Подкрепете ни!




Наука23 март 2021

Ерик Фром:„Алчността и подчинението карат хората да оглупяват”

Съпрузите, които истински се обичат, са изключение

Снимка: Von Müller-May / Rainer Funk, CC BY-SA 3.0 de,
Снимка: Von Müller-May / Rainer Funk, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43921778
Ерих  Зелигман Фром (23 март 1900 - 18 март 1980) е германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог. От 1940 г. е гражданин на САЩ. Представител е на Франкфуртската школа на критичните мислители. Автор на книгите „Бягство от свободата", „Изкуството да обичаш", „Душата на човека", „Изкуството да слушаш", „Любов, сексуалност и матриархат: За половете" и много други. Нека си припомним някои възгледи на Фром от „Да имаш или да бъдеш. Дилемата на човешкия избор" (1976), които са актуални и днес.

• Егоизмът, който поражда системата, кара лидерите да поставят личния си успех над дълга пред обществото. Нищо не шокира повече от това, че политически ръководители и представители на деловите среди взимат решения, които лично ги облагодетелстват, а в същото време са вредни и опасни за обществото. И наистина, ако егоизмът е един от стълбовете на съвременния морал, защо да постъпват другояче? Те очевидно не знаят, че алчността (както и подчинението) кара хората да оглупяват, дори когато съответства на собствените им реални интереси, какъвто е интересът към собствения им живот и към живота на техните близки. В същото време обикновените хора са така погълнати от собствените си проблеми, че рядко обръщат внимание на онова, което излиза извън обсега на личните им интереси.

•    Здравословното потребление е възможно само ако успеем да поставим под строг контрол правото на акционерите и ръководствата на големите предприятия да определят характера на продукцията си единствено с оглед на печалбите и разширяването на производството.
• Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо - субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов".

• „Любовта" е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действителност реално съществуващ е единствено актът на обичането. Да обичаш е продуктивна дейност, която предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота на живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване.

• Независимо дали са се оженили по любов, или както в миналото по сметка, защото така е било прието, съпрузите, които истински се обичат, са изключение. Условността, обичаят, взаимният материален интерес, грижите за децата, взаимната зависимост или взаимната омраза и страх съзнателно се преживяват като „обич" — до момента, когато единият или и двамата партньори не признаят, че не се обичат и никога не са се обичали. Днес можем да забележим известен напредък в тази насока — хората започнаха да гледат на живота по-реалистично и по-трезво. Мнозина вече не смятат, че сексуалното привличане означава любов или че приятелските, макар и не толкова близки отношения, са израз на любов. Това ново виждане води до по-голяма откритост, но и до по-честа смяна на партньорите, което пък от своя страна не означава, че любовта възниква по-често. Новите партньори могат да не се обичат истински, както и предишните.

• Дори една-единствена постъпка не подлежи на пълно описание. Можем да изпишем стотици страници, опитвайки се да опишем усмивката на Мона Лиза, но усмивката, запечатана на картината, така и ще си остане неуловима, но не защото е толкова „загадъчна". Загадъчна е всяка човешка усмивка (освен ако не става въпрос за заучените, изкуствени усмивки от рекламите). Никой не е в състояние докрай да опише израза на оживление, въодушевление и жизнелюбие или на омраза и самовлюбеност, които могат да се съзрат в очите на друг човек, или многообразието от изражения, походки, жестове и интонации, характерни за хората.

• Само когато започнем да се отказваме от притежанието, което е начин на небитие, т.е. когато престанем да свързваме безопасността и чувството си за идентичност с това, което притежаваме, вкопчени в собственото си Аз и в собствеността, само тогава се появява възможност за новия начин на съществуване — битието. „Да бъдеш" — това предполага отказ от егоцентризма и себичността, или ако си послужим с думите на мистиците — да станем „празни" и „нищи".

• За повечето хора обаче е твърде трудно да се откажат от притежателната ориентация. Всеки подобен опит ги изпълва с висока степен на тревожност, сякаш се налага да се откажат от сигурността; все едно, че ги хвърлят в океана, а те не умеят да плуват. Хората не знаят, че като захвърлят патерицата на собствеността, могат да започнат да се движат сами. Онова, което им пречи, е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават.
Голямото предизвикателство: И Китай кацна на Марс Наука

Голямото предизвикателство: И Китай кацна на Марс

90 дни марсоходът „Чжу Жун" ще търси живот на Червената планета

Колко години ни трябват, за да спрем запътил се към Земята астероид Наука

Колко години ни трябват, за да спрем запътил се към Земята астероид

Eксперимент на НАСА доказва колко сме неподготвени за евентуален сблъсък с космически обект

Над САЩ вече ще летят генномодифицирани комари Наука

Над САЩ вече ще летят генномодифицирани комари

Експериментът на британска компания вбеси природозащитници, но може да помогне да се справим с опасни болести

Проксима Кентавър изригнала мощно преди 2 години Наука

Проксима Кентавър изригнала мощно преди 2 години

Според учените това е най-големият протуберанс, засичан някога в галактиката ни

Някои нарцисисти са смазани от несигурност, а не грандомани Наука

Някои нарцисисти са смазани от несигурност, а не грандомани

Учени обясниха защо самовлюбените персони с действията си всъщност отблъскват вместо да привличат

Не пропускайте Розовата Луна! Наука

Не пропускайте Розовата Луна!

И Лиридите правят спектакъл

Защо полетът на Марс е повратна точка за науката? Наука

Защо полетът на Марс е повратна точка за науката?

Това промени историята на човечеството, възкликва световноизвестен физик

Повече запомняте, ако записките ви са на хартия Наука

Повече запомняте, ако записките ви са на хартия

Писането на ръка кара мозъка да е по-активен при възприемането и възпроизвеждането

Учени превърнаха паяжината в музика Наука

Учени превърнаха паяжината в музика

Виртуална реалност помага за изучаване на живота на паяците

Откритие на българин намалява грешките в квантовите изчисления Наука

Откритие на българин намалява грешките в квантовите изчисления

Д-р Златко Минев е сред водещите 35 иноватори под 35 г. в света

Млад българин с принос в засичането на гравитационни вълни Наука

Млад българин с принос в засичането на гравитационни вълни

Не е невъзможно Марс да бъде колонизиран до 2050 г., казва Деян Михайлов

Един вирус и един заседнал кораб предизвикват преосмисляне на световната търговия Наука

Един вирус и един заседнал кораб предизвикват преосмисляне на световната търговия

Ще се преориентира ли едрият бизнес към местното производство?

„Скритият срам“ спира хората да търсят помощ при зараза с Covid-19 Наука

„Скритият срам“ спира хората да търсят помощ при зараза с Covid-19

Учени: Има връзка между доверието в мерките на правителството и стигмата

Недрата на планетата ни крият фантастична тайна Наука

Недрата на планетата ни крият фантастична тайна

Огромни фрагменти от извънземен свят може би са погребани дълбоко в самата Земя - LLSVP