НаукаЖеня Милчева / 9 юли 2016

Апартамент на 8000 години!

Най-големите къщи от неолита са в столичния кв. „Слатина"

Огромни къщи от края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. проучват археолози в столичния квартал „Слатина". Това са най-големите жилища от епохата на ранния неолит, откривани някога не само у нас, но и в Европа. Двете новоразкрити къщи са твърде просторни дори според съвременните разбирания за разкош – по на около 150 кв. м и с по няколко помещения.

Построени са от първите земеделци и скотовъдци, които прииждат на няколко последователни вълни от Анатолия (Мала Азия), установяват се тук и създават забележителна култура, а с времето разпространяват този тип поминък и към Централна и Западна Европа.

„Корените на София са на повече от 8000 г., което я прави най-старата европейска столица", отбелязва археологът проф. дин Васил Николов, член-кореспондент на БАН, който ръководи разкопките.

(Още за раннонеолитното селище в софийския квартал „Слатина" – в бр. 3/2016 г. на Списание 8.)

Цялото селището се е разпростирало на около 300 дка, но площта не е обитавана непрекъснато, а то се е местило в рамките на този периметър. Просъществувало е около 500 г. Четири метра е дебел културният пласт, който проучват археолозите. Имало е и по-ранни къщи от откритите сега, но те били строени на изток, по-близо до реката. Вероятно тя не е била единственият водоизточник, имало е и извор наблизо.

В най-ранните си етапи селището било оградено с ров, който освен с отбранителни вероятно е бил натоварен и с магически функции. Такива ровове са откривани и край други селища от същата епохата у нас, обикновено били 1 или 3.

Откритите къщи са били разрушени при пожар – сред останките има стопена глина, което значи, че температурата при горенето е била над 1200 градуса. Дали е било инцидент? Археолозите вече знаят, че в онази епоха се е практикувало и ритуално изгаряне на къщите. (Още за това в бр. 8/2014 г. на Списание 8).

В новооткритите къщи липсва прекрасната рисувана керамика, характерна за това място през тази епоха, но се откриват множество различни глинени съдове, използвани в бита. Вероятно са били наредени на лавици покрай стените, които при пожара са се срутили, защото археолозите ги откриват на пода с дъната нагоре – там, където са нападали.

„Грънците са изработвани в семейството - от негов член, специално обучаван за това, който е наследил умението от някой по-възрастен и има задължението да го предаде на следващото поколение. Най-вероятно керамичните съдове са били изпичани в същите пещи, в които е приготвян и хлябът", обяснява проф. Николов.

Екипът е открил и три прецизно изработени каменни брадви, едната - от рядък зелен камък. Също и множество кремъчни и костени сечива. „Всичко, нужно на домакинството – пещта, хромелите, зърното – е било вътре в къщата, извън нея са само животните", казва археологът.

Това се вижда на терена дори от необученото око на неспециалиста: каменните хавани и сега са си там, също и многобройните и големи зърнохранилища (подобни на цилиндрични казани от глина) с овъгленото жито в тях – дребни черни зрънца, които блестят на слънцето. Освен лимец тези ранни земеделци отглеждали и ечемик, и леща.

Изпичали хляба в големи куполни пещи. В представите на тогавашните хора обаче те не били просто утилитарни съоръжения, а натоварени и с много символика – пещта олицетворявала женското начало. Проф. Николов обяснява: „В мисленето на онези хора профанното и сакралното са неотделими. Мястото, където се ражда хлябът, е изоморфен образ на утробата на Богинята майка, която ражда живота. Затова за тях пещта е в известен аспект обредно съоръжение." От пещта, пред която разговаряме, се е запазила само основата, но на лицевата страна на перваза ѝ ясно личат моделирани релефни триъгълници. Според археолога те символизират мъжкото начало и така в пещта (женското) и релефа (мъжкото) двете начала се съчетават.

Двете новооткрити къщи са били построени симетрично – стената на едната е леко дъговидна, а другата „е нагодена" спрямо нея и следва същата извивка. Личат кръглите дупки за дъбовите стълбове – основните носещи елементи на стените. Те били оплетени от върбови клони, дебело обмазани от двете страни с глина. Археолозите още нямат отговор на въпроса какъв тип покривна конструкция е била използвана при тази огромна квадратура.

И двете къщи са били с минимум по три обособени помещения, а към едната явно е било залепено и допълнително - вероятно складово, защото вътре са открити 6 зърнохранилища и хамбар. Всъщност зърнохранилищата в тази къща са общо 15! Има ги и в другите стаи. А пред северния ъгъл от вътрешната страна на къщата археолозите се натъкват на триъгълна площадка, леко издигната над пода.

„Този ъгъл е акцентиран, защото северът е посоката, от която идва лошото. Затова от нея се пазят включително и с обредни действия. Не е изключено под тази площадка в северния ъгъл да има и строителна жертва", обяснява проф. Николов.

И в съседната къща е имало множество зърнохранилища и поне 3 пещи – по едно във всяко помещение. „Живеели са по няколко поколения под един покрив. Къщите са били обитавани от по няколко семейства от един род – към 8-10 души. Предполагам, че всяко е имало отделна стая с пещ. В конкретния случай можем да предположим: три пещи – три семейства", разказва проф. Николов.

Забележителни са не само откритията, а и духът на тези, които ги правят. Ентусиазмът им е заразителен въпреки адската жега, малкото работници и – както винаги! – крайно ограниченото финансиране.