Подкрепете ни!




НаукаАлбена Иванова / 25 юни 2017

Виенски куратор редактира Айзък Азимов

Новите роботи пишат новини, старите висят по музеите

Албена Иванова

Две събития, свързани с роботи, привлякоха вниманието на виенчани през миналата седмица. Едното е откритата наскоро в музея за приложно изкуство МАК във Виена изложба Hello, Robot. Второто е световният форум на редакторите GEN Summit 2017. 750 изтъкнати журналисти и уеб редактори от над 70 страни обсъждаха бъдещето на новините в свят на тотална цифровизация, виртуална реалност и война на фейкове. Новинарският световен елит се обедини около идеята, че трябва да бъде даден отпор на наплива на ботове в социалните мрежи и информационните сайтове, защото доверието на читателя и зрителя намалява, когато новината не е написана от човек. 

Журналистите обаче нямат нищо против най-новите достижения в света на технологиите, които облекчават труда им и правят новините още по-интересни за потребителя. Като например новите каски, с които попадате буквално в центъра на събитието, заснето с 360-градусови камери. След бурните дискусии за ролята на ботовете в съвременните медии, организаторите на GEN Summit 2017 заведоха участниците направо във виенския музей МАК, за да си спомнят откъде тръгна всичко... 

На вратата любезно – с усмивка и вино - ги посрещна Кристоф Тун-Хоенщайн, директор на музея за приложни изкуства. Той заяви на гостите си, че има три предложения за промяна в трите закони на роботиката, известни от научната фантастика и формулирани от великия Айзък Азимов. Те са задължителни за всеки позитронен робот и са публикувани за първи път в разказа му „Runaround" още през 1942 г.

- Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
- Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
- Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
(Съществува и още един Закон 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството. Съответно към останалите закони се добавя и "ако това не противоречи на Нулевия закон“.)

Дотук добре. Ето и новите предложения за редактиране на Азимов от Кристоф Тун-Хоенщайн: 

1. Интелигентните роботи трябва да служат на общото благо на човечеството и да ни помагат да водим екологичен, социален, културен и икономически устойчив живот.
2. Интелигентните роботи могат да заменят човешкия труд само дотолкова, доколкото това е съвместимо с хората, водещи смислен, достоен живот, включващ култура и творческа самореализация, освен когато това правило противоречи на правило 1. 
(Забележка: Конфликт с точка 1 може да възникне само ако в процеса на своето усъвършенстване и мултиплициране роботите попречат на човечеството да живее смислен достоен живот, включващ култура и творческа самореализация.)
3. Интелигентните роботи трябва да бъдат програмирани да бъдат кооперирани машини за самообучение и винаги да функционират съвместно - освен когато това правило противоречи на Правило 1 или 2.

Ето някои от експонатите от изложбата Hello, Robot в Музея за приложни изкуства МАК във Виена. 


Робот-писател. Пише, реже листа и го пуска на пода. Съвсем като истински творец.


Визуализираното послание на изложбата в лабиринта, който кара мозъка да лъже очите.


Дали ще оставите бебето си в компанията на тази детегледачка?


Адски нежно е, гушка се и сладко скимти. Децата, страдащи от аутизъм, го обичат много.


Черна серия: роботизирана урна, може да следите как се пълни, докато пещта на крематориума подава към нея тлените останки...

 
Още от черната серия: Този робот гали по ръката умиращия човек в последните му минути, като му говори: "Съжалявам, че се чувстваш зле, но сега няма кой да дойде при теб, затова аз съм тук и ще ти помогна да се успокоиш, преди да минеш отвъд..."

Молекулни обувки, разработени от Francis Bitoni Studio, наподобяват клетъчните форми на природата. 
Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе Наука

Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе

Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера Наука

Плоските петна на Титан може да са пресъхнали древни езера

Нова теория за най-големия спътник на газовия гигант може да разреши 20-годишна мистерия

Учени имат напредък в търсене на вечната младост Наука

Учени имат напредък в търсене на вечната младост

Кръвопреливането от по-млади донори не е решение

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“ Наука

И Обединените арабски емирства с „надежда за Марс“

Целта на мисията е да открие кога и защо Марс и Земята са поели по различни еволюционни пътища

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации Наука

В Млечния път може да има 36 разумни цивилизации

Теоретично те би трябвало да изпращат радиосигнали поне 100 години

Хюстън, нямаме проблем! Наука

Хюстън, нямаме проблем!

Всичко за историческия полет на ракетата Crew Dragon

Сами ли сме в нашата Галактика? Наука

Сами ли сме в нашата Галактика?

Вероятността да има други цивилизации е огромна. Шансовете ни за контакт с тях обаче са минимални.

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г. Наука

Илон Мъск планира да изпрати хора на Марс през 2024 г.

Амбициозният предприемач започва колонизирането на Червената планета

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX Наука

Броени часове до първата пилотирана мисия на SpaceX

За пръв път компанията на Илон Мъск ще изстреля двама астронавти в космоса

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата Наука

Учени от Русия и Катар предлагат дронове за 5G мрежата

По-евтини са и по-ефективни от наземните базови станции

Зелени водорасли оцветиха Антарктида Наука

Зелени водорасли оцветиха Антарктида

Учените заговориха за „началото на нова екосистема“

За кого пее славеят до пълна изнемога? Наука

За кого пее славеят до пълна изнемога?

Почти половината от гласовитите мъжкари не успяват да привлекат своя любима

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро” Наука

Първите следи на Хомо сапиенс в Европа са открити в пещерата „Бачо Киро"

Откритието доказва, че прачовеците са навлезли в Европа доста по-рано от известното досега