тяло с далеч по-мощни рентгени, но и да събера екип от учени, които да направят необходимите експертизи. Приятел ми предложи да изрежем един от имплантите, но аз умирам от страх. Освен това те са разположени по тялото ми по някакъв симетричен модел, не искам да го развалям.“

Извънземна информация
Колко по-невероятна може да бъде историята на Кейт? Оказва се, че може. Скоро тя разбира, че имплантите служат за проводник на извънземна информация. „Никога не съм медитирала или изпадала в транс, но една поредица от събития ме накара най-сетне да проумея защо бях отвлечена.“ Един ден тя работи в ателието си над поръчка за сватбена рокля, когато изведнъж пред очите є причернява, но в буквалния смисъл. „Тогава за пръв път получих информация под формата на сменящи се картини“, разпалено разказва Кейт за първия момент, когато усеща, че имплантите реално са проводници на информация към нейното съзнание. „Отначало се появи нещо като ДНК структура, после видях подобие на срез на въже. После изведнъж картината замря и все едно нещо изтегли моето съзнание и го запрати в най-красивото нещо, което някога съм виждала. Тогава последва голяма експлозия! Съзнанието ми пътуваше в безкрая, видях как е създадена Вселената. След това отново се „върнах“ в ателието...“



Оказва се, че сред учените, които първи проявяват интерес
към тази информация, има и българи. „Трябва да кажа, че проф. Лъчезар Филипов и проф. Бойко Рангелов много се интересуват от всичко, свързано с извънземната информация. Аз нямам научни познания и опит, така че тяхното мнение е изключително важно. Смятам догодина да издам книга, като всичко ще бъде написано крайно разбираемо, без строги научни термини и формули. От това се интересуват и други учени и съм щастлива, че мога директно чрез тези картини да им докажа, че не съм измамница.“

Съществува теория, че „всичко е свързано“, че съзнанията на живите същества, независимо кои светове населяват, са част от един огромен, междугалактически разум. Дали това е случаят с Кейт? „Мисля, че всичко е въпрос на определени честоти – как да комуникираме с другите, как да свързваме нашите съзнания. Предполагам, че моите импланти настройват по някакъв начин тези честоти. Много учени се опитват да разберат как работи нашето съзнание, но това ще стане трудно, поне докато не проумеят, че то е само една малка частица от цялата Вселена.“ Колкото и да ни се иска да получим повече отговори от тези извънземни обитатели, нещата не само не са толкова прости, но често направо невъзможни за обяснение. „Всичко, което ми показват, е като на филм – всичко е движение. Въпреки че са добри учители, често не ми стигат думи да опиша всичко, което виждам.“

Раждаш се и умираш много пъти
Оказва се, че информацията, която получава Кейт, е на много нива и по време на нейните „пътешествия“ на ума тя разбира много не само за Вселената, но и за самата себе си и собственото си съзнание и смисъл на съществуване. „Уви, аз не съм контактьор, не мога да им задавам въпроси“, изпреварва следващите догадки тя, но се оказва, че все още има с какво да ни изненада. „Повечето хора мислят, че се раждаме и умираме. Но истината е, че се раждаш и умираш много пъти. Можеш да видиш какво си постигнал през всичките си животи. По време на моите „пътешествия“ аз видях истината за тях.“

В природата ни е да сме скептични, особено когато става въпрос за извънземен разум и комуникация с него, прераждане, отвличания, импланти и на това отгоре всичко да се върти около един-единствен човек. „Аз също съм скептична и поставям всичко под въпрос. Много пъти съм се опитвала да НЕ повярвам, но винаги получавах доказателства.“

По време на контакта си с извънземните Кейт получава някои фрагменти за миналите си животи до степен да определи каква точно е била предишната є инкарнация „Била съм монахиня, самурай. Не съм живяла обаче само на Земята. Била съм и от малките сиви. От този си живот нямам ясни картини – по-скоро като усещане. Все пак си спомням как гледам надолу към краката си, където земята изглежда като прозрачен под. Затова виждах звездите под него.“

Краят на срещата ни с обикновената жена от един също толкова обикновен град завършва с едни не чак толкова обикновени думи: „Мислих много защо точно на мен. Може би е някакво натрупване в контекста на минали животи, не само на този, който живея в момента? Няма начин да не е нещо по-дълбоко. Защото колко от хората, които имат такова преживяване, биха разказали за него на своите приятели, на обществото, да не говорим за медиите или учените? Малцина. Като мен.“



Лилит: Първата съпруга на Адам Мистерии, загадки, извънземни

Лилит: Първата съпруга на Адам

Възможно ли е преди Ева да бъде създадена, Адам да е имал друга съпруга и защо нейната история я няма в Библията?

Рептилите – идва ли краят на извънземните ни окупатори? Мистерии, загадки, извънземни

Рептилите – идва ли краят на извънземните ни окупатори?

Съпротивата срещу тях нараства с всяка изминала година

Сенчестите хора – странните създания на мрака Мистерии, загадки, извънземни

Сенчестите хора – странните създания на мрака

Те не ни нападат и често дори са апатични към нас. Но това не ги прави по-малко страшни

Възможно ли е да сме с извънземен произход? Мистерии, загадки, извънземни

Възможно ли е да сме с извънземен произход?

Концепцията за „насочена панспермия” набира все по-голяма популярност

Паралелните реалности – на границата между науката, научната фантастика и езотериката Мистерии, загадки, извънземни

Паралелните реалности – на границата между науката, научната фантастика и езотериката

Дали изборите ни раждат реалности, в които започваме да съществуваме в различни наши версии?

Дий Гарнс: Децата знаят за живота отвъд Мистерии, загадки, извънземни

Дий Гарнс: Децата знаят за живота отвъд

„Спомени от Рая“ е една компилация от истории, които носят смирение, вдъхновение и надежда

Потвърдиха, че клиповете с НЛО са истински Мистерии, загадки, извънземни

Потвърдиха, че клиповете с НЛО са истински

Няма категоричен отговор какво се наблюдава на това видео

Градът на Бога: Скритият космически феномен Мистерии, загадки, извънземни

Градът на Бога: Скритият космически феномен

„И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, да го осветява, защото Божията слава го осветяваше…“

Днес отново е петък, 13-и Мистерии, загадки, извънземни

Днес отново е петък, 13-и

Вие страдате ли от параскевидекатриафобия?

Основните принципи на най-големите световни религии Мистерии, загадки, извънземни

Основните принципи на най-големите световни религии

Откъс от книгата „Световните религии“ на Хюстън Смит

2 млн. души се заканват да щурмуват Зона 51 Мистерии, загадки, извънземни

2 млн. души се заканват да щурмуват Зона 51

Акцията се организира във фейсбук в търсене на извънземни

Учени препитват човечеството как ще посрещне извънземните Мистерии, загадки, извънземни

Учени препитват човечеството как ще посрещне извънземните

Започва най-мащабното изследване на нагласите в общественото мнение по отношение на гости от третия вид