Халил Джубран е сред най-удивителните явления на ХХ век – често подминаван от специалистите, той безусловно печели най-широка публика, а успехът му чупи всички рекорди, надхвърляйки граници, моди, вероизповедания и идеологии. За милионите свои читатели по света той се слива с Пророка, легендарен персонаж и романтичен образец за общодостъпна премъдрост.
Робин Уотърфийлд
В най-смълчаната късна доба, когато сънят вече ме оборваше, моите седем Аз-а подеха разговор помежду си. И ето какво мълвяха.
Първият Аз:
- Доста години вече обитавам този безумец тук и нямам какво друго да върша, освен денем да възобновявам страданието му, а нощем - скръбта му. Нетърпима ми е вече подобна участ - длъжен съм да въстана!
Вторият Аз:
- Братко, твоята съдба е по-добра от моята, защото на мен е отредено да бъда радостният Аз на този безумец. Смея се с неговия смях и възпявам щастливите му мигове; а чрез трикрилите ми нозе извиват танц искрящите му мисли. Длъжен съм да въстана срещу тъй досадно съществуване!
Третият Аз:
- А леко ли ми е на мен — Аз-а, подвластен на любовта, пареща жарава от раздираща страст и небивали копнежи? На мен, болния от любов Аз, се полага да въстана срещу този безумец!
Четвъртият Аз:
- Измежду вас няма по-злочест от мен - защото моят жребий е чистата, грозна ненавист и рушителната отврата. Моят Аз е подобен на буря, зародена в черните недра на ада - на мен се полага да въстана, загдето съм роб на този безумец!
Петият Аз:
- Не на вас, а на мен - мислещия Аз, Аз-а на въображението, на жаждата и глада, обречен без отдих да броди в търсене на неведоми и още несътворени неща, - на мен се полага да въстана!
Шестият Аз:
- На мен, достойния за окайване Аз-труженик, който с търпеливи ръце и пламенен взор въплъщава дните в образи и придава на смътните неща нови и вековечни форми - на мен, самотника, се полага да въстана срещу този метежен безумец!
Седмият Аз:
- Странно как вие до един искате да въстанете срещу този човек, под предлог, че на всекиго от вас е отреден някакъв жребий. Ах, де да бях подобен вам - с ясна съдба! Ала нямам такава — моят Аз е бездейственикът, обречен на забрава, вечно кух и ненужен, докато вие сте заети да пресъздавате живота! Кому се полага да въстане - на вас или на мен?
И когато седмият Аз изрече тия думи, останалите шест се вгледаха в него с жалост, но повече не продумаха. И понеже нощта напредваше, те един подир друг заспаха, обладани от ново, щастливо смирение.
Само седмият Аз продължи да се взира в небитието, стаено зад всички неща.
Из "Безумецът", Халил Джубран Халил