Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

„Инспекторът от екрана“ от Ангел Панайотов

Предложение №2 от конкурса за продължаване на загадките на инспектор Стрезов

илюстрация: Александър Въчков
илюстрация: Александър Въчков
От вас зависи как да продължи рубриката със загадките на инспектор Стрезов на страниците на Списание 8! По-долу е предложение №2 - „Инспекторът от екрана" от Ангел Панайотов. Можете да го подкрепите, като гласувате в специално направената анкета във фейсбук или с коментар тук



Инспектор Стрезов премигна и се заозърта край себе си, а цялата зала го посрещна с викове. По-отзад се чу дори недвусмисленият звън на стъклени чаши, нещо необичайно рядко в сградата на столичните криминалисти, които поне официално избягваха почерпките в работното време.

Не чашите обаче бяха най-странното, а самият Стрезов. С познатото строго излъчване, с шлифера, с дебелите очила с рогови рамки, които отново се връщаха на мода... обаче гледаше от широкия екран на модерен компютър и премигваше неразбиращо.

- Добър вечер, Стефане! А къде е д-р Славчев? Кои са тези господа? – проговори компютърът.

Хипстърът пред централната конзола не си позволи да се усмихне, въпреки че емоциите му вътрешно заплашваха да експлодират, а плахо отвърна:

- Не можа да дойде... – Ех, как д-р Славчев не успя да дочака този миг, за който двамата със Стефан толкова бяха мечтали. Преди 4 години, когато за първи път се свърза с него, докторът веднага се съгласи на среща. А когато само часове по-късно отпиваше от кафето си срещу младежа с дългата брада, в погледа му прибягваха искрици, успял бе да пробуди интереса му. После му погледа на кафе и каза, че вижда голяма зала, в която  всички гледат към екран, а отпред се вижда светъл път.

Идеята на Стефан беше доста амбициозна. Тогава 27-годишен, Стрезов цял живот беше чувал, казвайки името си, от хората насреща: „Стрезов? Като инспектора ли...?". Но не се беше обиждал на незлобливата, макар и доста изтъркана от повтаряния шега. Още като съвсем малък това го беше накарало да се зарови в старите броеве на „Космос", излезли много преди той да се роди. Загадките на мъдрия инспектор, острият му поглед въпреки очилата и атмосферата, патинирана от миналото, го погълнаха дотолкова, че мечтаеше как един ден сам ще стане инспектор и ще лови лошите... „Истинският инспектор Стрезов се завръща" – виждаше заглавията на вестниците.

После порасна и дойде време да мисли прагматично. Родителите му настояваха, че трябва да се заеме с нещо, от което може да се издържа, а правораздавателните органи у нас определено не се ползваха с такова реноме. Стефан се справяше прекрасно с компютрите и избра да следва програмиране. 

От немски стартъп, партньор на Техническия университет, бързо забелязаха уменията му и още ненавършил 20, програмистът Стрезов се озова в Мюнхен. Проектът бързо прерасна в мащабно начинание, което веднага попадна в полезрението на гигантите. 17 милиона евро беше официалната сума, за която „Гугъл" закупи иновативния стартъп. Стефан внезапно се оказа богат човек и реши, че вече може да си позволи да догони мечтите си. Сърцето го теглеше към България, а отдавнашната му идея да се заеме с криминалистика не беше изтляла, изникна, някъде дълбоко скътала се в сърцето му.

На срещата във вътрешното министерство го гледаха с вдигнати вежди, шашнати до дъното на фуражките си от чутото. Първо се чудеха дали не е за криминалния психиатър, но после размислиха: младият програмист с безупречно досие, както потвърдиха и от ДАНС, беше дошъл, обещавайки да създаде със свои средства звено за суперкомпютърни анализи към СДВР. Идеята му беше да разработи със свои подбрани колеги изкуствен интелект, който да помага в решаването на най-заплетените полицейски случаи. Инсталиран на независим от мрежата суперкомпютър, който също ще бъде купен от младия програмист, той просто трябваше да дава отговори и решения тогава, когато му бъдат поискани. Публична тайна беше, че на Запад отдавна изкуственият интелект помагаше в такива случаи, а както личеше от визитката на младежа, това беше шанс не просто да се изравним с най-напредналите, а да ги подминем и да достигнем върха на възможностите, които дава времето. От МВР шефовете се очакваше най-трудното: просто да не пречат, Стефан знаеше, че и това едва ли е възможно, но беше длъжен да опита. Вероятно надявайки се на добрия пиар от начинанието, му дадоха съгласие.

