Публикувано в 8Михаела Ценкова, Ганета Сагова / 26 август 2019

Мисионерка на любовта

Ликът на Майка Тереза спаси двама раково болни. Католическата църква официално я обяви за светица

Мисионерка на любовта
Пълният текст е публикуван в бр.9/2016 г. на Списание 8

На ул. „Цар Самуил“ в София монахини, облечени в бяло сари със син кант, стоят неподвижно на колене, вперили поглед към Иисус, и се молят. Като порцеланови икони са – изглеждат толкова слаби и крехки... Но само на пръв поглед. Нито една от тях не помръдва с часове, въпреки че от дългата служба краката изтръпват, а болката става нетърпима. Но вместо да се оплакват, те пеят с радост във възхвала на Иисус. Песента им разцъфва в аскетичната стая с разпятието, до което пише I thirst - „Жаден съм“. Този надпис във всеки параклис на „Мисионери на любовта“ изразява същината на делото им - прослава на Спасителя и задоволяване на нуждите на най-страдащите. В очакване на светото причастие всяка от сестрите на Майка Тереза изрича своята гореща молба: нито една от тях не пожелава нищо за себе си. Молят се с плам за другите - бездомните деца, унижаваните жени, бедните, болните...

Пред екипа на Списание 8 сестрите не пожелаха да разкажат детайли за работата си, за да не нарушат тайнството на един живот извън светското. Хората от квартала обаче разказват как монахините оставят пари в една от близките бакалии, с които бедните си купуват основни хранителни продукти. Обясняват още, че приземният етаж от жълтата им къща често подслонява бездомници. Седейки редом до тях, усещаме твърдия под, а свитите ни нозе започват да припукват. Необозримо се пречупват и брътвежите на ежедневието, отшумявайки далеч. Светът се разтваря в любов и доброта.

Майка Тереза за мнозина е светица още приживе, макар официалната ù канонизация да стана факт преди дни - на 4 септември, в Рим. Това събитие дойде в момент на противопоставяне между атеизъм и вяра, а и между вяра и вяра и е още един повод да си припомним историята на тази мисионерка на любовта. Винаги актуално звучи нейният девиз: „Нещо красиво за Бог“. А също и призивът ù от 1991 г., когато, в разгара на една друга война в открито писмо до президентите на САЩ и Ирак Джордж Буш и Саддам Хюсеин тя написа: „Тази война не ще може да оправдае страданията, болката и загубата на животи, които вашите оръжия ще причинят.“

Гонджа от Скопие
Майка Тереза се ражда на 26 август 1910 г. в албанско семейство в Скопие с името Гонджа Агнес Бояджиу. За времето преди да приеме монашеския живот, тя почти не говори. Независимо че не учи в католическо училище, Гонджа израства в набожна среда и ревностна във вярата енорийска общност.
Едва 12-годишна открива своето призвание – да служи на бедните. Вдъхновена от братята йезуити, изпратени в Калкута, 6 години след това решава да стане мисионерка в далечния Бенгал. На 18 Бояджиу прави първата си жертва – разделя се с дома, за да замине за Ирландия, където се присъединява към сестрите от ордена на „Лорето“ и изучава активно английски. Приела вече името на св. Тереза от Лизио – неин патрон и пример, младата сестра потегля към мечтаната Индия.

След петседмично пътуване пристига в Калкута. Тереза дава обет за живот в целомъдрие, последван от посвещаване в дейностите към ордена и средното девическо училище „Сейнт Мери“. Девет години по-късно идва етапът за полагане на т.нар. вечни обети, с които сестрите се вричат окончателно на Бог и приемат званието „майка“. През 1944 г. Майка Тереза става директор на гимназията, в която преподава география, хинди, бенгали и хигиена, поверен ù е също така един от филиалите на „Лорето“ - „Дъщерите на св. Анна“, на който става настоятелка. Още тогава Тереза изпъква с ръководни качества, упоритост и неизчерпаема енергия.

Да не откажа нищо
През април 1942 г. 32-годишната Майка Тереза полага частен обет, чието престъпване е равносилно на смъртен грях. Крайната жертвоготовност в името на Отца носи името „Да не Му откажа нищо“. Обещание, което става двигател и цел в живота на бъдещата мисионерка на любовта. В силата му е отразена и албанската традиция, според която дадената дума на честта, или „беса“, е символ на безусловна вярност, обвързваща клетва с цената на живота.

Тази дълго пазена от останалите сестри тайна мотивира всяко нейно действие оттук нататък, а след време ще бъде превърната и във верую на последователите ù: „Нямаме право да отказваме живота си на другите, в които срещаме Христос“. На Тереза ù предстои най-голямата жертва, напускането на манастира, за да стане едно цяло с изстрадалия народ. Защото, за да помогне, тя трябва да припознае болката, самотата и бедността на изоставените деца и болни. Вече това, което върши към ордена на сестрите от „Лорето“, не е достатъчно, за да утоли „жаждата на Иисус“, онази, която Божият син е изразил на кръста - метафора на нуждата от любов.

Ужаси в Калкута
Картината в Калкута става все по-страшна с въвличането на Индия във Втората световна война. Следват дни на омраза, гладът отнема живота на милиони, сякаш самата смърт се разхожда из окървавените улици. Тогава настъпва вторият повратен момент в живота на монахинята. Във влака за Дарджилинг на 10 септември 1946 г. Майка Тереза получава „призив в призива“, както го описва пред духовния си наставник отец Селест ван Ексем, съпроводен от три видения. Тя чува Иисус, който ù казва: „Ела, бъди Моята светлина!“, и вижда голяма тълпа, молеща за спасение. Разкрива ù се образът на Дева Мария, която редом до нея мълви: „Грижи се за тях - те са мои. Научи ги да казват семейната броеница.“ Събраното множество, вече обвито в тъмнина, продължава да зове и тогава Христос от кръста проговаря: „Ще ми откажеш ли да направиш това за мене - да се погрижиш за тях, да ги доведеш при мене?“.

Този вторник, почитан впоследствие като ден на вдъхновението, поставя началото на мисията на Майка Тереза - „Мисионери на любовта“. Гласът, както го нарича, продължава да я наставлява до средата на следващата година, разкривайки целта на конгрегацията, която Тереза ще основе.
Цената обаче е много висока – тя трябва да се раздели със сестрите от ордена, към който служи цели 20 години. И да убеди църквата, че зовът на Бог е истински и трябва да бъде последван. Майка Тереза споделя напълно откровено тревогите и плановете си със своя изповедник отец Ван Ексем.

Първоначално той е стъписан и ù предлага да изчака, да забрави за призива, но с времето разбира, че всяка казана от Тереза дума е истина, а гласът, който ù говори, е самият Бог. Ван Ексем дава разрешение на Тереза да се обърне към архиепископа на Калкута. Дългите разговори и честите писма с отеца обаче са сметнати от общността за неподходящи и монахинята е изпратена в Асансол. Но в крайна сметка архиепископът получава всички отговори, дава благословия и отнася въпроса є към настоятелките от „Лорето“ и към Светия престол.
Цели две години Майка Тереза смирено и търпеливо чака окончателния отговор. Това време ù се струва цяла вечност, защото делото на живота ù я зове! Бог я зове. Последната дума има самият папа Пий XII и той решава да ù се довери.

Свободна монахиня
Така на 17 август 1948 г. Майка Тереза започва пътя си на свободна монахиня. Изпълнявайки заръката на Иисус, облечена в бяло сари със син кант и кръст на рамо, Светицата от Калкута начева делото на „Мисионери на любовта“. За да помага на болните, първата спирка на Майка Тереза е болницата „Свето семейство“ в Патна, където прекарва 3 месеца, усвоявайки основните знания и умения като медицинска сестра. После се връща в Калкута, „сред най-бедните, болните, умиращите и малките деца от улиците“. Сама и с 5 рупии в джоба, готова да се отъждестви напълно с тези, на които ще служи, скита в търсене на дом.

След редица перипетии намира подслон на третия етаж от къщата на братя Гомес. Малкото пространство помещава и ордена „Мисионери на любовта“, докато броят на сестрите позволява това. Още през декемврисъщата година получава одобрение да отвори училище в един от мизерните квартали, където обучава децата на азбуката и основните хигиенни навици. Сякаш с намеса на провидението всичко се нарежда. Появява се първата ù последователка - Агнес, а до деня на учредителния декрет сестрите са вече 12. Общността приема епархиален статут през 1950 г. и само след 15 г. този млад орден става епископален, т.е. - директно подчинен на папата.

Дейността на „Мисионери на любовта“ се разраства светкавично, обединявайки доброволци от различни религии, култури и социални прослойки. Само в Калкута са открити 52 центъра, един по един следват още много градове в Индия, в които е донесена светлината на вярата. През март 1963 г. е създаден и първият мъжки клон на ордена.

Да обичат със сърцето си
Конгрегацията, която Майка Тереза основава, не е като останалите: „Това, което за другите ордени е добро, за нас не е достатъчно. Ние трябва да утолим жаждата на един безкраен Бог, умиращ от любов“, казва тя. Към характерните и за други общности обети е прибавен още един - за самоотвержена служба към най-бедните. Аскети не в пустинята или зад високите манастирски порти, а при шума и мръсотията на светското, монахините заживяват на ул. „Лоуър Съркюлър Роуд“. „Мъртви за временните блага“, от 4,30 сутринта до 21 ч вечерта с францисканска аскетичност и бенедиктинско трудолюбие те отдават себе си на това „да служат с ръцете си и да обичат със сърцето си“.




След ранната молитва сестрите потеглят на своята мисия при сираците, на които преподават, сред болните в техните домове, при просяците и умиращите. В търсене, както Христос е наредил, обикалят, за да отговорят на материалните и духовните нужди на страдащите.
През 1952 г. по молба на Майка Тереза градските власти в Калкута предоставят на ордена бивш храм на богинята Кали, където да бъдат приютени гаснещи в мизерията на Калкута бездомници. В „Нирмал Хридей“, станал известен като „Дом на умиращите“, сакати и неизлечимо болни получават медицинска грижа, ала най-вече - нежността и вниманието на доброволци и монахини. „Има лекарства за всякакви болести. Но ако няма грижовни ръце и любящо сърце до теб, чувството, че никой не те иска, това ужасно заболяване, няма как да бъде излекувано.“
При посещението си в Индия папа Павел VI подарява на Майка Тереза церемониалната си бяла кола.  Скоро след това тя организира лотария, голямата награда от която е автомобилът. Така събира достатъчно средства, за да основе колонията за прокажени„Шанти Нагар“.

