Наука

Първата цивилизация е по нашите земи

Изложба на постиженията й вижте до 15 юни в галерия „Credo Bonum"

Първата цивилизация е по нашите земи
Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-древната в Европа солодобивна индустрия; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи. 

Изложбата „Познанието на най-древната цивилизация", посветена на постиженията й, можете да видите до 15 юни в галерия „Credo Bonum" в София (ул. „Славянска" 2). В експозицията са включени знакови археологически находки, открити на територията на днешна България, които илюстрират как зората на световното познание е свързана с нашите земи. И повдигат въпроса каква е съдбата на тази цивилизация. 



На изложбата могат да се видят находки от археологически обекти, доказващи, че по нашите земи за първи път в Европа се е развивала произвеждащата икономика – земеделие и скотовъдство. (За един такъв обект сме ви разказвали в бр. 10 от 2011 г. на Списание 8.)



„Езерният град" в Дуранкулашкото езеро – първата каменна архитектура в Европа

Къснонеолитното селище на остров в Дуранкулашкото езеро е от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Основано е от първите земеделци в Европа. Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират живота по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна. Най-старата каменна архитектура на нашия континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5300-5250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр. Хр.). (Още за Дуранкулак в Списание 8, бр. 8/2012 г.)



Провадия – първата солодобивна индустрия

Праисторическата селищна могила Провадия е най-ранният регистриран в Европа солодобивен център и най-ранното укрепено с каменни стени, бастиони и ров селище. Добивът на сол започва там още около 5400 г. пр.Хр. (в късния неолит), а след средата на следващото пето хилядолетия придобива мащаби, които днес бихме определили като индустриални. Солта – „бялото злато", била защитена от най-древното каменно укрепление, откривано досега в Европа. Цялата произведена сол била изнасяна на много далечни разстояние, а срещу нея били получавани луксозни изделия и злато. Част от златото във Варненския некропол е купено точно с тази „бяла валута". (За праисторическата солница в Провадия и за времето, когато солта е била по-скъпа от злато, ви разказахме в брой 2 от 2009 г. на Списание 8.)

Варненският некропол – първото обработено злато в света

Откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. е една от най-големите археологически сензации на ХХ в., която предизвиква революция в дотогавашните представи за появата и развитието на най-ранните цивилизации.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, не само надвишава като брой и тегло, взети заедно, всичкото праисторическо злато от същата епоха, намерено по света, но е и най-старото технологично обработено злато в света.

Сред откритите предмети има такива, които показват изключителни познания  в областта на математиката и астрономията, използването на еталони на числова, ъглова и линейна метрика и за хармонично съответствие. (За тях сме ви разказвали в Списание 8, бр. 5/2009 г. ) 



Първите рудари

Първите  метали, употребявани от човека, са мед и злато. А първата и най-активна зона в света,  в която се добивало голямо количество мед, разпространявано в обширния Балкано- Карпатски ареал, възникнала през 5-то хилядолетие  пр. Хр (епохата на халколита).  През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища в съседните земи. Едно от най-значимите е в местността Ай бунар на 8 км северозападно от Стара Загора. Изчисленията на изследователите сочат, че в добива на медна руда там са били ангажирани над 3000 мъже. 
(Още за древната металургия по нашите земи в Списание 8 - бр. 3 от 2010 г.)

Първите бижутери

Находки от ключови археологически обекти свидетелстват, че в древните български земи през неолитната и енеолитната епоха (края на VII - края на V хил. пр. Хр.) се е развил най-ранният в света добив и масово и целенасочено обработване на ювелирни минерали. Откриваните в праисторическите некрополи предмети, предимно накити и амулети, били изработвани от нефрит, жадеит, гагат (декоративни черни въглища) малахит, бледозелен антигоритов серпентинит, карнеол, тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и др. Времето на най-древната цивилизация било и период на създаването на най-ранните бижутерийни стандарти. Нефритът, обработван от ранния неолит до края на халколите е повод да се говори за Балканска "нефритова култура". От него се изработвали тесли, разпределители, игли и зооморфни амулети. Тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и други минерали били не само добивани в Източните Родопи. Праисторическите халколитни селища Орлово и Върхари били свързани с първото за Европа масово производство на мъниста от ювелирни минерали. 



Дунавската  писменост - най-древната в света

Дунавска – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане и е с висока степен на логична и абстрактна мисъл, геометричен подход в изразяването на мислите. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария в днешна Румъния  и др. 

Тази писменост възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите  в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и други направило и този цивилизационен принос. Най-ранните й паметници се отнасят към VІ хилядолетие пр.Хр. Оригиналните форми на най-древната - Дунавска писменост, се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Постепенно тази писменост се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток- към Украйна. Процъфтявала до края на ІV хилядолетие пр. Хр.

Много изтъкнати изследователи са се занимавали с Дунавската писменост. Те предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияла при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно. (Още за най-древното писмо, създадено по нашите земи – в Списание 8, бр. 2/2012 г.)


Краят на най-древната цивилизация и Черноморският потоп

Краят на най-древната цивилизация от нашите земи се свързва с изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество и с появата на ново население. Но и с дълбоки климатични промени и природни катаклизми от края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Черно море, което дотогава било сладководно езеро, било препълнено от нахлуващите води на Средиземно море, скъсали сухоземната преграда на Босфора. Нивото му се покачвало стремглаво и прогонило обитателите на бреговете му далеч навътре в сушата. Дали тези факти са свързани с легендата за всемирния потоп? Тръгнала ли е тя от нашите земи, за да я открием в по-късни времена в шумерския епос за Гилгамеш, а после и в библейския разказ за потопа? Отговорите и на тези въпроси могат да се потърсят на изложбата. (Списание 8 ви разказа за Черноморския потоп в бр. 8/2011 г.)



Изложбата в галерия Credo Bonum не случайно се открива в навечерието на 24 май. „Идеята е да се проследи колко древни са корените на писмеността. Първата е Дунавската от петото хилядолетие преди Христа, появила се в разцвета на първата човешка цивилизация, в контекста на високи достижения на технологиите, високо развито знание и абстрактното мислене.  Целта ни беше с изложбата да се допринесе и за популяризирането на постиженията на българските учени, чрез които древното познание да се превърне в част от мисленето за света на съвременния човек ", обясни консултантът на изложбата проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН. 



Цветелина Бориславова – председател на фондация Credo Bonum,  поздрави присъстващите на откриването като съмишленици на организаторите в голямата идея да се възроди знанието за тази цивилизация, за нейните познания и енергията й, защото миналото, настоящето и бъдещето ни са едно. „Трябва да се върнем към великото познание от нашите земи, където знанията са събирани повече от 8000 години. Изложбата разказва не само за това колко древна е тази цивилизация, а и че нашите земи са били технологично най-напредналият район в света по онова време. Учените са предизвикани да пренапишат историята. А наш дълг е да представим на света познанието, че тук е земята на най-древната цивилизация. И да помним, че в древното ни минало се коренят основите на нашата вяра и идентичност, но и на нашето бъдеще", каза на откриването на изложбата госпожа Бориславова. 
Открита е нова ДНК структура в човешките клетки Наука

Открита е нова ДНК структура в човешките клетки

Това играе ключова роля в жизнения цикъл на клетката

Българка с място в Менделеевата таблица Наука

Българка с място в Менделеевата таблица

Мария Спасова е в престижен научен списък

Откриха изгубен океански свят от подводни вулкани Наука

Откриха изгубен океански свят от подводни вулкани

Изгубеният океански свят се намира на около 400 км източно от Тасмания

Ще живеем ли в свят без изкопаеми горива? Наука

Ще живеем ли в свят без изкопаеми горива?

Покачването на температурата с 1.5°C е вече факт. Крайно време е това да подейства като отрезвяващ сигнал

Зимно време за последен път? Наука

Зимно време за последен път?

Астрономическите явления от 8 октомври до 7 ноември

Вижте първите снимки от движещ се астероид! Наука

Вижте първите снимки от движещ се астероид!

Върху Рюгу, движещият се астероид, се приземиха два робота на Японската агенция за космически изследвания (JAXA) и вече започнаха да изпращат снимки

Жътвена Луна преди началото на есента Наука

Жътвена Луна преди началото на есента

Астрономическите явления от 8 септември до 7 октомври

Опасност от глад заради климатичните промени Наука

Опасност от глад заради климатичните промени

В ново проучване учените са изчислили как нарастващата популация насекоми в по-топлите части на Земята ще се отрази на реколтата и резултати са силно притеснителни.

Психологически портрет по погледа Наука

Психологически портрет по погледа

Движението на очите ни издава характера, установяват учени с помощта на изкуствен интелект

Свръхпроводниците, които удивляват физиката Наука

Свръхпроводниците, които удивляват физиката

Купратите, наричани още „странни метали“, проявяват непознати и необясними за науката свойства

Персеидите идват Наука

Персеидите идват

Астрономическите явления от 8 август до 7 септември

Паметта ни произлиза от древен вирус Наука

Паметта ни произлиза от древен вирус

Вирусният ген Арк е в основата на всяка наша съзнателна мисъл, смятат учени

Ядеш лимони, ставаш супер герой Наука

Ядеш лимони, ставаш супер герой

Киселият вкус ни прави безстрашни и повишава готовността за поемане на рискове

Момчето, което говори с машините Наука

Момчето, което говори с машините

Запознайте се с гимназиста, който е на „ти“ с блокчейн технологиите

Наноробот сглобява молекули в нови вещества Наука

Наноробот сглобява молекули в нови вещества

Милиард пъти по-малък от зрънце сол, изкуственият интелект ще се превърне в бъдещето на производството

Слънцезащитни масла рушат кораловите рифове Наука

Слънцезащитни масла рушат кораловите рифове

14 000 тона плажно мляко годишно вредят на еко равновесието в океаните