Подкрепете ни!




Наука25 май 2020

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

илюстрация: Томски политехнически университет
илюстрация: Томски политехнически университет
Учени от Томския политехнически университет (ТПУ), съвместно с колеги от Катарския университет и от един от филиалите на Тексаския университета A&M в Катар, са разработили схема за предаване на енергия и данни чрез безпилотни летателни апарати. Според екипа това ще позволи да се използват дроновете ефективно в мрежите за връзка от новото поколение 5G.

Начело на международния проект Self-Energised UAV-assisted Communications for 5G Wireless Networks е професорът от научно-образователния център „Автоматизация и информациони технологии" към ТПУ Налин Джаякоди. Според него един от ключовите проблеми в сферата на телекомуникациите и създаването на 5G мрежите е енергоефективността. Участниците в проекта изследват възможностите за използване на дронове за осигуряване на безжична връзка. Разработен е алгоритъм за оптимизация на профила на траекторията на полета на дроновете на далечни разстояния, осигуряващ постоянно дистанционно зареждане с енергия и предаване на информация. 

Според учените трябва да се оптимизира управлението на подаване на енергия към дроновете. Дистанционното им зареждане ще увеличи капацитета им на пребиваване във въздуха без особено да увеличава теглото им заради монтиране на допълнителен енергетичен блок. 

Дроновете се разглеждат като подходяща технология за осигуряване на 5G мрежата в качеството си на промеждутъчен приемо-предаващ модул за здрава връзка с високо качество и без сривове. 

Сравнително ниската им цена, гъвкавостта при използването и високата степен на мобилност - това са все преимущества на дроновете в сравнение със стационарните наземни базови станции. Според участник в проекта всичко това способства те да се използват по-широко в безжичните системи за комуникация - например при осигуряване сигурността на хората при масови мероприятия със струпване на много хора в една локация, при катастрофи и бедствия, спасителни операции и други.

Изследването се поддържа от индийската фондация SPARC, Министерството за развитие на хуманитарните ресурси на Индия, Националния изследователски фонд на Катар и програмата за повишаване на конкурентоспособността на ТПУ.

Източник

Още по темата:

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19? Наука

Ще остане ли в България лекарството срещу CОVID-19?

Американци искат да купят патента, държавата – мълчи... Може да съберем парите с фондация