Тигрите са най-големите членове на семейство Котки (Felidae) и едни от най-харизматичните обитатели на животинския свят. Завладяват ни със своето изящество, сила и хладнокръвна красота. Обаятелни, но застрашени.
През последните 100 години броят на тигрите в света е спаднал с цели 95%, а днес популациите оцеляват в 40% по-тясна среда, отколкото преди едва 10 години, сочат данните на Фонда за дивата природа WWF.
Латинското име на красивите котки е Panthera tigris. В своите рамки видът побира девет подвида, три от които са унищожени през последните 100 години.
Нека се запознаем с тях:
Амурски / Сибирски тигър (Panthera tigris altaica)
Амурският тигър, познат още и като сибирски, манджурски, усурийски или североизточен китайски, е най-големият подвид. Мъжките могат да пораснат до 3.3 метра и тежат повече от 300 килограма. Женските са по-малки, достигат 2.6 метра на дължина и между 100 и 170 килограма.
Тигрите от този подвид са с най-светлата окраска сред братовчедите си. Амурските тигри имат бледо оранжева козина и кафяви вместо черни райета. Имат бели гърди и корем, както и бяла грива около врата.
Според данните на фондацията за спасение на тигрите понастоящем в дивата природа съществуват само две популации на сибирския тигър в руския Далечен Изток. По-голямата от тях наброява около 450 екземпляра, разполагащи се на площ от 156 хиляди квадратни километра в Приморски и Хабаровски край, а другата се състои от около 35 тигъра, обитаващи района около руско-китайската граница и части от Североизточен Китай.
Властите на двете гранични провинции, в които все още се среща застрашеният от изчезване хищник, подписаха споразумение да пазят и защитават амурския тигър и да се грижат за увеличаването на популацията му.
Индийски / Бенгалски тигър (Panthera tigris tigris)
Това е най-многобройният подвид тигри, като се среща в Индия, Бангладеш, Непал и Бутан. Индия е дом на най-голямата популация от бенгалски тигри, наброяващи между 2500 и 3750 екземпляра.
Повечето са в типичните за вида оранжеви краски с черни райета, но при този вид тигър често се среща и рецесивен пигментен ген, от който се раждат кремави или бели на цвят тигърчета. И докато броят на албиносите в зоопарковете расте, то в дивата природа са огромна рядкост, показват данните на WWF.
И индийският тигър, въпреки значителното му числено превъзходство спрямо роднините му, е включен в Червената книга на застрашените от изчезване видове.
Южнокитайски тигър (Panthera tigris amoyensis)
Този подвид се среща в Централен и Източен Китай. Среща се е силна дума, тъй като южнокитайският тигър е в списъка на критично застрашените видове на Червената книга. Според информация на WWF всъщност този вид дори трябва да се счита за изчезнал, защото в момента няма данни за останали екземпляри в дивата природа. Все още съществуват 47 южнокитайски тигри в 18 зоопарка, всички на територията на Китай.
Само преди 40 години южнокитайските тигри са наброявали повече от 4000 екземпляра, но са обявени за вредители от китайското правителство и подложени на унищожаване.
Полеви проучвания, проведени между 1987 и 1990 година, откриват доказателства, че все още няколко тигъра обитават отдалечените планини на провинция Гуангдонг, въпреки че самите изследователи не са видели жив тигър. Това са и последните сведения за този подвид на големите котки.
Малайски тигър (Panthera tigris jacksoni)
Малайският тигър е определен като отделен подвид едва през 2004 година , тъй като много прилича на индокитайския тигър, но е по-дребен. Тези тигри се срещат в тропическите и субтропическите влажни широколистни гори в най-южните части на Тайланд и Малайския полуостров.
Този вид също е застрашен от изчезване.
Индокитайски тигър (Panthera tigris corbetti)
Среща се Камбоджа, Лаос, Мианмар, Тайланд, Виетнам и някога в Китай. Може би вече е излишно да споменаваме, че също е сериозно застрашен от изчезване вид.
Индокитайските тигри са по-дребни и по-тъмни на цвят от бенгалските, отличават се с по-къси и тесни райета. Мъжките могат да достигнат ръст от 3 метра и тегло до 180 килограма. Женските са по-малки – максимум 2.4 метра на дължина и около 115 килограма тежест.
Тези тигри обитават труднодостъпни и отдалечени планински терени, което затруднява проследяването им от учените. Към днешна дата няма актуална информация за индокитайските тигри в дивата природа. Според преценка на Фонда за спасяване на тигрите през 1998 година популацията на този подвид е наброявала между 736 и 1225 екземпляра.
Суматрански тигър (Panthera tigris sumatrae)
Този тигър обитава единствено индонезийския остров Суматра и е част от списъка на критично застрашените от изчезване видове. Суматранските големи котки са защитени от закона в Индонезия като ловът им се наказва със затвор и големи глоби. Въпреки това бракониерството продължава и търсенето на черния пазар на продукти от тигър е много голямо.
Суматранският тигър има най-наситените тонове на козината сред всички видове тигри. Широките му черни райета са разположени близо и често са двойни. За разлика от сибирския, има райета и на предните крака.
Това е най-малкият подвид тигри. Мъжките тигри от остров Суматра са дълги средно 2.4 метра и тежат около 120 килограма. Женските достигат 2 метра и не повече от 90 килограма.
Балийски тигър (Panthera tigris balica) – ИЗЧЕЗНАЛ
Един от трите несъществуващи подвида тигри. Балийският тигър изчезва от лицето на Земята през 40-те години на миналия век, сочат данните на Фонда за спасяване на тигрите.
За последно балийски тигър е регистриран в края на 30-те години на XX век, днес няма запазен екземпляр в плен. Причините за изчезването на вида са познати – лов, загуба на жизнен хабитат както и намаляване на плячката.
Явански тигър (Panthera tigris sondaica) – ИЗЧЕЗНАЛ
Яванският тигър е обитавал единствено индонезийския остров Ява до към 80-те години на миналия век. Последно такъв тигър е бил засечен през 1976 година в националния парк Меру Бетири, а от останалата част на острова е изчезнал още през 40-те години на века. Причините – същите като при балийския тигър, са лов и изсичане на горите, които обитава.
Каспийски тигър (Panthera tigris virgata) – ИЗЧЕЗНАЛ
Преди да изчезне през 70-те години на XX век, каспийският тигър (още познат и като турански тигър) обитавал редките гористи области на запад и юг от Каспийско море в териториите на днешна Турция, Иран, както и Централна Азия и пустинята Такламакан в Китай.
Изчезването на вида се дължи на лов на тигрите и плячката им,както и унищожаване на естесвения им хабитат и последвалата от това уязвимост на малките популации.