Подкрепете ни!




Наука06 февруари 2020

Животът под снежната покривка

Снегът е единственото нещо, което пази някои растения и животни от измръзване до смърт

Полевките са част от живота под снега. Снимка: wikimedia.org
Полевките са част от живота под снега. Снимка: wikimedia.org
Снегът, който сякаш поставя живота на пауза, всъщност го поддържа. Под него се намира субнивиумът - оживен свят, в който растенията се развиват и животните щъкат радостни насам-натам.
Този микрохабитат пробръща традиционното разбиране за снега с главата надолу. Някога белите красиви пухкави снежинки са били известни само с това, че правят оскъдни трапезите на надземните животни, принуждавайки много от тях да влязат в хибернация. Другото, което всеки ще ви каже за снега, е, че като се стопи става на вода, а тя е майката на живота. Сега знаем, че под снега има пълноценен живот.

Субнивиумът е нещо като мъничък джоб между падналия сняг и пръстта. Изненадващо постоянният климат на тази локация може да бъде много по-топъл от условията „на горната земя“ и да предпазва животните и растенията, изолирани вътре.
„Това е топъл, стабилен джоб“, казва екологът Джонатан Паули, професор по екология на горите и дивата природа в Университета на Уисконсин - Медисън. Той измисля термина заедно с колегата си Бен Зукърбърг през 2013 година.Субнивиумът е мимолетен и се образува само под снеговалеж най-малко шест инча. Температурите в този сегмент се задържат малко над замръзване - сравнително топло е и влажно за животни, които биха изнемогвали от студ на открито. Субнивиумът е толкова различен от зимния свят отгоре, че се счита за микроклимат. 

В този живарник прелива от мъхове, микроорганизми като гъбички и дори цветя като ледниковата лилия. И има изненадващ брой животни, включително дребни гризачи, дикобрани и птици. Те копаят тунели наоколо в разрохканата незамръзнала почва на субнивиума. (Спомнете си какъв живот кипеше под земята в приказката на Андерсен „Малечка-Палечка".)
„Зимата наистина е спокоен период на сън“, казва Паули. „Но се случват и много действия под снега, които са невидими за нас. Растенията могат да бъдат активни, да фотосинтезират и да покълнат. Някои видове дребни бозайници се хранят и дори се размножават в тази среда. Гъбичките активно се разлагат. Видове като полевките са активни и се хранят активно. "
Снежната екология все още е сравнително нов дял от науката, отчасти защото на учените им бяха нужни години, за да осъзнаят колко много неща остават неизучени под студеното одеало от сухи листа. Сега те виждат снега като среда, която поддържа сложна хранителна мрежа, транспортира определени организми чрез вятъра и водните изпарения, предпазва дивата природа от радиация и я изолира от студа. 

Но субнивиумът е ефимерен и чувствителен към движението на по-големи организми отгоре. „Той е крехък и лесно разрушаем, податлив на ерозия“, казва Паули. „Ски, моторни шейни и туристически ботуши не са единствените неща, които заплашват микроклимата. Той е чувствителен и към по-широки глобални промени в околната среда“, добавя ученият.

Средностатистически погледнато, сняг покрива почти 18 милиона квадратни мили от планетата всяка година. Но изменението на климата нарушава този хладен баланс. Очаква се снежната покривка да намалее с настъпването на по-топъл климат, както и да се топи по-рано. Учените прогнозират по-екстремни снеговалежи, но по-кратки снежни сезони и по-малко снежно време като цяло.

Ако снеговалежите намалеят, това означава, че условията, необходими за създаване и поддържане на „поднивията“, ще станат все по-рядко срещани. Няма дълбоки снегове – няма и добра изолация за света в „поднивията“. Това може да доведе до по-студени почви през зимата, което означава, че животните, които разчитат на снега като убежище, вероятно ще изпитат доста по-големи трудности в оцеляването си.

Източник

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер Наука

Физиците измислиха как да спасят котката на Шрьодингер

Множество експерименти доказаха, че квантовият скок може да бъде предвиден

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега