Наука22 февруари 2016

Който не обича самотата – той не обича и свободата

На 22 февруари 1788 г. е роден "бодливият" мъдрец Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер (22 февруари 1788 г. - 21 септември 1860) е немски философ. Най-известното му произведение е „Светът като воля и представа". Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, която анализира начина, по който преживяваме нещата от битието. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Според „дилемата на таралежите" няколко от бодливите животни се скупчват едно до друго, за да се стоплят в студа. Те трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическия болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие.

Това казва историята за немския психолог, изградил мирогледа на много известни личности от края на 19-ти и началото на 20-ти век. А ето мнението на известния психотерапевт и писател Ървин Ялом за мрачната личност на мислителя. Ялом му посвещава книгата „Изцелението на Шопенхауер", която става бестселър:

„Колкото повече опознавах живота и работата на Шопенхауер, толкова по-впечатлен бях от обсега и дълбочината на неговия интелект. Не ми беше трудно да разбера защо някои философи са така категорични, че произведенията на Шопенхауер съдържат повече ценни идеи, отколкото произведенията на всеки друг мислител, с изключение на Платон. И въпреки това, за мен нямаше съмнение, че той е бил един дълбоко обременен човек и заклет мизантроп. Той е песимистичен, арогантен, потаен, манипулативен и преизпълнен с презрение към другите хора."

Ето някои от непреходните прозрения на Артур Шопенхауер:

Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.
Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.
Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.
Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.
Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.
Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.
Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.
Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.
И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.
И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.
Който не обича самотата – той не обича и свободата.
Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.
Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.
Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.
Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.
Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.
От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.
Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.
Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.
Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.