Наука

Много повече, далеч повече от биографичен роман

Историкът Росен Милев за „И додето се раждат лъчите“

Много повече, далеч повече от биографичен роман
Романът „И додето се раждат лъчите" от Георги Караманев, издаден от „Клуб 8", разказва историята на забравения майстор на българската фотографияЙордан Йорданов - Юри. Неотдавна книгата получи престижна награда за литературен дебют на ежегодния конкурс „Южна пролет". Един от верните приятели на Списание 8 - добре познатият на читателите историк Росен Милев, ни предложи впечатленията си от книгата, които споделяме с вас. 
Романа можете да поръчате тук.


Д-р Росен Милев

 е историк и теоретик на медиите и комуникациите. 
Завършил Хумболтовия университет в Берлин, доктор на философските 
науки от Залцбургския университет, редовен член на Нюйоркската академия 
на науките. 22 г. председател на сдружение „Балканмедиа". Автор на 
многобройни книги и научни публикации, инициатор на изследванията у нас 
на делото на епископ Вулфила.


„И додето се раждат лъчите" е уникално явление не само за съвременната българската литература. И, струва ми се, това определение е съотносимо и оправдано както по отношение на „съвременна", така и на „българска", а и на „не само".

Като литературен феномен трудът на Георги Караманев поставя жалони, как в съвременната епоха с нейната многообразна и разкрепостена изразност може хем увлекателно, хем с изключителна дълбинност да се изгради, буквално изрисува в цялата му пъстрота (а не просто да се преразкаже) живота, съживения образ на един творец. В случая на големия наш фотограф Йордан Йорданов-Юри (1940-2009), отишъл си без време от този свят. Да се изрисува чрез собствен текст на биографа-повествовател, но и чрез плетеница от случки-спомени, мисли, наблюдения, афоризми, стихове и, разбира се, фотографии на самия герой. Получила се е органична и завладяваща читателя литературна сплав! Неин основен маркер е неповторимата изразна сила, характерна само за онези творби, чиято мисия е да оплодят литературно днешния ден, за да надживеят своето време и да се превърнат в универсални притежания най-малко на националната литературна памет. 


Може днес това да звучи и преувеличено, но съм убеден, че времето ще го докаже. Книгата за забележителния майстор на българската художествена фотография ни зарадва точно на 7-мата, считана за „библейска" година, откакто той напусна този свят. И така започна всъщност неговия втори, литературно-възкресен земен живот – именно с този нестандартно-талантлив In memoriam, в настъпилата 8-ма година от небесното преселение на Юри. А по нумерологично и изглежда, съдбовно стечение на обстоятелствата, романът е издаден от „Клуб 8" – издателството на списание „8", чиито зам.-главен редактор е именно Георги Караманев. А то, списанието, когато излиза романът, е и в осмата година на своето съществуване… 

Осмицата като числото-символ на Безкрая, на връзката между Земя и Вселена, на единството между Духовното и Материалното, като че ли най-добре обяснява явлението „И додето се раждат лъчите". Роман за Непреходното, за духовната диря, която оставя един човешки живот, посветен на творчеството и на съзерцанието на света в неговите най-истински и най-изразителни поанти. Именно това прави голямата фотография. Тя е не само майсторство, но и късметлийски попадения и моменти, окрилени свише, които трябва да споходят автора, да го осенят и да го превърнат в медиатор на едно послание, минало през неговите ръце, но и като че ли дошло от Всемира.

Благодарен съм на Георги, че чрез живота на Юри и неговото творчество успява да предаде и този усет за трансцендентното, за магията на фотографията. А този магически повей като че ли съпътства, и извън самата фотография, живота на Юри във всичките му върхове и падения. Творчески прозрения, съдбовни знаци, иносказателност дори в обикновени битови ситуации се вплитат в самото повествование, призвано да ни запознае не просто с живота на Фотографа, но и с неповторимото обаяние на Фотографията като изкуство. За която с пълна сила важи една мисъл на Бертолд Брехт „Нищо не е по-незавършено от едно произведение на изкуството". Както обикновено хубавата, талантлива снимка отново и отново привлича нашето внимание, за да я допроучим и доразгадаем до  край – а като че ли и е „вродено" вместо това да отваря нови и нови възможности за прочит, така се случва и в общението с този роман. Но в четенето и препрочитането му, с времето влизаме в съприкосновение с най-съкровеното – душата на Юри, след като сме научили всякакви детайли от живота му и сме успели да го разберем според обичайните, стандартни представи. А колко рядко се случва това – да усетиш именно душата на героя в най-различните ѝ трептения! Затова спомага безспорно и жанра, избран от автора – в киното бихме го нарекли docufiction – съчетанието между документално и игрално кино. Казвам го не случайно, защото този в роман читателят е като на кино – толкова всепоглъщащ е разказа за Юри, уплътнен отново и отново с потоците на собствената му мисъл и фотографиите му.



Трагичният край е като че ли често предизвестеният завършек в живота на изключителните личности и от голямата, и от малката история. А Юри е някъде по средата – нито е от най-големите фигури на политическата и културната история, нито е от обикновените „чешити" от градове, села и паланки, известни ни от българското документално кино на 70-те и 80-те години на миналия век или днес например от поредицата „Малки истории" на БНТ 1. Но неговата среда не е „златна среда", напротив – тя е изпълнена от силния драматизъм на това положение „ни рак, ни риба". Всъщност именно такова, междинно е положението на повечето от стотиците, хиляди български интелектуалци, работещи в различни сфери на културния живот. Някога и сега. Затова разказът за Йордан Йорданов-Юри, струва ми се, е близък до сърцата на мнозина. Една колкото необикновена, толкова и типична съдба, едно колкото необикновено, толкова и типично творчество. 

Животът на Юри обаче е прекъснат. Някак необичайно, трагично. Авторът на романа не се поддава на градските легенди, а остава краят на този необикновен житейски път като открит въпрос – убийство, самоубийство, нелеп нещастен случай? Читателят отново и отново препрочита тези страници и търси истината. 

А тя остава неизяснена, мисля дори за близките на Юри. Георги Караманев е бил безкрайно коректен, загатва за различни версии, но не си е позволил да дилетанства по някакво окончателно заключение. Адмирирам тази изключителна почтеност и прецизност на Георги в отработването на всички детайли от биографията и в цялостното изграждане на образа на неговия герой. Така работи само онзи биограф, който ясно е почувствал в изграждането на своята творба – творчески портрет, не просто отговорност, а и призвание, граждански и човешки дълг. От друга страна, именно този императив в работата, свързан с безкрайно ровене в архиви, в живи спомени, в изграждането на съпоставки, в откриването на важни, малко известни, но значими детайли, изисква много време и неимоверен труд. Труд, за който читателят рядко си дава сметка, като разлиства вече отпечатания роман. В последните месеци съм в течение на създаването на подобно произведение и знам, с какво усилие, дори физическо, то е свързано за автора: Мой колега и приятел – журналистът Михаел Мартенс, който живее от години в Белград и е кореспондент за Балканите на един от най-авторитетните германски вестници „Франкфуртер алгемайне цайтунг", пише биография на великия сръбски писател и носител на Нобелова награда Иво Андрич. Иска това да е нестандартна биографична книга, която далеч от досегашните официозни венцехваления, да покаже, да разкрие и човека Андрич. Преглежда какви ли не архиви, среща се с хора, които го помнят и лично са го познавали. И все пак се безпокои, доколко ще може да почувства истински своя герой, а и да предаде адекватно на читателя душевния мир на Андрич. Е, и при Георги Караманев това емоционално препредаване се е получило великолепно, в цялата му пълнота. Затова романът му е автентичен, истински, артистичен, като самия живян и пресътворяващ реалността живот на Юри.



Има и нещо друго, отвъд обичайното, което е феноменално, дори фантастично в тази книга. Нещо като своеобразен завет, който Георги е осъществил задочно, защото, както той сам пише, се среща със своя герой години след смъртта му. Писателят Георги Караманев е от друго поколение, израснало при демокрацията и няма как да го е чул от устата на онези творци – бунтари като Юри, които бяха част, най-колоритната част на софийската бохема по времето на соца, а и в първия период на прехода. Често отритнати от официалната власт, маргинализирани, не рядко и буквално гладуващи, непризнати или недооценени въпреки колосалния си талант, те често и тайно, и гласно – най-вече на маса и на чашка с приятели мечтаеха за едно, надяваха се на едно. И това беше голямата им Утеха и Надежда. Утехата и Надеждата на всички талантливи, недооценени творци от всички времена и епохи: Един ден идните поколения да си спомнят за тях! Така да получат достойно признание и почит в света на Бъдещето. Не с похвали и медали, а чрез истинско разбиране и заслужена оценка на сътвореното от тях. И да бъдат дарени с чисто човешка съпричастност за страдалчеството им, за често драматичната им съдба. Йордан Йорданов-Юри е един от малцината щастливци от артистичната бохема у нас, който посмъртно се сдоби с истинско признание с уникална съпричастност към живота и творчеството си, поднесени така убедително и красиво от перото на Георги Караманев. И със сигурност казва сега някъде оттам, Отгоре „Благодаря ти, приятелю!", а шумната компания около него възглася „Честито!" и сигурно полива случая. И то не един път, както в добрите стари времена по нашите ширини. А имали по-голяма радост от истинската, приятелската благодарност? Забелязана от света. И Горе и Долу.

На добър час на това благородно дело! То е много повече от книга. Нека стане нещо като почин – заслужават го не един или двама български творци, уж „забравени от времето". А то, времето никога не забравя. Ако умеем да му напомняме не само за себе си, но и за живелите и творили преди нас. При това талантливо, с „чалъм", в благословения за такава мисия миг.
Гигантът отблизо Наука

Гигантът отблизо

Астрономическите явления от 8 май до 7 юни

„Букви“ на 7000 години Наука

„Букви“ на 7000 години

Вижте използваните от авторите източници към водещата тема на майския брой

Кан Тервел – Спасителят на Европа Наука

Кан Тервел – Спасителят на Европа

Отбелязваме 1300 години от победата на владетеля над арабите при Константинопол

Конференция за криптовалутите в София Наука

Конференция за криптовалутите в София

Идват водещи експерти от 6 държави

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх Наука

Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх

Когато стигнеш до края на въжето, завържи възел и се дръж здраво

Единствено любовта дава смисъл на всички неща Наука

Единствено любовта дава смисъл на всички неща

Бъдете внимателни с всички и сурови със себе си

Дъжд от Лириди Наука

Дъжд от Лириди

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш Наука

Не мисли, че има грешка - мисли как да я поправиш

Тайната на успеха е в умението да разбирам гледната точка на другите

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО) Наука

Българче смята с лекота сложни математически задачи (ВИДЕО)

Благодарение на менталната аритметика децата се справят бързо с трудни задачи. Още за метода четете в новия брой на Списание 8

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс Наука

МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА: Еднопосочен билет до Марс

Колонизацията на Червената планета звучи като сюжет на фантастичен филм, но за един човек и неговия екип това е недалечното бъдеще

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина Наука

Как изглеждат любимите ни храни, преди да стигнат до магазина

Знаете ли, че сусамът е цъфтящо растение, а от плода на кашуто се прави сладка напитка?

Жената е най-могъщото същество в света Наука

Жената е най-могъщото същество в света

Най-сигурният признак, по който може да се познае истинският мъдрец, е търпението

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя Наука

Бас Лансдорп: Към Марс тръгват хора с гена на изследователя

Основателят на Mars One в специално интервю за Списание 8 дни преди да дойде в София!

Как ще живея без теб? Наука

Как ще живея без теб?

Просто повечето време няма да живееш...

Човекът амфибия Наука

Човекът амфибия

Ихтиандър е героят на Александър Беляев, който показа връзката между света под и над морското равнище