Подкрепете ни!




Наукадоц. д-р Васил Умленски / 05 декември 2019

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

iStock
iStock
Колкото и добре да живее човек все някога идва зимата... Макар и да си повтаряхме като рефрен популярната реплика от „легендарния“ сериал Game of Thrones, то пак не можахме някак си да се подготвим за идващия студ и сняг. Без да се усетим календарът се извъртя и хоп - на  22 декември в 6,19 ч ще се простим официално с топлата есен и ще прегърнем белия сезон (надяваме се не за много дълго). Но няма да навлизаме в подробности какво е препоръчително за правене през тези декемврийски дни, - като например пиенето на плътно вино, хапването на домашни сладки и екстремното спускане по всякакви начини от близкия баир, връх или каквато височина ни се изпречи, - а ще се насладим на интересните небесни явления, за които ни разказа доц. Васил Умленски. Слънчево затъмнение, тройна надпревара на звездопади и запомнящи се изгреви на Орион, Сириус и Марс, това е само част от онова, което можем да очакваме на небесната сцена през последния месец от годината и в началото на следващата 2020.


ЩЕ ПОСЕДНЕ
ЕДВА НА 147 МЛН. КМ


Тази година зимното слънцестоене е на 22 декември в 6,19 ч. Около тази дата Слънцето е „най-ниско“ под небесния екватор, затова денят е най-къс (9,02 – 9,03 часа). В Северното полукълбо настъпва астрономическата зима, а в Южното – лято. След слънцестоенето денят започва да нараства и в края на периода е 9,12 ч. Тогава изгревите са малко преди 8 ч, а залезите – десетина минути след 17 ч. В момента на зимното слънцестоене Слънцето излиза от знака Стрелец и навлиза в знака Козирог. В началото на периода то е в тринадесетото зодиакалното съзвездие – Змиеносец, а след 18 декември – в съзвездието Стрелец.
На 5 януари в 9,47 ч Земята преминава през перихелия на своята орбита и е най-близо до Слънцето – на 147 млн. км. Това не се отразява значително на топлината, която планетата ни получава, защото орбитата Ł е почти кръгова (средното разстояние Земя – Слънце е 149,6 млн. км). Все пак в Северното полукълбо зимата е малко по-мека, а лятото – по-хладно.


ЛУНАТА ПОМЕЖДУ НИ


На 26 декември се окачва едно интересно небесно явление, за жалост невидимо от България.
Точно ден след Коледа Луната ще премине между Земята и Слънцето. Тази гледка ще бъде видима от Азия, Африка (източните части), Австралия (без крайните южни райони), Индийския и Тихия океани като частично слънчево затъмнение. В Саудитска Арабия, южната част на Индия, северната част на Индонезия и Шри Ланка явлението ще се наблюдава като т.нар. пръстенообразно слънчево затъмнение.


СУТРИН С НОЩНАТА СПЪТНИЦА

Луната е най-близо до Земята (в перигей) на 18 декември (370258 км), а най-далече (в апогей) – на 2 януари 2020 г. (404578 км).
  • пълнолуние                    12 декември         17,13 ч - 7,46 ч
  • последна четвърт       19 декември          xxx* - 13,02 ч
  • новолуние                     26 декември          8,01 ч - 17,15 ч
  • първа четвърт            2 януари 2020 г.     12,37 ч - 0,14 ч
*Лунното „денонощие“ е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 19 декември няма изгрев. Той е в 1,04 ч на следващата дата.    


КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ

Съединения на Луната с планетите и покритие: На 23 декември близо до Луната е Марс, на 25 декември – Меркурий, на 27 декември – Сатурн и на 29 декември – Венера. На 26 декември Юпитер се скрива зад Луната, но няма да можем да наблюдаваме покритието, защото съединението със Слънцето е на следващия ден.


ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ

В началото на периода Луната е в съзвездието Овен, възходяща. „Най-високо“ над еклиптиката е на 20 декември. След това е низходяща до 3 януари и отново възходяща до края на периода. Ето датите на навлизането Ł в следващите зодиакални съзвездия:
  • 10  декември  – Бик13  декември  – Близнаци                                
  • 15  декември  – Рак                                        
  • 16  декември  – Лъв                                        
  • 19  декември  – Девица                                    
  • 22  декември  – Везни                                        
  • 24  декември  – Скорпион                                    
  • 26  декември  – Стрелец                                        
  • 28  декември  – Козирог                                     
  • 30  декември  – Водолей                                         
  • 1 януари  – Риби                                                             
  • 4 януари  – Овен                                                        
  • 7 януари  – Бик                        

ТОЗИ ПЪТ НИЩО
(ЛОШО) ЗА МЕРКУРИЙ


След залез-слънце към изток е съзвездието Бик; яркочервената звезда Алдебаран е дясното око на бика. Вляво от нея е ярката Капела от Колар. В зенита е Андромеда; Пегас е високо към юг-югозапад. Съзвездието Лебед (Голям кръст) е към запад-северозапад; блестящата Вега от Лира е под него. Касиопея с нейната характерна форма на буквата М е високо към север-североизток. След 19 ч към югоизток изгрява „зимното“ съзвездие Орион, а след 21 ч се появява и най-ярката звезда – Сириус.
Меркурий може да бъде забелязан в началото на периода – ниско към югоизток преди изгрев-слънце. Венера е Вечерница, блести към югозапад. Залязва все по-късно – в края на периода около три часа след Слънцето. На 11 декември е в съединение със Сатурн. Марс е видим на утринното небе, изгрява към 5 ч. В края на периода преминава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер остава в съзвездието Стрелец, не е удобен за наблюдение. Сатурн е видим към югозапад в началото на периода, когато залязва към 19 ч. Залезът обаче настъпва все по-рано и към края на годината се губи в слънчевите лъчи. Остава в Стрелец.


ТРИ ПЪТИ ОЛЕ
ЗА
ЗВЕЗДНИТЕ РОЕВЕ

Докъм 17 декември почти цяла нощ има падащи звезди от най-атрактивният зимен поток – Джеминиди. Радиантът му е в съзвездието Близнаци. То изгрява към изток около 20 ч, след полунощ е високо към юг, а призори – към запад. Максимумът е около 14 декември. За съжаление това е малко след пълнолунието и няма да можем да му се насладим напълно. Между 17-и и 26 декември Земята пресича и орбитата на метеорния поток Урсиди. Радиантът му е в незалязващото съзвездие Малка мечка. Максимумът е на 23 декември (до 10 метеора в час). Срещите с Квадрантидите започват на 28 декември. Радиантът им е в съзвездието Воловар, което изгрява около 3 ч. Този поток понякога изненадва с болиди. Мощният, но краткотраен пик е на 4 януари (над 100 метеора в час).


Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация

Тройна атака срещу COVID-19 Наука

Тройна атака срещу COVID-19

Българската компания „Микар Иновейшън“ предлага начин да преборим с коронавируса, държавата не отделя финансиране!

Провалът не беше опция Наука

Провалът не беше опция

Мисията Аполо 13 в снимки 50 години след „успешния провал"

Зооноза – терминът на бъдещето! Наука

Зооноза – терминът на бъдещето!

Генетикът Виолета Желязкова: „Около 60% от новите инфекциозни заболявания в човешката популация са с животински произход"

Намисли си нещо и погледни към небето Наука

Намисли си нещо и погледни към небето

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени Наука

Астрономи: Дните на кометата Борисов са преброени

Междузвездният обект се топи и рони, може да не оцелее

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго? Наука

Въздухът на Европа се прочиства, но дали ще е за дълго?

Учени: Не бива да се налага да чакаме опасна пандемия, за да дишаме по-чист въздух