Подкрепете ни!




Наука21 октомври 2019

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Снимки: NASA
Снимки: NASA
Всичките 12 астронавти, стъпили досега на Луната, са от програмата „Аполо” на НАСА. Всеки знае за Аполо 11 - мисията от 1969 г., в която Нийл Армстронг и Едуин „Бъз” Олдрин правят първите малки крачки на друго небесно тяло.
Но какво се случва по-късно? След като Армстронг се прибира благополучно, от НАСА организират 6 нови мисии, всяка от които носи нови открития, както и предизвикателства.
  
 Аполо 12 (14-24 ноември 1969 г.)
Чарлс „Пийт” Конрад Джуниър, Алън Бийн и Ричард Гордън
Неочакван технически проблем принуждава Нийл Армстронг да приземи Орела - лунния модул на Аполо 11 - 4 мили (6,4 км) извън трасето. За геолозите това било притеснително. Бъдещите астронавти трябвало да приземяват модулите си с абсолютна точност, за да не излизат от териториите за научни цели.

За щастие астронавтите от Аполо 12 - Пийт Конрад и Алан Бийн - се приземяват точно там, където трябвало. С помощта на сложна навигационна система двамата паркират лунния модул Храбър на 656 фута (200 м) от Инспектор III - безпилотен космически кораб, който е на Луната от 1967 г. През следващите 31 часа Конрад и Бийн разполагат научни инструменти и взимат проби от камъни от базалтова равнина, наречена „Океанът от бури”.

Не всичко на Аполо 12 провървява гладко обаче. По време на първото изстрелване от Кейп Канаверал, Флоридаq ракетата е ударена от светкавица. Но сравнено със случилото се с Аполо 13, това е само малка спънка.
   
Аполо 13(11-17 април 1970 г.)
Джим Ловел, Фред Хайси и Джон Суигърт Джуниър
Ветеран от историческата мисия Аполо 8, Джим Ловел отново се устремява към Луната през 1970  г. , този път като командир на Аполо 13. Основната цел на новата мисия е да се организира кацане на хълмистата страна на Фра Мауро. Заедно с другите астронавти - Фред Хайси и Джон Суигърт Джуниър - Ловел трябва да проучи терена и да отбележи потенциални дестинации за следващите екипажи.
  
Това не се случва. Летят 55 часа, 53 минути и 18 секунди, когато проблем с превключвател причинява експлозия  на кислороден резервоар в сервизния модул. Малко след това вече нямат вода, електроенергия и кислородни запаси и двигателят не работи. Всичко това се случва, когато са на 200 000 мили (321 868 км) над Земята.
 
Принудени да загърбят кацането на Луната, контролиращите мисията правят всичко възможно да върнат членовете на екипажа благополучно, което се случва благодарение на героичните усилия на НАСА. Екипажът прекарва по-голямата част от връщането си в лунния модул, който се оказва космическа спасителна лодка. Все пак астронавтите прелетели около далечната страна на Луната.
Емблематично за мисията  остава радиосъобщението Houston, we’ve had a problem („Хюстън, имаме проблем“), с което астронавтите докладват за аварията на центъра за контрол на полетите в Хюстън. Това е и една от най-известните мисии и заради филма Apollo 13 (1995) с Том Ханкс в главната роля.



Аполо 14 (13 януари - 9 февруари 1971 г.)
Алън Шепърд, Едгар Мичъл и Стюарт Руса
Някои колеги смятали, че заради своите 47 години Алън е прекалено възрастен за тази работа. По време на спускането на лунния модул в последния момент се появява компютърен проблем, който почти принуждава екипажа да прекрати кацането. Дон Айлс, програмист от Масачузетския университет по технологиите, спасява мисията – благодарение на неговата бърза мисъл астронавтите достигат дестинацията си: все още непроучения Фра Мауро.

Двамата заедно събират близо 93 паунда (46 кг) проби от камъни и почва. Но това, което хората помнят за Аполо 14, е голф играта на Шепърд - в един момент той вади модифициран голф стик и запраща 2 топчета за голф някъде на Луната.

Аполо 15 (26 юли - 7 август 1971 г.)
Дейвид Скот, Алфред Уордън и Джеймс Б. Айруин
С ограничени запаси от кислород Нийл Армстронг и другите от ерата на Аполо нямат възможност да се отдалечават прекалено много от техните лунни модули. Ето защо от НАСА са развълнувани от  дебюта на Лунното возило (LRV), което било електрическа четириколка.

На 30 юли 1971 г. Дейвид Скот и Джеймс Айруин влизат в историята като съответно седмия и осмия човек, ходили на Луната, но те стават и първите хора, карали там. С возилото те обикалят 17,5 мили (28 км) от повърхността, което им позволява да съберат различни геоложки проби.

По време на трите им планирани излизания Скот и Айруин прекарват общо 18 часа на лунната повърхност.



Аполо 16 (16-27 април 1972 г.)
Джон Янг, Чарлс Дюк Джуниър и Томас Матингли
Аполо 16 среща няколко спънки. Сред тях е изтичане на хелий и повреда, която оказва влияние на двигателната система на лунния модул. Също така командир Джон Янг неволно изругава по „горещ” микрофон, когато получава пристъп от газове на Луната.

Но нека да разгледаме постиженията на експедицията. Всъщност Янг и пилотът на лунния модул Чарлс М. Дюк правят огромна услуга на научното общество. Пробите от брекча (камък, получен от частите на други камъни) показват, че противно на преобладаващите разбирания от това време, лунните плата на равнината Кейли не са вулканични. Също като предшествениците си Янг и Дюк използват четириколката, извървявайки 16,6 мили (26,7 км).
    
Аполо 17 (7-19 декември 1972 г.)
Юджийн „Джийн” Кърнан, Харисън „Джак” Шмит и Роналд Еванс
Преди геолога и бъдещ американски сенатор Харисън “Джак” Шмит да се появи, от НАСА никога не е изпращан учен на Луната. За да се подготви за пътуването, Шмит прекарал 53 седмици в тренировки по летене. Той и командирът на мисията Джийн Кърнан събират над 100 кг проби от камъни от долината Таурус-Литроу. Също така те прекарват безпрецедентните 22 часа, 3 минути и 57 секунди извън совалката.

Това е последната мисия Аполо от НАСА. Кърман е и последният човек, стъпил на Луната, въпреки че от НАСА се надяват да изпратя астронавти отново през 2024 г.

Отбелязвайки историческата важност на мисията Аполо 17, екипажът оставя възпоменателна плоча на Луната. Преди края на престоя им Кърман казва: „Тръгваме си, както дойдохме и ако Господ ни отреди, ще се върнем - с мир и надежда за цялото човечество. Благословен да бъде екипажът на Аполо 17.”



Източник

За българската следа на Луната прочетете в брой 6/2019 на Списание 8
Купи броя от тук


Още по темата:

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега