Светът в тебХерман Хесе / 28 юли 2015

Трябваше да греша, за да продължа да живея

Водата винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова всеки миг

Херман Хесе (1877-1962 г.) е немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г. За него Йордан Евтимов казва: „Той е тъжносмешен автор. В творбите му едни откриват карнавалност, други - етическа параболичност. Тези качества не са взаимноизключващи се. Само че иронията на Хесе наистина най-често е оставала неразчетена, пренебрегната. И това е обяснимо при толкова много читатели, жадни за Учител, който да носи едно ненаучно познание, за наставник, който да не назидава... Във времето на симулациите Хесе е един старомоден търсач на истински неща..."
Нека си припомним част от мъдростта на Хесе от „Сидхарта".

„Колко съм бил сляп и глух! - мислеше си той и крачеше бързо. - Когато някой чете нещо написано, чийто смисъл се опитва да проумее, той не пренебрегва знаците и буквите, не ги нарича измама, случайност или негодна обвивка, чете ги, изучава ги, обича ги - буква по буква. Ала аз, като исках да прочета книгата на света и книгата на собственото си същество, аз, подведен от един въображаем смисъл, презирах буквите и знаците, наричах света на явленията измама, наричах взора и езика си случайни и нищожни явления. Не, това вече е минало, аз се пробудих, наистина се пробудих и едва днес се родих."

Камазвами е умен колкото и аз, но въпреки това не намира убежище в себе си. А други, макар и с ума на дете, го намират. Повечето хора, Камала, са като падащо листо, което се носи и се върти из въздуха, люшка се и пада на земята. Други обаче, макар и малцина, са като звезди, те се движат по определен път, вятърът не ги достига, те носят в себе си своя закон и път.

Аз съм като теб. И ти не обичаш. Инак би ли могла да превърнеш любовта в изкуство? Навярно хората като нас не могат да обичат. Могат да обичат хората деца. Това е тяхната тайна.

Той бе обсебен от силата на света, на насладите, на леността и най-сетне от силата на алчността - порока, който бе смятал за най-безумен и бе отхвърлял и презирал най-много от всички пороци. И собствеността, и имотът, и богатството го бяха обсебили, сега те не му изглеждаха вече игра и дрънкулки, а се превръщаха в окови и бреме. В тази най-крайна и окаяна зависимост Сидхарта бе попаднал по странен път: слабостта към играта на зарове. Откакто бе престанал да бъде в сърцето си игра без край? Струваше ли си да се живее за това? Не, не си струваше! Тази игра се наричаше самсара, игра за деца, приятна да се изиграе веднъж, два пъти, десет пъти, но не и да се повтаря вечно. Тогава Сидхарта разбра, че тази игра свършва, че той е може повече да я играе. Тръпки побиха тялото му и пронизаха душата му, той усети, че нещо в него бе умряло.

Не, той нямаше вече цели, не притежаваше вече нищо, освен дълбокия, тягостен копнеж да се отърси от отвратителния сън, да повърне блудкавото вино, да сложи край на този жалък и позорен живот. Над брега на реката се бе надвесило едно дърво, едно кокосово дърво. Сидхарта облегна рамо о ствола му, обхвана го с ръка и се загледа надолу към зелената вода, която не спираше своя бяг. Гледаше надолу и бе всецяло обзет от желанието да се пусне от дървото и да потъне в тази вода. Ужасна празнота издъхваше водата пред очите му и тя изцяло съответстваше на безкрайната празнота в душата му. Да, това бе краят. Не му оставаше друго, освен да се зачеркне, да разбие на късове невъзможната сграда на живота си и да хвърли тези късове в краката на подигравателно смеещите се богове. Това бе голямото изригване, което бе жадувал: смъртта, разбиването на формата, която го отвращаваше.

Тогава — спомни си той — се бе хвалил пред Камала с три неща, тогава той владееше три благородни и недостижими умения: постене, чакане, мислене. Това беше неговото богатство, неговата мощ и сила, здравата му опора в изпълнените с трудни изпитания години на младостта. Той бе усвоил само тези три умения, нищо повече. А сега вече не владееше нито едно от тях, нито постенето, нито чакането, нито мисленето. Той ги бе пожертвал заради най-жалките и мимолетни неща — сладострастие, охолство, богатството. Наистина нещо странно се бе случило с него. Сега сякаш наистина бе станал един от човеците деца.

„Лъжа ли е, че бавно, с криволици, от мъж и мъдрец се превърнах в дете? И все пак този път е бил твърде добър, птичката в гръдта ми не е умряла. Ала какъв път беше това! Трябваше да мина през толкова безразсъдства, пороци, заблуди, отвращения и разочарования, за да стана отново дете, за да започна всичко отначало. По така трябваше да бъде. Сърцето ми казва „да“ на тези неща и очите ми се смеят. Трябваше да изживея отчаянието, трябваше да стигна до най-безразсъдната от всички мисли, до мисълта за самоубийството, за да мога да достигна опрощението, да мога пак да изживея Ом, да мога отново истински да спя и да се събуждам. Трябваше да се превърна в глупак, за да намеря отново в себе си Атман. Трябваше да греша, за да продължа да живея. Къде още ще ме отведе моят път? Безумен е този път, той криволичи, може би се затваря в кръг? Да върви накъдето си иска, аз ще продължа да крача по него."

Сега обаче измежду всички тайни на реката той съзря само една, която разтърси душата му. Виждаше, че водата тече, тече непрекъснато, и все винаги е тук, винаги и по всяко време е една и съща и въпреки това е нова всеки миг.

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите Светът в теб

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите

Маркиз дьо Сад: Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер

За смъртта не трябва да се плаща Светът в теб

За смъртта не трябва да се плаща

Филантропът Нюта Федерместер за любовта към отиващите си в болка

Малката звездичка Рейчъл и нейната покъртителна история Светът в теб

Малката звездичка Рейчъл и нейната покъртителна история

За краткия си живот детето спаси хиляди от жадна смърт

Колко боли да пораснеш? Светът в теб

Колко боли да пораснеш?

Изповедта на Красимира, която намери себе си в екстрените условия на едно риалити

Твърде съм зает, за да се безпокоя Светът в теб

Твърде съм зает, за да се безпокоя

Съветите на Дейл Карнеги за справяне с хроничната тревога

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден... Светът в теб

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден...

Малко позната молитва от бащата на „Малкият принц“

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия Светът в теб

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия

Отец Фьодор Бородин, баща на 8 деца: „А ти, като се женеше за нея, искаше ли да я направиш щастлива?“

RFK: Да предположим, че Бог е черен Светът в теб

RFK: Да предположим, че Бог е черен

Само онези, които се осмеляват да се провалят, само те могат да постигнат много

Хората могат да са тъжни и добре едновременно Светът в теб

Хората могат да са тъжни и добре едновременно

Съветите на един комик: Не казвайте „Стегни се“ на депресиран приятел

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро Светът в теб

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро

Днес е Световният ден на добротата. Протегнете ръка на паднал, направете комплимент - ще се почувствате по-добре

10 начина за култивиране на щастието Светът в теб

10 начина за култивиране на щастието

Ако ровите сутрин из саксиите с цветя на балкона - усмивката е гарантирана

Просто спрете кебапчетата! Светът в теб

Просто спрете кебапчетата!

Духовен живот без плътски лишения е невъзможен, а неяденето без покаяние се нарича диета

Седем пъти презрях душата си Светът в теб

Седем пъти презрях душата си

Великият душевед Халил Джубран за компромисите, които правим със себе си всеки ден

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота Светът в теб

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота

Изповедта на мис Мода за безумието на зависимостта от пазаруване

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят Светът в теб

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят

Много жени се топлят от отблясъците на благодарността на техните партньори

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо Светът в теб

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо

Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, казва авторът на „Проницателят"