Конспиративни теории, които се оказаха истина

Проект „Слънчева светлина“
Втората световна война завършва с опустошаването на Хирошима и Нагазаки чрез две атомни бомби. Тази трагедия поставя много сериозни проблеми. Един от тях е как се отразява радиацията върху човешкото тяло. Затова през 1953 г. Комисията по атомна енергия на САЩ заедно с Военновъздушните сили инициират проекта „Слънчева светлина“.

Целта на различните изследвания, които се провеждат, е да се установи ефектът от атомната радиация върху биосферата и най-вече върху човешкото здраве. По това време сред хората започва да се разпространява зловещият слух, че правителството краде мъртви тела, върху които провежда експериментите си. Макар и мнозина да отричат възможността САЩ да са замесени в оскверняването на телата на починалите по какъвто и да било начин, оказва се, че това било самата истина. Един от водещите учени на проекта - д-р Уилард Либи, отбелязва, че най-големият проблем на изследванията е липсата на човешки проби, и то най-вече от деца.

И така се поставя началото на една гигантска мрежа от учени, които започват по нелегален начин и без разрешение от роднини да разчленяват мъртви човешки тела и да ги изпращат в Америка. По този начин учените се сдобиват с над 1500 различни проби, повечето от новородени или малки деца, от различни точки на света – от Австралия до Европа. Джийн Причард, майка на мъртвородено момиченце, разказва, че не `и е било позволено да облече бебето си за погребението. Причината – краченцата `и били отрязани. Разбира се, всичко това става известно години по-късно.

През 1960 г. д-р Либи получава Нобелова награда за химия и публикува книги на тема радиация, в които истината лъсва. А лъчът на справедливостта така и не огрява всичките семейства, чиито близки били разчленени и подложени на експерименти.

Тяхната мъка си остава просто ехо, заглъхнало през годините.

Купете броя от тук