Подкрепете ни!




ОбразованиеНайден Колчев, Виолета Василева, снимки Добрин Кашавелов / 11 септември 2020

Ужасявам се при мисълта, че и тази година може да има онлайн образование

Според Милко Сарафов, директор на СОУ „Христо Смирненски“, гр. Брезово, най-потърпевши са бъдещите първокласници и второкласниците

снимки: Добрин Кашавелов
снимки: Добрин Кашавелов
Водещата тема в новия брой на Списание 8 е за онлайн и домашното образование.
Гледната точка на учителката от 91. Немска езикова гимназия Марта Джалева представихме тук, а сега ще прочетете каква ежедневна просветителска борба води един директор...

Купете броя от тук
За абонамент тук

В СОУ„Христо Смирненски“ в град Брезово учат 342 деца от 19 населени места, от четири общини от две различни области. Отделно има 25 ученици на самостоятелна форма на обучение и деца от 4 центъра за настаняване от семеен тип. За пъстротата допринася и фактът, че около 64% от учениците са с майчин език, който не е български. Като прибавим към тази картинка и лошото икономическо положение в района, вече можем бегло да си представим с какви проблеми се сблъсква директорът Милко Сарафов.

Сигурно март месец сте били изправени пред голямо предизвикателство?
Предизвикателство е меко казано. Ситуацията при нас е доста по-специфична, отколкото в едно училище в голям град като например София или Пловдив. Например безработицата в общината в някои случаи надминава 30%. На много от децата, които учат при нас, родителите им не са при тях – или са при баби и дядовци, или дори в някои случаи по-големи брат или сестра, примерно в 11-ти клас, се грижат за по-малките. Така че тежкото икономическо състояние на хората в района оказва пряко влияние. То си пролича със страшна сила когато започна дистанционно обучение. Основен проблем бе и липсата на достъп на децата до интернет в голяма част от селата, както и липсата на подходящи устройства за електронно обучение в много голяма част от семействата и учениците.
Притесняват ме изявленията по медиите на официални лица, които твърдят, че едва ли не електронното и дистанционното обучение е някаква панацея и че това е по-добрият начин на обучение, което за мен е абсолютно невярно. Това беше едно решение в кризисна ситуация.  
Доколко ви съдействаха родителите в тази трудна ситуация?
Голяма част от тях ни съдействаха, особено силно в началото. После обаче  работодателите започнаха да освобождават много хора, някои родители останаха без работа, започнаха да излизат на преден план други икономически проблеми… Казваме, че безработицата не е проблем на образованието, но всъщност са свързани. Натъкнахме се и на редица проблеми, част от които дори със законодателен характер. В закона за училищно и предучилищно образование ясно е казано, че образованието е безплатно за децата до 16-годишна възраст. Дефакто за дистанционното обучение, в което ние изпаднахме, нещата не са така, защото родителят трябва да си осигури интернет, което е платена услуга. Освен това трябва да се заплати не само за интернет, но и за качествено устройство.

По отношение на устройствата ние се сблъскахме с още един проблем -  децата смятат мобилните телефони за подходящо устройство за дистанционно обучение, но всъщност е много трудно да се работи на телефона, трябва да имат лаптоп и то добър. Но в такъв случай какво правят семействата с повече от едно, с две, с три деца? В тази ситуацията, ако родителите не бяха зад учениците, ние като общество нямаше да се справим. Ако пък учителите бяха постъпили като чиновници и бяха казали, че това не им е в работното време, също нямаше да се справим. А тези родители, които не бях толкова ангажирани, то си пролича в резултатите на края на годината на техните деца.

Сега, като погледнете назад, дали смятате, че се справихте добре?
Да, дори повече от прилично. Например първата седмица имахме около 83 ученици, с които не можахме да се свържем. В края на този процес на обучение ние фактически успяхме да постигнем качествен обхват на всички ученици. Държа да отбележа, че натоварването за учителите беше изключително голямо, за родителите също. Заблуда е, ако някой си прави илюзията, че деца в първи, втори, трети и дори четвърти клас като знаят, че има час без контрол от родител, ще си влизат и например да решават задачи, повече искат да играят. Така че родителите бяха поставени под страхотен стрес, учителите също. На учителите пък им отнемаше много повече време да си подготвят уроците за следващия ден като ресурси

Може ли да се каже, че децата получиха по-малко знания тази година?
Аз чувствам лична вина специално за първи клас, защото първокласниците пропуснаха много и важни учебни занятия. Те почти не работиха втория срок, защото ние в началото на март бяхме в грипна ваканция, а реално след това не сме имали присъствени занятия. Децата не бяха завършили още така наречения добуквен период,  не бяха завършили усвояването на азбуката. В края на учебната година на педагогическия съвет направихме анализ и стигнахме до извода, че на тези деца, които миналата година бяха първи клас и тази година ще са втори, през тази учебна година трябва да им обърнем много сериозно внимание, за да се опитаме да коригираме и наваксаме слабостите.

Как учениците приеха онлайн обучението?
Аз направих една неофициална анкета с децата от пети до единадесети клас, за да разбера кой начин на обучение предпочитат - дистанционната или присъствената форма. От всички деца имаше само две, които казаха, че предпочитат дистанционния начин на обучение. Само две от всичките! Когато попитах другите защо, обикновено ми споменават на първо място, че им липсва социалният климат в училище.
На учениците им липсват приятелите, атмосферата, непосредствения контакт с учителя. Масово твърдят, че онлайн не могат да разберат определена част от материала.
Като че ли ново затваряне е неизбежно...
Ужасявам се! Най-проблемният клас е новият първи клас, който сега ще започне, след това вторите класове, защото миналата учебна година през втория срок се случи така с тях. След това са пети клас, които по принцип са новосформирани класове и не се познават, седми клас, които отиват на национално външно оценяване по български и по математика и за тях това е важно, защото от това им зависи реализацията. Проблемна е и ситуацията с десети клас, на които тази година се размина външното оценяване, но догодина вероятно ще има, както и 12-ти клас, естествено... С тях какво правим?

Какви мерки ще предприемете от 15 септември?

Сложили сме дезинфектант, сапун и прочие, но мисля, че това не е достатъчно. Има нужда да се изготвят протоколи, някой да ни каже по каква система да се дезинфекцира, през колко часа, не може всеки да си го решава това нещо. 
Казват, че децата ще спазват дистанция... Това е абсурдно, особено за малките ученици от първи, втори и трети клас. С големите може повече да поговори човек и да се разберем, но на малките ученици дори сега да им кажеш, след пет минути вече няма да го спазват и това е нормално, деца са. В детските градини спазва ли се дистанция?
После казват потоците да не се смесват, но това как да стане?  Ето, един коридор 68 метра дълъг, тоалетните са в края. Всяко дете си е в класната стая, няма да ги местим по кабинети, това е ясно, но то трябва да отиде да пие вода или до тоалетна и там ще се срещне с някого...


При нас транспортирането на учениците зависи от общината. Как ще се осигурява дезинфекцирането на тези 50-60 местни автобуси? Щели да седят през седалка, но тогава няма как да е един автобус, а трябват два, тогава вече се увеличават и разходите. Мислехме и за вариант да разделим класовете примерно на две, особено малките, но това означава, че трябва да имаме двойно повече свободни стаи и т.н.

Какво ще промените в електронното обучение, ако се наложи пак да затворите училището?
Това, което започнахме да правим и го правим заедно с община Брезово, е да се опитаме да направим някакви точки за достъп до интернет в отделните селища. Знам, че не е решение, защото преди се оказа, че когато има точка за достъп, например в читалището, това означава, че децата, които нямат достъп до компютър вкъщи ще се събират там. Друг въпрос възниква и например, ако тези точки за достъп са в махалите, се оказва, че ресурсът се черпи, защото не само учениците, но и много от възрастните влизат в интернет

Имаме много проблеми, но и няколко положителни страни на това, че сме малка община – положително е, че всички се познаваме, а когато всички се познават и са добронамерени, могат да се решават въпросите, ако зависи от човешкия фактор и е технически възможно. Преди раздавахме таблети, купувахме карти за интернет за децата.

Това също работи, само че в края на краищата ние не можем да купим карти на 350 деца! Това не е наша работа, но след като тези, които трябва да мислят за това не са мислили... Доколкото зависи от нас,  ще учим децата – по официален или неофициален начин тези деца трябва да бъдат образовани!

Как се чувствахте по време на карантината, когато всеки ден бяхте в празната училищна сграда?
Оооо... Няма по-тъжно нещо от училище без деца...


Още по темата:

Мамихлапинатапай - най-трудната за превод дума Образование

Мамихлапинатапай - най-трудната за превод дума

Единственият жив носител на яганския език е на 92 г.

Учителят Наталия Сотирова: Засилените мерки в училище стресират децата, дори са вредни за Образование

Учителят Наталия Сотирова: Засилените мерки в училище стресират децата, дори са вредни за здравето

„Министерството на здравеопазването се оправдава с някаква имагинерна епидемиологична обстановка”

Честит празник, скъпи деца и родители! Образование

Честит празник, скъпи деца и родители!

Това е един от от най-вълнуващите дни в живота ни. Ще го разберем по-късно.

Родители протестират против маските в училище Образование

Родители протестират против маските в училище

Възмутени майки и бащи искат мерките на МОН с цел превенция от коронавирус да са препоръчителни, а не задължителни

Не сме поредната тухла в стената Образование

Не сме поредната тухла в стената

И четирите деца на сем. Петкови се обучават у дома. Какъв е резултатът?

Учителят Марта Джалева: Стига с тази агония! Образование

Учителят Марта Джалева: Стига с тази агония!

По-добре даден предмет да не се учи, отколкото на децата да им преподават хора, които не са в час

Доц. д-р Екатерина Тодорова: „Дислексията не е болест” Образование

Доц. д-р Екатерина Тодорова: „Дислексията не е болест"

Това е състояние, при което информацията се преработва по различен начин

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!” Образование

Ива Бонева, директор на ЦПО: „Различието е ценност, но заедно е по-добре!”

Искаме да променим училищната среда така, че тя да приеме всяко различно дете