Светът в тебБил У. / 01 март 2016

Свобода от страха – задача за цял живот

Вярата е единствената противоотрова

Илюстрация:oboi20.ru
Илюстрация:oboi20.ru
Уилям Грифит Уилсън (1895 - 1971), по-известен като Бил У., е един от създателите на общността „Анонимни Алкохолици" през 1935 г. Името на Бил Уилсън е в списъка със стоте велики личности на XX век. Неговата статия „Вездесъщият страх" е публикувана през 1962 г. в януарския брой на изданието „AA Grapevine".

Страхът е зла разяждаща заплаха, цялото ни съществуване бе пропито от него. Той предизвикваше цяла верига от обстоятелства, които според нас ни носеха незаслужени нещастия. Няма никакво съмнение, че страхът е преграда по пътя към здравомислието и любовта, както и че неизменно усилва гнева, тщеславието и агресивността. Той задълбочава чувството за вина тъй както го правят тревожността и парализиращата депресия. 

Веднъж президентът Рузвелт е отбелязал нещо много важно: „Ние няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх."
Това са твърде сурови и може би малко обобщаващи думи, доколкото ние открихме, че независимо от цялата, обикновено разрушителна сила на страха, той може да послужи като отправна точка и за добри неща. Защото 

страхът може да се превърне в началото на пътя

към благоразумието и подобаващо уважение към околните. Той е способен да ни тласне не само към ненавистта, но и към справедливостта. И колкото повече уважение и справедливост има в нас, толкова повече ние ще можем да откриваме истинската любов, която понякога може да е дълбоко изстрадана, но отдадена безвъзмездно. По такъв начин виждаме, че не е задължително страхът винаги да бъде разрушаващ - уроците, извлечени от неговите последствия, могат да ни доведат до положителни ценности.

Достигането на свобода от страха – това е задача за цял живот, една от тези, които никога не можем да изпълним до край.
Ставайки жертви на жестоко нападение, разболявайки се сериозно, или попадайки в други условия, при които ние сме очевидно незащитени, на нас ни се налага да реагираме – къде добре, къде лошо според обстоятелствата.

Само себелюбивите и суетни хора твърдят, че са напълно освободени от страхове, макар самата им надменност да се корени в крайна сметка в същите тези страхове, за които те забравят само временно.

Проблемът с избавянето от страха има две страни. От една страна, на нас ще ни се наложи да се освободим колкото се може по-дълбоко от него. От друга страна, след това на нас ще ни се наложи да придобием както мъжество, така и достойнство, за да се разделим по един конструктивен начин и с неговите остатъци.
Да се опитаме да разберем собствените си страхове и страховете на другите – това е само първата крачка. По-сложният, но и по-важен въпрос е, как и накъде да вървим по-нататък.

Като дете аз изпитах няколко много силни емоционални сътресения. Сериозни сривове между родителите, собствената ми обърканост и други подобни. Другите деца разбира се, също понасяха такива емоционални травми, но се възстановяваха, излизаха „сухи" от тях. Не и аз. По всяка вероятност съм бил свръхчувствителен, и като следствие на това – свръх страхлив. Във всеки случай, у мен се развиваше все по-упорито плашещата мисъл, че аз не съм като останалите деца и че никога няма да стана като тях. Отначало това ме вкарваше в депресия, доведе ме до изолация и уединение.

С течение на времето обаче всички тези предизвикани от страх детски тревоги станаха толкова непоносими, че у мен се разви силна агресивност. Внушавайки си, че аз никога няма да бъда като другите, и заричайки се, че никога няма да се примиря с положението на някакъв човек „втора ръка", 

аз си мислех, че трябва да превъзхождам всички със всичко - 

независимо в забавленията, или в работата. И тъй като тази привлекателна формула за добър живот – „ да превъзхождам" започна да ми носи успехи в тогавашното ми разбиране за „ добър живот", аз започнах да се чувствам безумно щастлив. Когато обаче нещо замислено от мен се проваляше, аз се преизпълвах с горчивина и обида и изпадах в депресия, от която можех да се излекувам само с пореден успех.


Илюстрация:myvektor.ru

По такъв начин аз твърде рано започнах да преценявам всичко или като обида, или като поражение; „всичко, или нищо". Единственият способ, който ми беше известен за постигане на някакво удовлетворение, беше да побеждавам. Той се превърна в една противоотрова за страховете ми; беше този все по-дълбоко обсебващ ме модел на поведение, който ме преследваше в ученическите ми години, по време на Първата световна война и в безумната ми пияна кариера на „Уол Стрийт“, и който по-нататък ме доведе до пълната ми гибел. По това време несполуките бяха неизменни за моя живот, и така 

аз не знаех от какво повече да се страхувам – от живота, или от смъртта.

Покрай този страх имаше, разбира се, и много други.

...В конкретния случай с мен крайъгълен камък за откриването на свободата от страха е вярата – тази същата вяра, която, независимо от всички доводи сочещи обратното, ми дава основание да вярвам, че аз живея в една Вселена, имаща свой смисъл. 

За мен това означава вяра в Създателя, 

който се явява носител на всемогъщите власт, справедливост и любов. Вяра в Бог, у когото аз виждам и цел, и смисъл, и предназначение да израствам, макар и постепенно и понякога по-бавно, и така да се приближавам към Неговия собствен образ и подобие.

До стигането си до вярата аз живях буквално като пришелец в Космоса, който много често ми се струваше враждебен и жесток. В него за мен беше невъзможно да открия място, където да съм във вътрешна безопасност.

Доктор Карл Юнг – един от тримата основатели на съвременната модерна психология, е бил твърдо убеден по отношение на тази най-велика дилема на съвременния свят. Ето какво е казвал той по този повод (малко перифразирано): „ Всеки един, който е доживял до 40 години, но така и не е намерил начин да осъзнае кой е той, къде се намира и накъде се е отправил, е обречен да стане в малка или голяма степен неврастеник. И това е така, независимо от това били ли са удовлетворени неговите юношеска жажда за секс и стремеж към материална защитеност, намерил ли е или не своето място в обществото." Макар д-р Юнг да се изразява по-меко „ да стане неврастеник", със същия успех той би могъл да каже и „ да бъде обладан от страх."

Ето защо 

стигаме до необходимостта от вяра във Висшата Сила, 

независимо от това как я определяме за себе си. Ние трябва да намерим живота на милосърдието и духовността, а това, разбира се е едно ново измерение за повечето от нас. Колкото и да е странно, намирането на това царство не се оказва толкова сложно. Нашето съзнателно встъпване в него обикновено започва още с признаването, че сме безсилни да продължим сами и се обръщаме към някаква Висша Сила, която според нас съществува, или може да съществува. Резултатът от това е дарът на вярата и осъзнаването на тази Сила. И според степента, в която расте нашата вяра, нараства и нашата вътрешна защитеност. Огромният, скрит дълбоко в нас страх пред неизвестността започва да намалява. Така разбираме, че 

най-важната противоотрова за страха е духовното пробуждане.

Стана така, че моето собствено духовно осъзнаване стана неочаквано, връхлетя ме буквално като някакъв електрошок, същевременно –напълно убедително. И тогава аз се превърнах в частица – една миниатюрна частица от Вселената, която се направляваше от любовта и справедливостта в лицето на Бог. И каквито и да бяха последствията от моите и на моите земни събратя своеволие и невежество , това си оставаше истина – цялата Вселена се движеше от Него с любов и справедливост.
Такава беше моята нова и реална увереност. И тя никога повече не ме напусна.

Чрез нея аз можах да изпитам, макар и след време, състоянието, при което страхът го няма. 

Тази нова ценностна система обаче, колкото и да беше важна, беше само началото на онзи дълъг път, който може да преобразува наистина страха в любов.

Ние започнахме да разглеждаме всяка една неприятност като дадена от Бог възможност да се сдобием онова мъжество, което се ражда не от лекомислената храброст, а от дълбокото смирение. 

Така ние започнахме да ставаме способни да приемаме себе си, обкръжаващите ни обстоятелства и своите събратя...
Малцина от нас са научени, че в основата си са добри Светът в теб

Малцина от нас са научени, че в основата си са добри

Според известната авторка Мериън Уилямсън егото е като компютърен вирус, който атакува ядрото на една система...

Учени: Вечната любов е възможна Светът в теб

Учени: Вечната любов е възможна

Когато зърнат обекта на обожание, много дългогодишни двойки са щастливи като в първия ден

Мислите, които докарват депресията и черногледството Светът в теб

Мислите, които докарват депресията и черногледството

Вижте 10-те най-разпространени когнитивни изкривявания, с които трябва да се преборим

Обуздай езика си и се вгледай в себе си Светът в теб

Обуздай езика си и се вгледай в себе си

5 съвета как да (не) говорим от Джеймс Алън в книгата „От сърцето"

Как да общувате с вашите ангели-пазители Светът в теб

Как да общувате с вашите ангели-пазители

Авторът на „Отговори от ангелите“ твърди, че всеки може да се свърже с тях

Жената, която използва мъжа като наркотик за бягство от себе си Светът в теб

Жената, която използва мъжа като наркотик за бягство от себе си

Тя или възобновява последната си провалена връзка, или търси нов мъж с труден характер

Любов Миронова: Едно откраднато детство Светът в теб

Любов Миронова: Едно откраднато детство

Тихо и полека се провеждат политики срещу семейство, род, държава и собственост. Трябват чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това отнемане на деца от родители.

Михаил Лабковски: „Няма идеален партньор, има здрава психика” Светът в теб

Михаил Лабковски: „Няма идеален партньор, има здрава психика”

Страстта, любовта и секса – всичко това е в главата...

Как да се опазите от лъжеца Светът в теб

Как да се опазите от лъжеца

6 практически съвета от Грегъри Л. Йанц

Джакомо Казанова: „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание” Светът в теб

Джакомо Казанова: „Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание”

Ако не си направил нещо, което заслужава да бъде записано, то поне напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено

Поне днес ще сторя някому добро и няма да се хваля с това Светът в теб

Поне днес ще сторя някому добро и няма да се хваля с това

Анонимните емоционалнозависими се опитват да са тук и да приемат този свят такъв, какъвто е, а не идеален

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните Светът в теб

Лутането между болка и удоволствие е за шестгодишните

99 процента от хората не виждат обстоятелствата такива, каквито са

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“ Светът в теб

За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“

Да бъдеш себе си не е да поддържаш безочливо пороците си и да нехаеш за благополучието на другите

Въпросът, който ще ви скара с всички наоколо Светът в теб

Въпросът, който ще ви скара с всички наоколо

Задайте този казус и размишлявайте върху реакциите на хората, както го е направил и Сократ

Да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща Светът в теб

Да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща

Молитвата „Царица Небесна“ (Regina coeli) на Папа Франциск в София