Светът в тебХерман Хесе / 28 юли 2015

Трябваше да греша, за да продължа да живея

Водата винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова всеки миг

Херман Хесе (1877-1962 г.) е немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г. За него Йордан Евтимов казва: „Той е тъжносмешен автор. В творбите му едни откриват карнавалност, други - етическа параболичност. Тези качества не са взаимноизключващи се. Само че иронията на Хесе наистина най-често е оставала неразчетена, пренебрегната. И това е обяснимо при толкова много читатели, жадни за Учител, който да носи едно ненаучно познание, за наставник, който да не назидава... Във времето на симулациите Хесе е един старомоден търсач на истински неща..."
Нека си припомним част от мъдростта на Хесе от „Сидхарта".

„Колко съм бил сляп и глух! - мислеше си той и крачеше бързо. - Когато някой чете нещо написано, чийто смисъл се опитва да проумее, той не пренебрегва знаците и буквите, не ги нарича измама, случайност или негодна обвивка, чете ги, изучава ги, обича ги - буква по буква. Ала аз, като исках да прочета книгата на света и книгата на собственото си същество, аз, подведен от един въображаем смисъл, презирах буквите и знаците, наричах света на явленията измама, наричах взора и езика си случайни и нищожни явления. Не, това вече е минало, аз се пробудих, наистина се пробудих и едва днес се родих."

Камазвами е умен колкото и аз, но въпреки това не намира убежище в себе си. А други, макар и с ума на дете, го намират. Повечето хора, Камала, са като падащо листо, което се носи и се върти из въздуха, люшка се и пада на земята. Други обаче, макар и малцина, са като звезди, те се движат по определен път, вятърът не ги достига, те носят в себе си своя закон и път.

Аз съм като теб. И ти не обичаш. Инак би ли могла да превърнеш любовта в изкуство? Навярно хората като нас не могат да обичат. Могат да обичат хората деца. Това е тяхната тайна.

Той бе обсебен от силата на света, на насладите, на леността и най-сетне от силата на алчността - порока, който бе смятал за най-безумен и бе отхвърлял и презирал най-много от всички пороци. И собствеността, и имотът, и богатството го бяха обсебили, сега те не му изглеждаха вече игра и дрънкулки, а се превръщаха в окови и бреме. В тази най-крайна и окаяна зависимост Сидхарта бе попаднал по странен път: слабостта към играта на зарове. Откакто бе престанал да бъде в сърцето си игра без край? Струваше ли си да се живее за това? Не, не си струваше! Тази игра се наричаше самсара, игра за деца, приятна да се изиграе веднъж, два пъти, десет пъти, но не и да се повтаря вечно. Тогава Сидхарта разбра, че тази игра свършва, че той е може повече да я играе. Тръпки побиха тялото му и пронизаха душата му, той усети, че нещо в него бе умряло.

Не, той нямаше вече цели, не притежаваше вече нищо, освен дълбокия, тягостен копнеж да се отърси от отвратителния сън, да повърне блудкавото вино, да сложи край на този жалък и позорен живот. Над брега на реката се бе надвесило едно дърво, едно кокосово дърво. Сидхарта облегна рамо о ствола му, обхвана го с ръка и се загледа надолу към зелената вода, която не спираше своя бяг. Гледаше надолу и бе всецяло обзет от желанието да се пусне от дървото и да потъне в тази вода. Ужасна празнота издъхваше водата пред очите му и тя изцяло съответстваше на безкрайната празнота в душата му. Да, това бе краят. Не му оставаше друго, освен да се зачеркне, да разбие на късове невъзможната сграда на живота си и да хвърли тези късове в краката на подигравателно смеещите се богове. Това бе голямото изригване, което бе жадувал: смъртта, разбиването на формата, която го отвращаваше.

Тогава — спомни си той — се бе хвалил пред Камала с три неща, тогава той владееше три благородни и недостижими умения: постене, чакане, мислене. Това беше неговото богатство, неговата мощ и сила, здравата му опора в изпълнените с трудни изпитания години на младостта. Той бе усвоил само тези три умения, нищо повече. А сега вече не владееше нито едно от тях, нито постенето, нито чакането, нито мисленето. Той ги бе пожертвал заради най-жалките и мимолетни неща — сладострастие, охолство, богатството. Наистина нещо странно се бе случило с него. Сега сякаш наистина бе станал един от човеците деца.

„Лъжа ли е, че бавно, с криволици, от мъж и мъдрец се превърнах в дете? И все пак този път е бил твърде добър, птичката в гръдта ми не е умряла. Ала какъв път беше това! Трябваше да мина през толкова безразсъдства, пороци, заблуди, отвращения и разочарования, за да стана отново дете, за да започна всичко отначало. По така трябваше да бъде. Сърцето ми казва „да“ на тези неща и очите ми се смеят. Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до най-безразсъдната от всички мисли, до мисълта за самоубийството, за да мога да достигна опрощението, да мога пак да изживея Ом, да мога отново истински да спя и да се събуждам. Трябваше да се превърна в глупак, за да намеря отново в себе си Атман. Трябваше да греша, за да продължа да живея. Къде още ще ме отведе моят път? Безумен е този път, той криволичи, може би се затваря в кръг? Да върви накъдето си иска, аз ще продължа да крача по него."

Сега обаче измежду всички тайни на реката той съзря само една, която разтърси душата му. Виждаше, че водата тече, тече непрекъснато, и все винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова всеки миг.

Биопродуктите трябва да са най-евтини, не най-скъпи! Светът в теб

Биопродуктите трябва да са най-евтини, не най-скъпи!

Бъдещето принадлежи на хората, възстановили любящата си връзка със земята, казва Фукуока

Самозаблудата, че ще станем идеални Светът в теб

Самозаблудата, че ще станем идеални

Трябва да сме наясно с машинациите на егото, разказва психотерапевтът Енглер в статия от сборника си „Будизъм и психотерапия“

Книгата „Болестта като път” вече и в онлайн магазина на Списание 8 Светът в теб

Книгата „Болестта като път” вече и в онлайн магазина на Списание 8

Какво стои зад симптомите на всяко заболяване и какво да променим в светогледа си, за да бъдем здрави

Лучана Узунова: Промених се и кистата изчезна Светът в теб

Лучана Узунова: Промених се и кистата изчезна

Прочетете вдъхновяващата история на организатора на семинарите на д-р Рюдигер Далке

Хубави лица имат хората със спокойна съвест Светът в теб

Хубави лица имат хората със спокойна съвест

Отбелязваме годишнина от кончината на руския драматург Александър Солженицин

Ти отдавна си в ада, гълъбче! Светът в теб

Ти отдавна си в ада, гълъбче!

Проповед на отец Дмитрий Смирнов

Дори когато осмиваш някого, не го мрази Светът в теб

Дори когато осмиваш някого, не го мрази

Алекс Алексиев и Райко Алексиев се събраха в един по-добър свят

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден... Светът в теб

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден...

Малко позната молитва от бащата на „Малкият принц“

Бронебойни патрони за нея няма открити Светът в теб

Бронебойни патрони за нея няма открити

77 години от разстрела на Никола Вапцаров

Законите на кармичното пречистване - част 1 Светът в теб

Законите на кармичното пречистване - част 1

Създателят на Школа на Единното учение Зор Алеф дава съвети за 3 нива на чистота – физическа, енергийна и кармична

Да си влюбен безответно за цял живот Светът в теб

Да си влюбен безответно за цял живот

На дъщерята на Виктор Юго е кръстен синдром за безнадеждната и унищожителна любов

10-те вечни цитата от Цезар Светът в теб

10-те вечни цитата от Цезар

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край