Срамежливостта при децата може да е повод за притеснение само ако е постоянно състояние. Някои хлапета имат нужда от повече време, за да се отпуснат и да общуват с останалите. Други преборват свенливостта, когато започват училище. При трети обаче тя се превръща в постоянен проблем.
Срамежливите деца са по-податливи на тормоз и имат затруднения при създаването на приятелства. Тяхното изключване от колектива често влияе разрушително върху емоционалното здраве и самооценката им.
Срамежливостта се среща и при двата пола, но момчетата по-често изпитват трудности при намирането на приятели, отколкото момичетата. Това се дължи на факта, че срамежливостта при тях се явява отклонение от нормата – за мъжа като символ на кураж и самоувереност.
Срамежливостта по време на комуникация с други деца е причина за по-голямо безпокойство от тази, насочена към възрастните. Много по-често децата се притесняват от по-възрастните, отколкото от връстниците си.
Родителите трябва да обърнат внимание, ако детето им предпочита да си играе само, защото общуването с връстниците е важна основа за нормално развитие. Комуникацията помага за по-доброто разбиране на чувствата на останалите, за адекватното провеждане на разговор, за изразяването на гледната точка по начин, приемлив за другите.
Срамежливостта към хора, които са близки на децата, е по-притеснителна от тази към непознати. Повод за безпокойство е и когато те се държат срамежливо с връстниците си, например техни съученици. Това предполага, че се притесняват как останалите ще се отнасят с тях, дали ще бъдат приети и харесвани от колектива.
Как да се справим?
Понякога децата имат нужда от помощта на възрастните, които да предотвратят изключването им от колектива и превръщането им в жертва от останалите.
Срамежливостта е признак за безпокойство, когато започва да пречи в ежедневието. Родителите трябва да обръщат специално внимание, ако детето изглежда нещастно, или се оплаква, че е самотно. Ако срамежливостта спира детето ви да ходи на детски рождени дни, на училище, добре е родителите да потърсят съвет от детски психолог.
Родителите на срамежливи деца също биха могли да им помогнат, като ги стимулират да участват в различни извънкласни дейности, да организират игри с други деца и т.н. Те трябва да се опитат да насърчават своите децата, да разговарят с тях за приятелството, да бъдат източник на кураж и конструктивни идеи.
Превод: Снежана Запрева