Това беше само първата стъпка, в следващата се превърна същата онази среща с д-р Славчев, сред аромата на турското кафе двамата се разбраха да работят заедно, за да създадат изкуствения интелект. Който с меланхоличен спомен от миналото и разумен поглед към бъдещето щеше да бъде максимално точно копие на литературния инспектор Стрезов. 

Разбира се, не беше нужно да прилича на реален човек, нито да води словесен диалог с операторите, които въвеждат задачите, но тук програмистът Стрезов си позволи да угоди на детските си мечти.

Ето как в пролетната утрин в новосъздаденото суперкомпютърно звено инспекторът отвори виртуални очи. Само неговия баща го нямаше – няколко месеца по-рано д-р Славчев си беше отишъл от този свят, не успял да види виртуално оживелия герой. 

После тестът в компютърната зала продължи така, както беше строго планиран предварително. В компютърния алгоритъм бяха заложени всички загадки на инспектора, но той бе обучен и да се саморазвива на базата на нова информация. За разлика от другите световни проекти за изкуствен интелект не беше свързан с вездесъщата компютърна мрежа, от която да черпи информация. При това не от спестовност: не само защото така се появяваше опасността от злонамерени хакери, но и обратното – програмистът мъдро бе преценил, че изобилието от фалшиви новини, разнопосочни и подвеждащи информации би нарушило уменията на изкуствения интелект.

Разговорът между Стрезов и Стрезов потече по предварително зададения алгоритъм. Програмистът разпитваше инспектора за това кой е, какво помни и какво го очаква. А за десерт му бяха приготвили една криминална задачка, която до момента литературният криминалист още не беше решавал – д-р Славчев я беше описал специално за целта малко преди да си отиде.

- Книгата е фалшива, и то съвсем неизкусна, фриволно подготвена имитация – след кратко замисляне отговори инспекторът. Както се и очакваше, даде точния отговор, а програмистът вече можеше да се ухили широко. Кой ли в наше време използваше думи като „неизкусна" и „фриволно" – личеше си, че в програмата беше останало нещичко и от неповторимия стил на доктора...

Екипът не смееше да се смее обаче, защото предстоеше финалната част, от която зависеше целият изпит и щяха да разберат дали виртуалният инспектор е готов за истински случаи. Престъпникът беше разкрит, фалшификацията водеше към това, че той е извършил убийството... а съвсем нарочно в програмата на инспектора беше заложена информацията, че наказанието за предумишлено убийство е смърт. 

- И какво смятате, инспекторе, след като престъпникът е ясен, вината му е на практика доказана и съдът няма как да реши друго... Какво следва? – тихо, но уверено запита Стефан, а отсреща му отвърна едно нетипично за уменията на мощните процесори забавяне.

- ...Прав си, Стефане. Разбрах какво имаш предвид. Нека всичко, което казах до момента, не бъде използвано при съдебното дело, моля те! За първи път се чувствам толкова объркан...

- Значи все пак знаеш за законите... – промълви Стефан и се обърна към хората край себе си. - Браво, колеги, издържахме теста! 

Сега вече младежът окончателно залепи на лицето усмивката си, радостно вдигна ръце. Беше се случило нещо, което толкова други създатели на изкуствен интелект бяха забравяли.... Но не и Стефан, който знаеше, че пред него са още толкова много предизвикателства. Тепърва щяха да включат инспектора в решаването на истински задачи, най-доброто беше пред острия поглед на Стрезов, скрит зад очилата с рогови рамки и... в чиповете, в които беше оживял любимецът на поколения читатели.

Какво имаше предвид Стефан с финалните си думи? Какъв тест е издържал изкуственият интелект?
ПОДОБНИ СТАТИИ

 

Сподели с ближния

Втора част от конкурса за разказ буриме. Включете се и вие! повече »

Загадки
 
 
0

Жури начело с Бертолучи награди наш филм

Добрин Кашавелов получи приза в световен конкурс за режисурата на GLOBAL WARNING повече »

Личности
 
 
0

Инспектор Стрезов намери илюстратор

илюстрация: Александър Въчков

Дойде време да обявим победителя в конкурса на Списание 8 повече »

Личности
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане