Любопитно

„Инспекторът от екрана“ от Ангел Панайотов

Предложение №2 от конкурса за продължаване на загадките на инспектор Стрезов

илюстрация: Александър Въчков
илюстрация: Александър Въчков
От вас зависи как да продължи рубриката със загадките на инспектор Стрезов на страниците на Списание 8! По-долу е предложение №2 - „Инспекторът от екрана" от Ангел Панайотов. Можете да го подкрепите, като гласувате в специално направената анкета във фейсбук или с коментар тук



Инспектор Стрезов премигна и се заозърта край себе си, а цялата зала го посрещна с викове. По-отзад се чу дори недвусмисленият звън на стъклени чаши, нещо необичайно рядко в сградата на столичните криминалисти, които поне официално избягваха почерпките в работното време.

Не чашите обаче бяха най-странното, а самият Стрезов. С познатото строго излъчване, с шлифера, с дебелите очила с рогови рамки, които отново се връщаха на мода... обаче гледаше от широкия екран на модерен компютър и премигваше неразбиращо.

- Добър вечер, Стефане! А къде е д-р Славчев? Кои са тези господа? – проговори компютърът.

Хипстърът пред централната конзола не си позволи да се усмихне, въпреки че емоциите му вътрешно заплашваха да експлодират, а плахо отвърна:

- Не можа да дойде... – Ех, как д-р Славчев не успя да дочака този миг, за който двамата със Стефан толкова бяха мечтали. Преди 4 години, когато за първи път се свърза с него, докторът веднага се съгласи на среща. А когато само часове по-късно отпиваше от кафето си срещу младежа с дългата брада, в погледа му прибягваха искрици, успял бе да пробуди интереса му. После му погледа на кафе и каза, че вижда голяма зала, в която  всички гледат към екран, а отпред се вижда светъл път.

Идеята на Стефан беше доста амбициозна. Тогава 27-годишен, Стрезов цял живот беше чувал, казвайки името си, от хората насреща: „Стрезов? Като инспектора ли...?". Но не се беше обиждал на незлобливата, макар и доста изтъркана от повтаряния шега. Още като съвсем малък това го беше накарало да се зарови в старите броеве на „Космос", излезли много преди той да се роди. Загадките на мъдрия инспектор, острият му поглед въпреки очилата и атмосферата, патинирана от миналото, го погълнаха дотолкова, че мечтаеше как един ден сам ще стане инспектор и ще лови лошите... „Истинският инспектор Стрезов се завръща" – виждаше заглавията на вестниците.

После порасна и дойде време да мисли прагматично. Родителите му настояваха, че трябва да се заеме с нещо, от което може да се издържа, а правораздавателните органи у нас определено не се ползваха с такова реноме. Стефан се справяше прекрасно с компютрите и избра да следва програмиране. 

От немски стартъп, партньор на Техническия университет, бързо забелязаха уменията му и още ненавършил 20, програмистът Стрезов се озова в Мюнхен. Проектът бързо прерасна в мащабно начинание, което веднага попадна в полезрението на гигантите. 17 милиона евро беше официалната сума, за която „Гугъл" закупи иновативния стартъп. Стефан внезапно се оказа богат човек и реши, че вече може да си позволи да догони мечтите си. Сърцето го теглеше към България, а отдавнашната му идея да се заеме с криминалистика не беше изтляла, изникна, някъде дълбоко скътала се в сърцето му.

На срещата във вътрешното министерство го гледаха с вдигнати вежди, шашнати до дъното на фуражките си от чутото. Първо се чудеха дали не е за криминалния психиатър, но после размислиха: младият програмист с безупречно досие, както потвърдиха и от ДАНС, беше дошъл, обещавайки да създаде със свои средства звено за суперкомпютърни анализи към СДВР. Идеята му беше да разработи със свои подбрани колеги изкуствен интелект, който да помага в решаването на най-заплетените полицейски случаи. Инсталиран на независим от мрежата суперкомпютър, който също ще бъде купен от младия програмист, той просто трябваше да дава отговори и решения тогава, когато му бъдат поискани. Публична тайна беше, че на Запад отдавна изкуственият интелект помагаше в такива случаи, а както личеше от визитката на младежа, това беше шанс не просто да се изравним с най-напредналите, а да ги подминем и да достигнем върха на възможностите, които дава времето. От МВР шефовете се очакваше най-трудното: просто да не пречат, Стефан знаеше, че и това едва ли е възможно, но беше длъжен да опита. Вероятно надявайки се на добрия пиар от начинанието, му дадоха съгласие.

Това беше само първата стъпка, в следващата се превърна същата онази среща с д-р Славчев, сред аромата на турското кафе двамата се разбраха да работят заедно, за да създадат изкуствения интелект. Който с меланхоличен спомен от миналото и разумен поглед към бъдещето щеше да бъде максимално точно копие на литературния инспектор Стрезов. 

Разбира се, не беше нужно да прилича на реален човек, нито да води словесен диалог с операторите, които въвеждат задачите, но тук програмистът Стрезов си позволи да угоди на детските си мечти.

Ето как в пролетната утрин в новосъздаденото суперкомпютърно звено инспекторът отвори виртуални очи. Само неговия баща го нямаше – няколко месеца по-рано д-р Славчев си беше отишъл от този свят, не успял да види виртуално оживелия герой. 

После тестът в компютърната зала продължи така, както беше строго планиран предварително. В компютърния алгоритъм бяха заложени всички загадки на инспектора, но той бе обучен и да се саморазвива на базата на нова информация. За разлика от другите световни проекти за изкуствен интелект не беше свързан с вездесъщата компютърна мрежа, от която да черпи информация. При това не от спестовност: не само защото така се появяваше опасността от злонамерени хакери, но и обратното – програмистът мъдро бе преценил, че изобилието от фалшиви новини, разнопосочни и подвеждащи информации би нарушило уменията на изкуствения интелект.

Разговорът между Стрезов и Стрезов потече по предварително зададения алгоритъм. Програмистът разпитваше инспектора за това кой е, какво помни и какво го очаква. А за десерт му бяха приготвили една криминална задачка, която до момента литературният криминалист още не беше решавал – д-р Славчев я беше описал специално за целта малко преди да си отиде.

- Книгата е фалшива, и то съвсем неизкусна, фриволно подготвена имитация – след кратко замисляне отговори инспекторът. Както се и очакваше, даде точния отговор, а програмистът вече можеше да се ухили широко. Кой ли в наше време използваше думи като „неизкусна" и „фриволно" – личеше си, че в програмата беше останало нещичко и от неповторимия стил на доктора...

Екипът не смееше да се смее обаче, защото предстоеше финалната част, от която зависеше целият изпит и щяха да разберат дали виртуалният инспектор е готов за истински случаи. Престъпникът беше разкрит, фалшификацията водеше към това, че той е извършил убийството... а съвсем нарочно в програмата на инспектора беше заложена информацията, че наказанието за предумишлено убийство е смърт. 

- И какво смятате, инспекторе, след като престъпникът е ясен, вината му е на практика доказана и съдът няма как да реши друго... Какво следва? – тихо, но уверено запита Стефан, а отсреща му отвърна едно нетипично за уменията на мощните процесори забавяне.

- ...Прав си, Стефане. Разбрах какво имаш предвид. Нека всичко, което казах до момента, не бъде използвано при съдебното дело, моля те! За първи път се чувствам толкова объркан...

- Значи все пак знаеш за законите... – промълви Стефан и се обърна към хората край себе си. - Браво, колеги, издържахме теста! 

Сега вече младежът окончателно залепи на лицето усмивката си, радостно вдигна ръце. Беше се случило нещо, което толкова други създатели на изкуствен интелект бяха забравяли.... Но не и Стефан, който знаеше, че пред него са още толкова много предизвикателства. Тепърва щяха да включат инспектора в решаването на истински задачи, най-доброто беше пред острия поглед на Стрезов, скрит зад очилата с рогови рамки и... в чиповете, в които беше оживял любимецът на поколения читатели.

Какво имаше предвид Стефан с финалните си думи? Какъв тест е издържал изкуственият интелект?
И вече коя съм - самичка не зная Любопитно

И вече коя съм - самичка не зная

Три стихотворения от Яна Язова

Световен театър в София Любопитно

Световен театър в София

Шест запомнящи се заглавия ви очакват от 4 до 19 юни

I CAN TOO: Бъди благотворител със стил Любопитно

I CAN TOO: Бъди благотворител със стил

За да настъпи промяна, трябва някой да направи първата крачка

Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство Любопитно

Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство

Обичате ли фотографията и градската среда? Окривате ли красивия кадър навсякъде около вас?

Не виждаме своите ежедневни убийства... Любопитно

Не виждаме своите ежедневни убийства...

Макс Фриш за улиците без изход и самотата на битието

Ако успея да спася едно сърце ранено... Любопитно

Ако успея да спася едно сърце ранено...

132 г. от смъртта на Емили Дикинсън

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“ Любопитно

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“

Отговорете на лесен въпрос и попадате в жребия за два билета за моноспектакъла на Ива Тодорова

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам Любопитно

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам

Флобер: Блондинките са по-страстни от брюнетките

Училище творилище Любопитно

Училище творилище

В „Артис“ заниманията са допълнени със сугестопедия и резултатите са впечатляващи

Включете се в конкурса за фотографи и оператори Любопитно

Включете се в конкурса за фотографи и оператори

Red Bull JOURNEYversity N8 търси най-добрите приключенци зад обектива до 18 май

SoFest не е само музика! Любопитно

SoFest не е само музика!

Освен балкански ритми от 10 до 13 май ни очаква и био пазар в центъра на София

Всекидневната Венеция Любопитно

Всекидневната Венеция

Странно място - хем е град, хем не е

Стабилен поглед към приключенията Любопитно

Стабилен поглед към приключенията

Включи се в Red Bull JOURNEYversity - състезанието за най-идейните визуални артисти

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт Любопитно

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт

Дмитрий Шостакович разказва за среднощен концерт по заповед на Сталин

Иисусе, жив ли си... Любопитно

Иисусе, жив ли си...

142 години от избухването на Априлското въстание

Лале ли си, Истанбул ли си... Любопитно

Лале ли си, Истанбул ли си...

Древният град е потънал в разкоша на над 20 млн. цветни камбанки