От Танзания до Шри Ланка
Поредната стъпка в пътя на Майка Тереза е излизането ù от Индия през 1960 г. и навлизането в общественото пространство. Първият център в чужбина, открит от нея, е във Венецуела, следват Шри Ланка, Танзания и редица мисии из целия свят. През следващите години Майка Тереза се озовава сред бомбите в Бейрут, развалините на Багдад, при аборигените в Австралия и болните от СПИН в Африка. Създават се филиали на братството из цяла Европа, САЩ, включително и в бившите социалистически страни. В България орденът работи в София, Варна и Бургас.

Разширяването на дейността на ордена привлича вниманието на медиите. Журналистът, заради когото светът научава за Майка Тереза, е британецът Малкълм Мъгъридж, който прави телевизионно предаване с нея, документалния филм „Нещо красиво за Бог“ през 1969 г. и едноименната книга (1971 г.).
Ето как Малкълм си спомня първото интервю с Майка Тереза: „Тя влезе и времето спря.“ Журналистът е омагьосан от магнетизма на малката жена, която зове за повече любов и състрадание. Поради операторски грешки продуцентите искат да свалят интервюто с Майка Тереза, но все пак го пускат.

То жъне нечуван успех: започват да валят зрителски писма, да звънят телефони и да се изпращат дарения за ордена на Майка Тереза - събират 20 000 лири. Малкълм разбира, че този разговор с монахинята няма да е последният. Събира екип и заминава при нея в Калкута. А това, което той и камерата му ще запечатат там, ще промени живота му и този на зрителите завинаги. „За мен Майка Тереза е любовта в действие“, казва Мъгъридж. Сблъсъкът му на човек, част от европейската цивилизация, с избора на блажената да живее в мизерията, го поразява: „Аз избягах и гледах да не се доближавам до този ад.“ Тази необикновена монахиня върши своя апостолат не при смиреното паство, а в копторите. Прибира проядени от плъхове и червеи прокажени, деца, изхвърлени в кофи за боклук, за да се отнесе не с жал и празно съчувствие, а с уважението и предаността си…

Пълният текст е публикуван в бр.9/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук


Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост Публикувано в 8

Станислава Цветкова: Д-р Далке спаси моята женственост

Известният психолог ще изнесе семинар „Болестта като символ“ в София и Варна

Добави си свят Публикувано в 8

Добави си свят

Първото българско списание с добавена реалност

Кой е прасето всъщност? Публикувано в 8

Кой е прасето всъщност?

Розовите дебеланковци са едни от най-умните и чисти животни на планетата

Мъдростта на Уаби саби Публикувано в 8

Мъдростта на Уаби саби

Тази японска философия ни учи да откриваме красотата в несъвършенството и да се приемаме такива, каквито сме

По пътя към Тройната корона Публикувано в 8

По пътя към Тройната корона

Петър Ванев е първият българин, изминал два от трите най-дълги планински пешеходни прехода в САЩ

„Българските” вулкани Публикувано в 8

„Българските” вулкани

Супервулкан изригва на територията на Родопите преди около 32,8 млн. г.

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил” Публикувано в 8

Доц. Благородка Велева: „Българското население е най-облъчено от Чернобил”

Щетите тук, освен Беларус и Украйна, са най-големи заради информационното затъмнение

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот” Публикувано в 8

Таня Иванова, психолог: „Промяната е живот”

Ако спреш да се променяш, животът си отива. Само в смъртта няма динамика

Люлката на човечеството Публикувано в 8

Люлката на човечеството

Първият хоминин – грекопитек, е живял в земите на днешна България

Възел по възел история става Публикувано в 8

Възел по възел история става

Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата Публикувано в 8

Проф. Диана Гергова, археолог: Траките са познавали безсмъртието на душата

Те вярват в прераждането, заслужено след праведен живот и геройска смърт

Удобната лъжа Публикувано в 8

Удобната лъжа

Манипулации прикриват истинските конспиративни теории

Без дъх Публикувано в 8

Без дъх

Събуждаш се, днес слънцето е решило, че няма да се показва над казана. Поглеждаш и… няма го блока отсреща...

Земя на писмености Публикувано в 8

Земя на писмености

Тук се раждат най-древните писмени знаци в света - буквите на траките, старогерманската азбука на епископ Вулфила и славянската кирилица

Да ти настръхнат косите Публикувано в 8

Да ти настръхнат косите

Едни от най-зловещите места на Земята, които привличат хиляди туристи

До Ню Йорк и назад Публикувано в 8

До Ню Йорк и назад

Модели се завърнаха в България, за да отглеждат биозеленчуци