Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Те ти, булка, Спасовден!

Поговорката се използва за нещо, случило се внезапно, сварило човек неподготвен. Но какво ли е сполитало българските жени на този празник?

снимки Circle
На четиридесетия ден след Великден, след Възкресението, Христос се явил на учениците си и заедно с майка си, Богородица, се изкачил на Елеонския хълм край Йерусалим, откъдето се възнесъл на небето. Празникът е винаги в четвъртък, но датата му е променлива в зависимост от Възкресение. Но както повечето български празници и този е стъпил на езически традиции. Така наред със Спасителя, на сцената на Спасовден се появяват самодиви, чародейни билки и мистични ритуали за изцеряване на бездетни люде.

Фолклорната митология твърди, че от Великден до Спасовден душите на мъртвите са на Земята, сред нас, а на самия Спасовден Христос с камшик в ръка ги прибирал в небесата. И затова срещу Спасовден се ходи на гробовете им, палят се свещи или огньове и после ги заливат обилно с вода. Пак срещу Спасовден болни мъже и жени ходят в гората да берат за здраве билката росен. Росенът цъфти само заранта на Св. Спас. Според обичая болен мъж взема чужда жена за побратим и обратното – болна жена взема чужд мъж и отиват в гората, където расте тая билка. Двамата носят със себе си дарове -  пита, печена кокошка, мед, вода, пешкир, чорапи, риза и кърпа.

Болният остава да преспи под стрък росен, а побратимът му го пази да не го види никой, за да се излекува. Ако не оздравее първата година, на другата болникът спи под два стръка росен. До себе си оставя кратунка с вода  и на заранта гадаят по нея – ако нещо е паднало вътре, е знак за добра поличба – ще оздравее, ако няма нищо – на лошо е. 

Болникът отнася тази вода у дома
си и 40 дни пие от нея на гладно сърце

Когато слънцето изгрее, баш на Спасовден, болникът с побратима си се прибират вкъщи, но оставят всички дарове, които са носили със себе си. Тези дарове са за овчарите, които пасат стадата си наоколо. Овчарите си правят от оставената храна богата трапеза, на която благославят болния да оздравее и вече като здрав да даде още по-богата гощавка... 
В потайната доба срещу Спасовден 

се появявали отнякъде си русалките, 
късали цвета на росена 
и сеели семето му над нивите,

та класовете, отворени и засмени, гълтали русалското семе, наедрявали и бавно започвали да зреят. В Чирпанско празнували Спасовден предимно бездетни мъже и жени, лягали под росена размесени. На заранта, като станели, жените берели цвета на росена, варели го и после с тази отвара се поливали три сутрини подред. Разправят, че която булка не е имала дете, след поливането с росена ставала трудна...


Яловото 
остава
под росена

Каквото и да стане през нощта, 
никой няма право да разказва

Мария Георгиева


Официалната версия на българската етнология едва-едва загатва една друга страна на обичая, която развенчава мистичния лек на безплодието и разказва как точно се спасяват от тегобите булките по Спасовден.

Както множество от нашите християнски празници и този е най-вероятно с езически корени, наместил се в православния календар. И макар официално молитвите да се отправят към възнеслия се Христос, в своите свещенодействия срещу деня на свети Спас българите се изправят лице в лице със 

самодиви, духове и чудодейната сила на една билка

Но разковничето се крие в предписанието яловата жена да излезе да чака изцерението с придружител, с когото няма роднинска връзка. Та двамата, след като похапнели от даровете, трябвало да полегнат, а 

преди първи петли да хукнат обратно

към селото, без да се обръщат назад и никой дума да обелва. Смята се, че безплодието остава под росена. И най-вероятно ще да е така, ако проблемът бил в мъжа на яловата булка... Историята обаче тактично мълчи какво се случва, когато бездетният мъж излезе да дири лек със своята придружителка.

Според вариация на ритуала на други места булките отивали сами под росена или в някоя пещера. Като разпънели даровете на червения месал, в късна доба при тях се появявали овчарите – 

хем да споделят донесеното,  хем заедно да „преборят" болестта

И булките пак хуквали преди първи петли. Ако жената заченела, смятало се, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. А поверието гласи още, че нито съпругът, нито който и да е имал право да питат какво се е случвало. Пък и „всеки е длъжен по една набожност да мълчи, каквото и да види" – както още през 1865 г. пише възрожденецът Иван Богоров. И допълва още: 

„И, о, чудеса! Която не е имала дете, тутакси зачева и става трудна." Та по силата на чудото, когато след 9 месеца някоя доскоро бездетна се сдобивала с рожба, никой нямал право да упреква булката. Единственият позволен коментар бил: „Те ти, булка, Спасовден!" А отсреща отговор не се очаквал. Смятало се, че

жената няма как да знае от какво била полегнала тревата

около росена, нито защо овчарите са похапвали печена кокошка с руйно вино рано-рано сутринта на Свети Спас.

Има и още една версия за произхода на поговорката. Тя е част от т.нар. блажен фолклор, позабравен от фолклористите, но съживен неотдавна от Флорентина Бадаланова в сборника „Фолклорен еротикон".  В него става ясно, че „Те ти, булка, Спасовден" е краят на българска еротична народна приказка, която днес помнят само шепа много възрастни български баби. Те рядко я разказват, защото е толкова срамотна, че и ние се въздържахме да я публикуваме.



Гори, 
но не 
изгаря

Росенът (Dictamnus albus) е едно от най-красивите и обвити в мистика растения по нашите земи. У нас се среща сравнително рядко по сухи, каменисти места с варовита почва до 1200 м надморска височина. Разпространен е в Централна и Южна Европа, Централна Азия, Северна Африка. Малкото храстче е високо до 90 см. Образува по няколко стъбла, които завършват с грозд от прилични на пеперуда цветове, обагрени в бяло, розово или червено.  Лечебните, но и отровни качества на билката се дължат на изключителната концентрация на етерични масла. Ако в горещ слънчев летен ден драснете клечка кибрит близо до растението, около него избухва пламък с черен дим. Самият росен остава напълно невредим. Именно това е причината търсещите рационално обяснение на библейските чудеса да смятат, че росенът е горящият храст от Стария завет, в който Бог Яхве се явява на Мойсей. 
Когато пророкът се приближил до храста, за да погледне откъде идва огънят и как гори, а не изгаря, от горящия храст Бог го повикал, призовавайки го да изведе израилтяните от Египет в Обетованата земя. 
Мистериите около храстчето не спират дотук. Поредната е свързана с аромата му. Едно е ясно – той е силен и натрапчив. Но всеки го определя по различен начин – за едни е приятен, за други – отблъскващ; на някои им мирише на лимон, на други – на кимион. Не е чудно, че омайващият аромат завърта главите на булките и не помнят нищо от нощта срещу Спасовден.


Материалът е публикуван в брой 5/2010 на Списание 8.
ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Виолета Коцева: Баенето връща нарушения космически порядък

снимки: Владимир Мачоков и екип-СУ

Днес все по-често в ролята на баячи влизат мъже, разказва етноложката, която изследва лечителските ритуали в югоизточна България повече »

Наука
 
 
7

Пазители на традициите

Наградите за занаяти, фолклор и кулинария се връчват за трети път повече »

Събития
 
 
0

Където виното има вкус на история

Бутикова изба Марян представи уникалните си вина повече »

Събития
 
 
3
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане