Подкрепете ни!




НаукаФилип Йотов, „Българска история“ / 4 февруари 2016

Първенство без победител

И още любопитни истории от миналото на футбола в България


Продължаваме съвместната поредица с „Българска история". Всeки четвъртък ви представяме заедно по един интересен щрих от миналото. 

В първата част на статията по темата ви разказахме за запознахме с възникването и „първите стъпки" на футбола в България. Проследихме събитията от първата поява на футболната топка из нашите земи до първия международен мач на националния ни отбор и първото му участие в официален турнир – Олимпийските игри през 1924 година. 


"Царската купа"

Непосредствено след участието на националите ни на олимпиадата през 1924 година, БНФС (Българска национална спортна федерация) организира първото държавно първенство. Федерацията тогава е разделена на няколко регионални крила, Софийското и Варненското са най-влиятелните и между тях често възникват противоречия, несъгласия и скандали. Първенството се провежда във формат с преки елиминации (тегли се жребий сред областните първенци, а изтеглените двойки изиграват по един мач помежду си). На полуфиналите в единия двубой се срещат „Победа" (Пловдив) и „Орел" (Враца), а в другия се изправят два от най-силните отбори по това време – Левски (София) срещу Владислав (Варна). Никой не успява да пречупи противниковата защита и след 90 минути игра резултатът остава 0:0. Идва ред да се играят продължения, но за беда нощният мрак пада над София. Домакините от „Левски" предлагат мачът да се преиграе на следващия ден, но от „Владислав" отказват с основанието, че ако ще се играе реванш, той трябва да е на техен терен. Варненското предложение е посрещнато с неохота от софийските ръководители във федерацията, които заявяват, че тогава от „Владислав" са длъжни да поемат всички разходи, ако искат отборът на „Левски" да пътува да Варна за втори мач. Варненци горделиво отказват и в крайна сметка полуфиналът не се провежда. Този гаф е причината първото „Държавно първенство" (така се е наричал турнирът) куриозно да завърши, без да излъчи победител. През следващата година по ирония на съдбата двата отбора отново се изправят един срещу друг, този път – на финала. Напрежението е огромно, най-вече заради миналогодишните скандали и неуредици. Все пак „Владислав" е най-добре организираният отбор по това време в България, треньор е германецът Ернст Мург. Варненци печелят финалния мач с 2:0, самият цар Борис III връчва Царската купа на победителите, а „Владислав" се превръща в първия държавен първенец на страната ни.


Георги Григоров - Фурланата


На следващата година отново идва време за куриози. От „Владислав" са убедени, че ще повторят успеха си и газят наред в първенството. Идва ред да се изиграе финалният мач, варненци отново се изправят срещу софийски отбор, този път – „Славия". За съдия е определен англичанинът Антъни Кендъл, който обаче е възпрепятстван в последния момент и не успява да пристигне навреме. Така федерацията избира Георги Григоров – Фурланата, първия международен български рефер. „Малка" подробност е фактът, че Фурланата освен съдия, по това време е и треньор на „Славия". Треньорът на единия финалист трябва да свири финалния двубой! В крайна сметка над 10 хиляди запалянковци изпълват трибуните на игрище „Левски". Фурланата извежда двата отбора и мачът започва. „Славия" изиграва повече от убедително първо полувреме и превъзхожда варненци във всеки показател, но успява да вкара само един гол. Гостите благодарение на своя опит и класа успяват да върнат гола и на почивката резултатът е 1:1. След силна игра и на двата отбора през второто полувреме резултатът се запазва, после и през продълженията. По тогавашния регламент след продълженията не е трябвало да се бият дузпи, а се организира нов мач на следващия ден, по същото време, на същото игрище, със същите съдии. Идва и този момент, но... за пореден път родната футболна действителност е разтърсена от скандал. Определеният за съдия – Фурланата, не се явява по мистериозни и до ден днешен причини. Двата лагера във федерацията предлагат различни съдии, в крайна сметка е избран Иван Йонов, което е посрещнато с яростна критика от „Владислав", от отбора са убедени, че Йонов ще свири тенденциозно за „славистите". Треньорът Ернст Мург нарежда на играчите си да напуснат терена. Публиката реагира бурно, защото всеки си е платил билет, а мач явно няма да се играе. За да смекчат настроението на запалянковците, от федерацията викат отбора на „Левски", който по това време е на трибуните. Идеята е да се изиграе поне някакъв мач. На заседание ден след несъстоялия се финал, БНФС отсъжда титлата в полза на „Славия", а „Владислав" е изхвърлен от държавното първенство. Варненци мигновено подават жалба и няколко седмици по-късно от федерацията излизат с ново абсурдно решение - назначават мач за титлата между „Славия" и „Владислав", докато обаче варненци са все още изхвърлени от първенството. Софийският клуб пък е недоволен от това решение и отказва да играе. В крайна сметка федерацията отнема титлата на „Славия" и я присъжда служебно на „Владислав".

Въпреки тези неуредици обаче футболът у нас тръгва във възходящата посока. Не след дълго българският национален отбор постига първите значителни международни успехи. Сцената, на която „блесваме", е Балканска национална купа - турнир между балканските държави Румъния, България, Гърция и Югославия. В първото издание през 1929 година родните национали постигат първата си победа – цели 5 години след основаването си. Побеждаваме Румъния, но завършваме едва четвърти. Вдъхновени от този макар и малък успех, чиновниците от федерацията се заемат да организират следващото издание в София. Румъния и Гърция обаче отказват участие и турнирът е обявен за неофициален – от Балканска купа става Купа на Българския олимпийски комитет. Безспорен фаворит е отборът на Югославия, който година по-рано е завършил 4-и на първото Световно първенство в Уругвай (1930 година). В първия мач нашите помитат турския отбор с разгром – 5:1! В следващия кръг турците хвърлят бомбата в турнира и побеждават фаворитите от Югославия с 2:0. Така победителят ще се реши от финалния мач между България и Югославия. За да спечели купата, западната ни съседка се нуждае от победа с 4 гола. Това не е било за изключване, предната година сме загубили от същия този отбор с позорното 6:1 в Белград. Над 15 хиляди души са се събрали да подкрепят българските „лъвове". За нещастие противникът повежда още в 3-ата минута, а малко по-късно, резултатът вече е 0:2. Задава се позорен разгром, но националите ни успяват да удържат резултата до почивката. Второто полувреме започва злощастно за гостите, които си отбелязват автогол. Вдъхновени от намаления резултат, българите тръгват в атака и не след дълго успяват да изравнят – 2:2! Последните минути на този двубой са белязани от „поредната футболна драма". Югославия получава дузпа – страхотен шанс да спечели двубоя. Нашият вратар Дермонски спасява удара, а в ответната атака Асен Панчев успява да вкара – 3:2 за България! Това е първият голям успех на българските национали, но те са гладни за още.


Посрещане на българския национален отбор след спечелването на Балканската купа, бул. "Цар Освободител"

Следващото издание на турнира е през 1932 г., а домакин е Югославия. За фаворити са считани Румъния и домакините, които разполагат с най-качествените играчи и треньори. Първият мач на нашите футболисти е срещу северната ни съседка, побеждаваме наперените румънци с 2:0. Югославия бие Гърция със 7:1 и така победителят в турнира трябва да се определи от следващия ни мач срещу югославяните. Въпреки загубата от предходната година домакините все още не ни вземат на сериозно. Разполагайки с най-силния състав на Балканите, те са убедени в победата, а вестниците в деня на мача дори излизат със заглавия като „Купата е наша!". Да, обаче българите не мислят така. Притиснати до стената, нашите момчета вкарват три гола за едно полувреме, и макар след по-слаба игра след почивката, мачът завършва 3:2 за България! После бием и Гърция с 2:0, печелейки по този начин Балканската купа. 

Киборгите идват на власт? Наука

Киборгите идват на власт?

Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари

Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години Наука

Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години

Нобелистът Питър Хигс разкри на човечеството как частиците са помогнали за свързването на Вселената

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските