Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Френският закрилник на София

Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге - чужденецът, който спаси града от унищожението

Иво Владимиров, „Българска история“

На кого ли е кръстена малката, но символична улица „Леге" в центъра на София? Има ли нещо легендарно?

Когато наричаме Стара Загора „града на правите улици“, надали си даваме сметка какво е преживял той, за да разполага с това градоустройствено благо. Османската победа в битката за града по време на Руско-турската война завършва с пълното му опожаряване. Може би не сме се замисляли също, че в своята динамична история и София е била изправена пред подобен трагичен момент. При приближаването на генерал Гурко към столицата, османците разбират, че влизането му ще е последният ден, в който те ще са господари на града. Тъй като в София са разположени множество стратегически складове с боеприпаси и храни, които не трябва да попадат във вражески ръце, те предприема този отчаян ход... Който все пак бива осуетен от едни неочаквани герои…

Когато османският офицер Осман паша уведомява чуждестранните консулства за своите намерения да изравни София със земята, за да могат да напуснат града, френският вицеконсул Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге и неговият италиански колега Виторио Позитано отказват. Заявявайки, че като консули те са призвани да защитават интересите на народа, който ги е изпратил. Те се опълчват на пашата и остават в София, а дипломатическият им ранг им позволява това съзнателно бездействие да се окаже достатъчно, за да спаси града и неговите жители от огъня. 

Вицеконсулите, с чиято намеса София е спасена, на практика рискуват живота си. Показателно в тази посока е, че в разгара на Априлското въстание, на 7 май 1876 г. в Солун са убити френският и германският консул. Очевидно личността и животът на дипломатическите представители в Османската империя далеч не са били неприкосновени въпреки статута им.

Към имената на Льо Ге и Позитано трябва да добавим и това на австроунгарския консул Йозеф Валхард, който също се присъединява към позицията на двамата си колеги. Нека сега насочим погледа си към първия от тримата спасители.

Льо Ге е първият френски дипломат, изпратен като постоянен представител в София. Той е роден на 11 септември 1833 г. в село Кюйе, Северозападна Франция, в семейството на провинциален нотариус. Също получава юридическо образование, но не продължава пътя на баща си, за да достигне до висок дипломатически ранг, от позицията на който неговото човеколюбие и чувството му за справедливост да бъдат от полза на възможно най-много хора. За наше щастие интересът го тегли към югоизток, към народите в Османската империя. Знаейки множество езици, сред които турски и персийски, неговата дипломатическа кариера се развива бързо.

Льо Ге е дипломатически представител в арабските ѝ разклонения – първо в Александрия, после в град Джида на Червено море и Тунис, за да се завърне на европейския континент, озовавайки се в града, който по-късно ще спаси.

Той завинаги остава в историята като голям приятел на България заради много от действията си. През целия двугодишен престой в столицата, Льо Ге многократно изразява своята много критична позиция към Османската империя. От него разбираме, че пощата от София към столицата Истанбул се събира само два пъти в седмицата, а между София и главния град на вилаета - Русе, само веднъж. Това затруднява ежедневните му работни задачи и докладите, в които алармира френското посолство в Истанбул за тежкото положение на този народ в европейската част на империята. 

В своите „Дипломатически доклади от София 1875-1877" Льо Ге запознава френскоговоряща Европа с проблемите на българския народ и неговите опити за промяна на статуквото в неравна борба още от четата на Хаджи Димитър, та до Руско-турската война. 

Затова не е изненада взаимната симпатия, която дипломатът и българският народ изпитват един към друг. Тя е засвидетелствана още през 1879 г., когато софиянци удостояват своя приятел с именувана на него централната улица, носеща и до днес името „Леге“. Можем само да гадаем колко непонятно за местните и сложно за произнасяне е било френско име Льо Ге, заменено от наименованието, останало и до днес, с което българите показват своята почит.

Льо Ге е един от чужденците, които приемат присърце българската кауза по време на Априлското въстание. Благодарение на неговата намеса от позицията на вицеконсул на велика сила са оцелели много от преследваните от османските власти бунтовници.

След Освобождението французинът прекарва известно време в Босна, но скоро се връща в българските земи, като сменя само местонахождението си. В Източна Румелия той е назначен за вицеконсул в Бургас. Непосредствено след Освобождението, в края на 1878 г., Льо Ге пристига в отдалечения пристанищен град, където се задържа само една година, но допринася сериозно за неговото развитие.
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане