Мит №1
В Космоса човек се пръска
Както повечето от останалите митове, за които ще говорим, и този е предимно творение на филмите. Често кинаджиите заобикалят фактите в името на това сцената да стане по-въздействаща и интересна. Фантазия и реалност се преплитат по много достоверен начин, който зрителят често възприема за истина. От филмите знаем, че веднага, щом човек е незащитен в открития Космос, вече е пътник, който най-вероятно ще се пръсне на парченца.
Фактите: попадането в открития Космос определено ще ви убие, но не веднага и не по такъв брутален начин. Човек може да оцелее за около половин минута, без сериозни последствия. Няма да е приятно, но поне не е моментна смърт. Причината за смъртта би била задушаване от продължителното прекъсване на притока на кислород. Има все пак един филм, в който нещата са представени точно: "2001: Една одисея в Космоса" на Стенли Кубрик.
Мит №2
Венера и Земята са идентични
Венера често е определяна като сестра на Земята поради сходствата помежду им: масата й е около 80% от тази на нашата планета и е малко по-дребна на размер. Поетичните наименования обаче не бива да ви подвеждат. Венера, макар и втората планета до Слънцето, е всъщност най-гореща в нашата система. Изключително плътната й атмосфера създава екстремен парников ефект и в резултат температурите на Венера достигат до 465 градуса по Целзий!
Плътността на атмосферата е и основна пречка дълги години сведенията за планетата да бъдат хипотетично приятни. Правени са предположения, че на Венера има океани, хубав тропически климат и дори живот. Сондите, изпратени на Венера обаче драстично обръщат нещата - вече е известно, че планетата на любовта прилича по-скоро на ад - смъртоносна и съвсем неприветлива за хората.
На Венера е пълно с вулкани. Много вулкани, повече, отколкото на която и да е друга планета. До този момент са идентифицирани 1600, но е съвсем възможно това да са просто най-големите. Освен това Венера има много високо налягане на въздуха. За да се ориентирате как бихте се чувствали, представете си какво е да вървите на дъното на океан...
Мит №3
Слънцето е огнена топка
Слънцето в действителност блести, не гори. Това на пръв поглед може да изглежда като дребна подробност за обикновения човек, но топлината, произвеждана от Слънцето, е всъщност резултат на ядрени реакции, а не на химически процес, какъвто е горенето. И докато все още сме на темата...
Мит №4
Слънцето е жълто
Помолете който и да е да ви нарисува Слънцето и веднага ще грабне жълтия флумастер. И това изглежда повече от нормално, нали, когато погледнем небето, виждаме заслепителния жълт диск над главите си. Въпросът е, че ние виждаме Слънцето жълто заради атмосферата. На снимки на НАСА или други астрономически кадри Слънцето отново е в жълт цвят, а това още повече може да ви обърка. Естествената нагласа, с която възприемаме Слънцето в жълто, е толкова силна, че някои астрономи всъщност модифицират цветовете на снимките, за да бъдат по-разпознаваеми.
Фактите: Истинският цвят на Слънцето е бял. Ако някога срещнете астронавт, може да го попитате. Учените могат да кажат какъв цвят е Слънцето, дори без да гледат към него. Ключът е в температурата. Студените звезди имат кафяв-тъмночервен цвят и колкото по-горещи стават, толкова повече цветът се променя към синьо. Най-горещите звезди с температура на повърхността от 9730 градуса по Целзий, са сини. Слънцето със своите 5505 градуса се нарежда някъде в средата, което му отрежда бял цвят.
Мит №5
Земята е по-близо до Слънцето през лятото
На пръв поглед този мит изглежда доста логичен. Планетата ни е най-топла, когато е най-близо до източника на топлина. Въпреки това, тази идея е породена от объркване какво реално причинява смяната на сезоните и това не е близостта до Слънцето, а наклонът на земната ос. Оста, около която Земята се върти, е всъщност наклонена на една страна и когато тя сочи към Слънцето, в съответното полукълбо е лято.
Онова, което не е мит обаче, е, че Земята понякога е по-близо до Слънцето. Планетата ни има елипсовидна форма. Разстоянието между двете небесни тела е около 150 милиона км. В точката на перихелия - най-близката до Слънцето - то се „свива“ до 147 милиона км. В точката на афелия - най-отдалечената - разстоянието става 152 милиона км.
Мит №6
Съществува тъмна страна на Луната
Идеята, че Луната има страна, която е постоянно обвита в мрак, е лъжа. Луната е свързана с циклите на приливи и отливи на Земята, което значи, че една и съща страна винаги е обърната към нашата планета, не към Слънцето, но слънчевите лъчи достигат до всички страни на Луната.
Мит №7
Звук в Космоса
Филмите рядко пресъздават правилно концепцията за звук в Космоса. Предвид факта, че звукът е 50% от въздействието на един филм и се харчат милиони долари за заснемането на една експлозия или драматична смърт в Космоса, създателите определено биха желали зрителите да я чуят.
В действителност в Космоса няма атмосфера, което значи, че няма през какво да пътуват звуковите вълни. От това не следва, че звук има единствено на нашата планета, напротив - той е навсякъде, където има атмосфера, но за нашите уши би бил странен. На Марс например звукът като цяло ще има по-високи честоти.
Мит №8
Не можеш да пътуваш през метеоритен пояс
Любим похват в „Междузвездни войни“ например. Хан Соло се перчи с таланта си на суперпилот, като прави безумен, но успешен полет през смъртоносен пояс от астероиди. Наистина впечатляващо... освен факта, че всеки може да направи същото, стига да има под ръка космически кораб. Работата е там, че Космосът е много, много голям. Дори един астероиден пояс да има милиони и милиарди астероиди, трябва да сте човекът с най-лош късмет в цялата Вселена, за да ударите някой от тях.
Не е невъзможно, но шансовете са минимални. Нашият собствен астероиден пояс например, има милиони обекти в себе си. Най-големият е Церера, бивш астероид, понастоящем определян като минипланета. Той е с диаметър 950 км. Разстоянието между 2 обекта в един астероиден пояс варира от стотици до хиляди километри. Шансовете да се сблъскате с такъв следователно са 1 на милион. До този момент от Земята са изпращани 11 сонди без инцидент.
Мит №9
От Космоса можеш да видиш Великата китайска стена
В ниска орбита стената е едва видима, но не е единственият такъв обект, направен от човека. От позиция на Луната е трудно да се видят континентите, камо ли Китайската стена.
Мит №10
Повече от една четвърт от бюджета на САЩ отива за изследвания на НАСА
Без съмнение САЩ отделя повече средства от всяка друга държава за космически изследвания, но за съжаление тези средства в последните години са все по-оскъдни, защото НАСА започва да губи обществената си подкрепа. Все по-малко хора се интересуват от Космоса, макар дейностите в тази сфера да са сред най-амбициозните и важни начинания за човечеството. Една от големите трудности, с които НАСА се сблъсква, е публичното мнение, че организацията харчи много повече пари от приемливото. Голяма част от анкетираните американци смятат, че за НАСА се отделят 25% от общия бюджет на страната. Финансовите кризи в близките години определено са изиграли своята роля в оформяне на негативното обществено мнение.
В действителност бюджетът за 2015 г., отреден за НАСА, е 0,5% от общия за страната. Най-голям процент държавни пари НАСА получава през 1960 г., но дори и тогава бюджетът възлиза на 4% от общия, а не на 25%.