Подкрепете ни!




Наука11 октомври 2019

Ще спасим ли океана от пластмасата?

Прогнозите са, че за 20 години Ocean Cleanup ще го изчисти от почти всички боклуци

 
Преди дни в САЩ пуснаха на вода първата плаваща система Ocean Cleanup, която ще помогне в почистването на океана от пластмасовия боклук, става ясно от сайта на проекта. Принципът на действие на системата е измислен преди пет години от холандския изобретател, който тогава е на 19 години, Боян Слат. 

Компанията The Ocean Cleanup пусна около бреговете на Калифорния пробната версия на системата за почистване на океана, която ще може да събира около пет тона боклук на месец. 
За целта са използвани 600-метрови U-образни плаващи бариери, които задържат отпадъците.
На 8 октомври беше пусната на вода първата от тях. Пълното снаряжение за спасяване световните води включва общо 60 апарата. 

Прогнозите сочат, че с това изобретение за пет години ще може да се почистят 50% от отпадъците в океана, а към 2040 година— 90%. The Ocean Cleanup планира сътрудничество с други компании, които ще преработват пластмаса и ще произвеждат от нея нови продукти.
Стойността на една бариера е около 25 млн долара. Включително и харчовете за наблюдение в рамките на една година експлоатация. 

The Ocean Cleanup е основана преди шест години от Боян Слат, млад изобретател от Холандия, който тогава бил на 19. През май миналата година получава приза за „Европейски предприемач на годината".
Слат споделя, че бил на 16, когато осъзнал мащабите на замърсяване на Световния океан, докато се отдавал на дайвинг по Гръцкото крайбрежие. Слет забелязал, че найлоновите торбички във водата са повече от рибите.
През това лято системата мина пробни изпитания и доказа своята устойчивост по време на работа в бурните води на Тихия океан. 

Източник


Още по темата:

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер Наука

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер

Множество експерименти доказаха, че квантовият скок може да бъде предвиден

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега