Първенство без победител

В първата част на статията по темата ви разказахме за запознахме с възникването и „първите стъпки" на футбола в България. Проследихме събитията от първата поява на футболната топка из нашите земи до първия международен мач на националния ни отбор и първото му участие в официален турнир – Олимпийските игри през 1924 година. 

На следващата година отново идва време за куриози. От „Владислав" са убедени, че ще повторят успеха си и газят наред в първенството. Идва ред да се изиграе финалният мач, варненци отново се изправят срещу софийски отбор, този път – „Славия". За съдия е определен англичанинът Антъни Кендъл, който обаче е възпрепятстван в последния момент и не успява да пристигне навреме. Така федерацията избира Георги Григоров – Фурланата, първия международен български рефер. „Малка" подробност е фактът, че Фурланата освен съдия, по това време е и треньор на „Славия". Треньорът на единия финалист трябва да свири финалния двубой! В крайна сметка над 10 хиляди запалянковци изпълват трибуните на игрище „Левски". Фурланата извежда двата отбора и мачът започва. „Славия" изиграва повече от убедително първо полувреме и превъзхожда варненци във всеки показател, но успява да вкара само един гол. Гостите благодарение на своя опит и класа успяват да върнат гола и на почивката резултатът е 1:1. След силна игра и на двата отбора през второто полувреме резултатът се запазва, после и през продълженията. По тогавашния регламент след продълженията не е трябвало да се бият дузпи, а се организира нов мач на следващия ден, по същото време, на същото игрище, със същите съдии. Идва и този момент, но... за пореден път родната футболна действителност е разтърсена от скандал. Определеният за съдия – Фурланата, не се явява по мистериозни и до ден днешен причини. Двата лагера във федерацията предлагат различни съдии, в крайна сметка е избран Иван Йонов, което е посрещнато с яростна критика от „Владислав", от отбора са убедени, че Йонов ще свири тенденциозно за „славистите". Треньорът Ернст Мург нарежда на играчите си да напуснат терена. Публиката реагира бурно, защото всеки си е платил билет, а мач явно няма да се играе. За да смекчат настроението на запалянковците, от федерацията викат отбора на „Левски", който по това време е на трибуните. Идеята е да се изиграе поне някакъв мач. На заседание ден след несъстоялия се финал, БНФС отсъжда титлата в полза на „Славия", а „Владислав" е изхвърлен от държавното първенство. Варненци мигновено подават жалба и няколко седмици по-късно от федерацията излизат с ново абсурдно решение - назначават мач за титлата между „Славия" и „Владислав", докато обаче варненци са все още изхвърлени от първенството. Софийският клуб пък е недоволен от това решение и отказва да играе. В крайна сметка федерацията отнема титлата на „Славия" и я присъжда служебно на „Владислав".

Въпреки тези неуредици обаче футболът у нас тръгва във възходящата посока. Не след дълго българският национален отбор постига първите значителни международни успехи. Сцената, на която „блесваме", е Балканска национална купа - турнир между балканските държави Румъния, България, Гърция и Югославия. В първото издание през 1929 година родните национали постигат първата си победа – цели 5 години след основаването си. Побеждаваме Румъния, но завършваме едва четвърти. Вдъхновени от този макар и малък успех, чиновниците от федерацията се заемат да организират следващото издание в София. Румъния и Гърция обаче отказват участие и турнирът е обявен за неофициален – от Балканска купа става Купа на Българския олимпийски комитет. Безспорен фаворит е отборът на Югославия, който година по-рано е завършил 4-и на първото Световно първенство в Уругвай (1930 година). В първия мач нашите помитат турския отбор с разгром – 5:1! В следващия кръг турците хвърлят бомбата в турнира и побеждават фаворитите от Югославия с 2:0. Така победителят ще се реши от финалния мач между България и Югославия. За да спечели купата, западната ни съседка се нуждае от победа с 4 гола. Това не е било за изключване, предната година сме загубили от същия този отбор с позорното 6:1 в Белград. Над 15 хиляди души са се събрали да подкрепят българските „лъвове". За нещастие противникът повежда още в 3-ата минута, а малко по-късно, резултатът вече е 0:2. Задава се позорен разгром, но националите ни успяват да удържат резултата до почивката. Второто полувреме започва злощастно за гостите, които си отбелязват автогол. Вдъхновени от намаления резултат, българите тръгват в атака и не след дълго успяват да изравнят – 2:2! Последните минути на този двубой са белязани от „поредната футболна драма". Югославия получава дузпа – страхотен шанс да спечели двубоя. Нашият вратар Дермонски спасява удара, а в ответната атака Асен Панчев успява да вкара – 3:2 за България! Това е първият голям успех на българските национали, но те са гладни за още.

Източник: Българска история