Наука04 август 2015

Комсомолът за малко да свали очилата на инспектор Стрезов

Да си припомним как е създаден легендарният литературен герой, който в момента си търси илюстратор!

Интервюто с д-р Светослав Славчев за създаването на легендарния литературен герой инспектор Стрезов публикувахме още в пилотния брой на Списание 8. Припомняме ви го сега, за да ви кажем, че и в момента инспектор Стрезов търси своя нов илюстратор. Ако умеете да рисувате - този конкурс е вашият шанс да го покажете. Не се колебайте!


22 години д-р Светослав Славчев е зам. главен редактор на списание „Космос". На практика той е човекът „Космос", тъй като организацията на списанието дълги години е поверена именно на него. Баща е на легендарния инспектор Стрезов. Автор е на повече от 25 книги, множество радио- и телевизионни пиеси, сценарии. Носител е на редица престижни награди, сред които „Джапан прайс" - за 1969 г. Д-р Славчев е президент на българската секция на Международната асоциация на писателите криминалисти – AIEP.


- Д-р Славчев, разкажете ни за легендата списание „Космос". Кой го измисли? Как го правехте, колко души бяхте...
- Дълги години бяхме шестима – трима редактори, зам. главен редактор и двама художници. Това бяхме, а стигнахме до 210 000 броя тираж! 
Облика на списанието го измисли бай Борис Ангелушев. През юни 1962 г. за пилотния брой той направи първата корица – едно момчeнце, което гледа звездите. Това беше. Гледаме го ние в редколегията и Стефан Дичев, главният редактор, и той му казва: „Бай Борисе, това момченце пикае срещу звездите!". Той го нарисувал обърнато с гръб и наистина прави такава асоциация. Бай Борис му отговаря: „Стефане, мръсна ти е фантазията!" 
Чудим се ние какво да правим, така ли да го оставим. Щом на Стефан му е дошло на ума, и на друг ще му дойде... Бай Борис обаче беше категоричен: „Ако го промените – ставам и си тръгвам!". И го оставихме така. Първият брой излезе с момченце, което пикае срещу звездите!



- Как намирахте информация в онези години, без интернет? 
- Получавахме стек от списания. Комсомолът ни беше дал пари, валута. Доларът тогава беше по-евтин от лева - 96 стотинки. Бяхме абонирани за един куп западни и руски списания. Но имахме много талантливи редактори.  

- Имали ли сте проблеми с някои публикации?
- Имали сме, разбира се. Често ме привикваха в комсомола. Понякога сме се разминавали на косъм.

- За какво са ви викали?
- Веднъж публикувахме много хубав материал за историята на Венеция, XV-XVI век. В него има пасаж за високопоставените длъжности по онова време. Пише, че всички, които са били избирани в големия съвет на дожите, преди да встъпят в длъжност, са били проверявани от държавна комисия. Тя е описвала цялото им имущество, включително на тяхното семейство до трето коляно. Когато ги освобождавали от длъжност, пак идвала комисия и отново описвала цялото им имущество. Всеки дукат, който бил в повече, трябвало
да бъде върнат. Управникът нямал право да печели от своята дейност. Пускаме ние тази статия, но едно особено чувство ме смущава. Статията излиза. Както и очаквам, по едно време ми се обажда секретарката на  М. Ч. Казва ми: „Другарят секретар нещо иска да поговорите." Това беше формулата по онова време. Никога не ти казват за какво става въпрос. Викам си аз: „Значи ясно." Отивам при него, той държи списанието пред себе си и ме пита откъде намираме темите. Започвам да мрънкам, не казвам нищо конкретно. Той продължава:  „Тук има една много интересна статия за Венеция..."
„Тя е от съветски източник", веднага отговарям. Разбира се, не беше от съветски източник. Но той се стъписа. Веднага взе друг тон. Симпатичен, интелигентен човек, знае за какво става дума и аз знам за какво става дума - става дума за корупцията. Помисли малко, пък вика: „Другарю Славчев, хвърляйте им по един поглед на материалите, когато ги превеждате, да няма много асоциации".
Аз му отговарям: „Другарю, това е история, XVI век, какви асоциации?" Впрочем в комсомола работеха и много начетени, интелигентни младежи, които ни подкрепяха.

- Имало ли е други подобни „асоциации" ?
- И още как. Ще публикуваме един разказ „Напред, човечество!" на Любен Дилов, лека му пръст! Носи го Стефан Дичев. Събирахме се на лаф, на кафе и той казваше: „Вие правете списанието, от мен – защитата." Но каква защита! 
Та му викам на Стефан: „В тоя разказ на Любо човешката раса е измряла, кучетата са взели връх и правят експедиция до Марс. Всъщност кучетата са човечеството. Това е черна фантастика, не става!" А Стефан казва, че не може да не пуснем разказа, защото Любо ни е приятел! Пуснахме го,  но сърцето ми е свито... 

- И какво стана?
- След 5-6 дни ми се обажда секретарката на Б. Щ., секретар  на комсомола. Иска да ни види заедно с другаря Дичев в 2 часа на обяд. Обаждам се на Стефан и му казвам: „Стефане, каквото повикало, такова се обадило." Той ме пита за точното време, в което ни викат. Казах му: в два. В два без десет пристигаме пред кабинета. Б. отваря вратата, а отвън секретарката стои като мумия. Разбрахме, че вее хладен вятър. Сядаме и той започна: „Другари, не че нещо особено има да ви казвам, но ние мислим да направим един оглед на нашите издания. Ще определим комисия, която да ги огледа." 
Това си е уволнение, защото тази комисия ще огледа „Космос", ще намери грешки и ще препоръча кадрови промени. Седим ние, той говори. Казва да не приемаме много сериозно този оглед, че това е обикновена планова работа.

- Как се измъкнахте? 
- В два и десет звъни червеният му телефон, директният, нали го знаете, онзи телефон. Вдига той и чуваме: „Другарят Дичев, да, тук е другарят Дичев." Подава му телефона: „Вас търсят." 
Стефан взема телефона и казва: „А, Малинке, ти ли си, къде е другарят Станко Тодоров? Добре, добре, той не е получил последния брой на "Космос" ли?! Как така?! Ще го получи, ще го получи. Вътре има един много хубав разказ, на него ще му хареса, той обича фантастика." Затваря телефона. 
Станко Тодоров е член на политбюро и Б. знае, че ако се заяде с нас, може да го отнесе. Б. буквално се смали зад бюрото. Стоя така около минута, докато обмисли как да реагира. После каза: „Другари, това с комисията, разбира се, са само идеи. Това беше. Довиждане."
Излизаме ние със Стефан и мълчим. Като се поотдалечихме достатъчно, питам Стефан как го направи. Седнахме да пием кафе и той ми каза. Малинка, секретарката на Станко Тодоров, му е много близка и той уредил тя към два-два и петнайсет да се обади по директния телефон. 
Никой повече и дума не обели за планови разглеждания. Всичко се покри.

- Вие сте бащата на инспектор Стрезов, култов герой за не едно поколение. Разкажете ни за него.
- Ха, знаете ли, че на инспектор Стрезов за малко да му паднат очилата?

- Защо?
- Защото е интелигент... Аз така и си го бях измислил. Един художник го нарисува и аз го нося за съгласуване в МВР. Те го харесаха, но проблемите дойдоха от комсомола. Нося го за съгласуване и там, а започват да ми обясняват нещо с тон, който постепенно се понижава. Накрая ми казаха да го оставя за по-обстоен оглед. Минава седмица, две,  няма ни вест, ни кост. Обаждам се аз на секретаря и му казвам: „Другарю секретар, от МВР се интересуват какво става с инспектор Стрезов? Какви са проблемите?" А той пак ме викна да си поговорим. 
Щом влязох, веднага ме попита: „Докторе, защо е с очила този инспектор?" Отговарям: „Той е интелигент." Отсреща настъпва мълчание, после секретарят ми казва: „Не знам как ще го възприеме широката публика. Има всякакви хора, нали знаеш..." Отговарям му: „Другарю Ч., в МВР го харесаха. Лично генерал Г. много го хареса." Тогава той каза, че щом МВР го е харесало, и те нямат възражения. Така запазихме очилата. 
Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17? Наука

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Те са най-умните птици на планетата Наука

Те са най-умните птици на планетата

Решават сложни логически задачи, говорят, смеят се, емпатични са

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка Наука

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват