Наукадоц. Вихра Баева / 26 септември 2017

Приложна змейология

Доц. Вихра Баева ще говори за змейове и самодиви. „Списание 8 НА ЖИВО“ на 8 октомври в зала "Люмиер"!

Присъединете се към събитието Списание 8 НА ЖИВО, за да се срещнете с редица любими автори на „8"! Купете своите билети на сайта на Списание 8 и на касите на НДК.


доц. Вихра Баева

Ще поговорим за страховити митични персонажи. Змеят е един от ключовите в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, същевременно почитан и като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове. Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите, смятат се главно за вредители и врагове, но образите им също имат богата символика. И четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон...

Драконът е един от най-интересните и енигматични образи в световната култура. Той вълнува човечеството от дълбока древност чак до наши дни. Названието му идва от гръцкото δράκων, което означава още „голяма змия" или „водна змия". Обрисуван като огромно, змиевидно, огнедишащо и (понякога) крилато създание, драконът намира място в митологиите на древните народи: египтяни, индийци, шумери, ацтеки, австралийци, китайци, японци, юдеи, скандинавци, гърци, славяни и др.


ВЕЗДЕСЪЩИЯТ ДРАКОН

Популярен е митът за гигантска змия или дракон, победен от бог или герой: с езика на символите този мит разказва за възникването на подредения човешки свят – космоса, от първичната стихия – хаоса. Във фолклора на много народи образът на чудовището присъства в приказки, легенди, песни и изображения. В християнството митичният дракон се отъждествява със сатаната. Житията на редица светци включват победа над дракон или змей. Най-известен сред тях е св. Георги, но змееборци са още св. Теодор Тирон, св. Марина, св. Михаил Воин - българин от Потука, св. Йоаким Осоговски, както и предводителят на ангелските сили - св. архангел Михаил.

До най-ново време образът на дракона получава разнообразни интерпретации в изобразителното изкуство, литературата, сценичните изкуства, музиката, киното, особено в сферата на фантастиката. Емблематични за съвременната масова култура са образите на змиеподобни чудовища в романите на Дж. К. Роулинг („Хари Потър") и Дж. Р. Толкин („Хобитът") и едноименните филми.

Из виртуалното пространство разпалено се обсъжда съществувал ли е драконът и как е възникнал неговият образ. Изказват се разнообразни, често и причудливи хипотези: че драконите са изчезващите динозаври, с които първите хора са имали преки контакти; че са редки видове гигантски змии, гущери, крокодили или прилепи; че това е човекоподобна раса (влечугоподобни хуманоиди, рептили), обитаваща земята паралелно с хората, и още, и още...

В нашия фолклор универсалният образ на дракона има няколко проявления: змеят, змеицата, ламята и халата. Всички те имат връзка и със змията, която в традиционната култура е митично същество с богата символика. Тези персонажи са сродни, понякога и взаимозаменяеми във фолклорните текстове, но същевременно всеки от тях си има своите особености и прояви.


МНОГОЛИКИЯТ ЗМЕЙ

Названието „змей" (с варианти „змий" или „змай") се среща и в другите славянски езици и очевидно произлиза от „змия". Използват се и производни като „змиур", „змейно", „змейче", собственото име Змейко, както и турцизмите „еврям", „аждер", „аждарха". В Странджанско пък го наричат и стопанин (сайбия) или юнак, защото се вярва, че по време на война участва в сраженията.

Змеят е един от най-широко разпространените митични персонажи и присъства в почти всички жанрове на нашия фолклор. Изобилстват и разказите на хора, които твърдят, че са виждали или срещали отблизо змей, познават жени, любени от змей, или са слушали подобни истории от своите баби, дядовци, родители, съселяни. Подобни разкази се записват от фолклористите чак до наши дни – факт, който свидетелства за важното място и невероятната жизненост на този митичен персонаж в българската картина на света. Интересно е да се отбележи, че има и две села, чиито имена са свързани с митичната фигура на змея – Змейово (Старозагорско) и Змеево (Балчишко). Има и село с името Змейца или Змеица, което се намира в района на Доспат и край него са открити останки от тракийско светилище.

За разлика от своите събратя в европейския фолклор българският змей не е отрицателен, а по-скоро двойствен по природа, като преобладават положителните му страни. Понякога той е похитител на девойките и противник на юнаците, но също побратим и помощник, добър съпруг, пазител и покровител на селища, дарител на плодородие, силен воин.

Външността му е многолика. В класическата си форма съчетава елементи на змия, риба, птица и човек: изглежда като огромна змия, покрита с рибешки люспи; може да има четири крака като на гущер и птичи криле, няколко глави, едно око на челото, човешко лице. Може да приема облика на различни животни: змия, риба, костенурка, петел, орел, овен. Популярен е и образът наполовина човек – наполовина змия: по-често горната половина е човешка, но се среща и обратният случай: змийска глава върху човешко тяло.



КРИЛЕ ПОД МИШНИЦИТЕ


В много разкази обаче змеят изглежда съвсем като човек: понякога старец, но по-често млад, красив и силен мъж, с руси къдрави коси и криле под мишниците. Други негови въплъщения са различни предмети с особена символика: колан (често сребърен), гердан, пауново перо, китка. Като цяло обликът на змея е неуловим и изменчив: „Змеевето са правят на всичко. Каквото иска, това станува змеят" – казват в с. Пирин (брой 2/2014 на Списание 8).

Змеят има огнена природа: понякога се вижда като светкавица, огнена стрела или светещо кълбо, оттам и названието му Змей Огнян. Повтарящ се образ е огненото кросно (късо и дебело обло дърво, част от тъкачния стан) – по този начин змеят се описва в множество „свидетелства на очевидци" от различни краища на страната. Образът му се родее и със слънцето: той излъчва ярка светлина, а в мъгливо време или по тъмно стаята на змейновото либе необяснимо се осветява. Историята за ненагледна хубавица, вдигната в небесата от празничното хоро, се свързва както със змея, така и със слънцето, а някои събеседници дори буквално заявяват, че „змеят, това е слънце".
Митичното същество има отношение към различни атмосферни явления: неговото присъствие се разпознава при бури, гръмотевици и силен дъжд. В разкази от с. Пирин гръмотевиците се обясняват с това, че змеят „търкаля бурета по небето" или пък се смятат за гласовете на змейовете (според това дали гласът е по-дебел или тънък, хората могат да разпознаят кой точно змей се обажда). Змеят стопанин пази земите на селото си от други змейове и воюва с ламите и халите, които носят градушка или искат да откраднат реколтата.

В някои райони пък той се нарича облак и хората вярват, че се явява на небето като бял облак, който иде от планината. Владее и стихията на водите: често обитава езера, кладенци, извори. Свързва се и с големи дървета (дъбове, ясени, тополи): понякога живее или каца на тях, или пък сам се превръща в дърво.

Други традиционни жилища на змея са високите планински върхове и горите, затова е известен и под името Змей Горянин. Наред с това обаче той е създание от дълбините, владетел на земните недра и скътаните в тях богатства, пазител и дарител на съкровища и най-вече на злато. На много места у нас съществуват змейови пещери, скали и дупки, за които и до днес се разказват необикновени истории. В миналото някои от тях са били обект на почит сред местните хора, които извършвали там специфични ритуали и принасяли жертви – курбани.

Сюжетът за любовна връзка между змей и жена от човешкия род е широко разпространен в песни, приказки, легенди и лични разкази. Обикновено змеят си избира най-хубавата девойка или невяста в селото или пък змейовата любов се явява следствие от нарушена забрана. Змеят се явява на избраницата си нощно време като красив мъж, невидим за останалите. Залюбената от змей променя видимо външния вид и поведението си: отслабва, погрознява, губи интерес към обичайните женски дейности, страни от хората. Ако е женена, връзката може да продължи с години, понякога да даде и поколение. Ако е мома, змейовото ù либе често я отвлича: грабва я от хорото, от празничните люлки на Великден или Гергьовден, от извор или река, или пък пристига у дома ù със сватове, за да я вземе при себе си.

От брака на змей и жена се раждат деца, които също имат „змейски" качества, например криле под мишниците и чутовна сила. Често змейовата невяста се стреми да се освободи от властта на змея и успява да го стори с хитрост, по съвет на майка си, чрез особени билки или други магически техники. Развръзката обаче може и да е трагична – жената полудява или умира, съсипана от змейовата страст. Друг път обаче змейчовата се оказва щастлива любовница, достойна съпруга и майка на змейовите рожби. Понякога тя дори овладява тайно знание и става веща билкарка, магьосница или пехливанка с необикновена сила. Среща се и образът на юначна мома, която смело се бори с влюбения в нея змей и го побеждава със сила и хитрост.


ТАЙНСТВЕНАТА ЗМЕИЦА

Змеицата е „женски змей", жена от змейовия род. Образът ù също пази следи от древни митологични значения. Според фолклорните представи тя обитава стъблото на световното дърво, докато змеят лежи в корените му. Съществува и вярването за Деница морска змеица, която живее на дъното на морето и е господарка на болестите (Деница или Денница е и народното название на планетата Венера). Какъв е естественият облик на змеицата, е трудно да се каже, но според песните и легендите тя често се явява като мечка или като жена с необикновена хубост и чудна премяна.

Змеицата може да е съпруга на змея, мома или вдовица. Тя има способността да зачева и ражда – обикновено от змея, но понякога и от човек. В брой 3/2014 на Списание 8 ви представихме необикновената история на Валентин Стамов, според която неговият прадядо Добриян бил заченат именно от такава връзка: приказно хубава змеица отвлякла момък в подземното царство, а след време пратеник донесъл в дома му рожбата на тази необикновена любов.

Според някои сведения обаче повечето змеици избягвали да зачеват деца от извънбрачните си контакти. Поведението на змеицата напомня привичките на латинския сукубус – похотлив женски демон, който измъчва нощем мъжете с неутолимата си страст и ги води към гибел. Единственият шанс за спасение на момъка е да узнае разделни билки или тайни магии, които да отблъснат ненаситната змеица.
 



ЛЮТА ЛАМЯ И ХАЛА БЕЗМЕРНА

Названията „ламя" и „хала" идват от гръцки: „ламя" се извежда от гръцката λάμια – „поглъщаща", а „хала" – от гръцкото χάλαζα, χάλαζι – „градушка". Според гръцката митология някога Ламиа била възлюбена на Зевс. Ревнивата Хера направила така, че Ламиа в момент на лудост убила децата си, била принудена да се укрива в пещера и се превърнала в чудовище, което похищавало чуждите деца. Ламиа наричат и нощни привидения, които пият кръв от юношите. В митологията на народите на Европа ламиата е зъл дух, змей с глава и гръд на красива жена.

В нашия фолклор образите на ламята и халата са близки помежду си и често се препокриват. Видният етнограф Димитър Маринов дава следното колоритно описание: „Ламята или халата е невидимо свръхчовешко същество, което живее в дълбоки пещери или в долния свят, където има несметни богатства от злато, сребро и драгоценни камъни. Според народното вярване ламята е огромен гущер с кучешка глава и широка уста, та може да глътне човек или бивол. Има големи очи, четири крака с остри, дълги и яки нокти и много дълга опашка, която се завива на колело. Има големи криле и тялото ù е покрито с жълти люспи. Когато хвърчи, създава силна вихрушка, която може да изкорени вековни дървета, да отнесе купи със сено, снопи и покриви, а понякога дори хора. Най-големите врагове на ламите са змейовете, които постоянно водят борба с тях, за да запазят нивите и сеитбите от опустошителни дъждове или градушка".

Кучешката глава на чудовището вероятно е причина то да бъде наричано в песните „кучка ламя". Епитетът отпраща също и към подлия му нрав, но според някои изследователи образът на кучката символизира плодородието и се свързва с древната Богиня майка, изобразявана в различни култури като кучка с малки кученца. Друго популярно определение за ламята е „сура". Прилагателното идва от незапомнени времена и изследователите продължават да спорят за точния му произход и значение. То означава „сив" или „белезникав", но още „светъл, блестящ, златист", затова се свързва със символиката на слънцето. Някои лингвисти дори откриват връзка със санскритската дума „суря" със значение „слънце". Показателно е, че този епитет се отнася и към други митични същества от нашия фолклор, каквито са еленът, мечката, птицата, волът. Макар и зла и вредоносна, ламята може да има красива дъщеря или дъщери, които стават невести на добрите юнаци.

Материалът е публикуван в брой 2/2017 на Списание 8




Казват, че човек идва на този свят с името си. Доказателство за това е любимият ни автор доц. Вихра Баева (Вихра е другото име за самодива). Тя е от малкото истински търсачи на древното ни минало, на онова най-интересното, от което тръгват приказките на баба, легентите, мистериите и странните ритуали, които спасяват хора от уплах, от болести, от безлодие... Онова познание, което се предава само от уста на ухо.

Доц. Вихра Баева е учен от БАН, работи в Института за етнология и фолклористика, написала е десетки книги, статии, студия и научни публикации. Чела е лекции в СУ "Климент Охридски" , в пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и  в университетите в Лодз и Палермо. Участвала е в много научни форуми по света.
Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите

Какво им се е случило на мамутите Наука

Какво им се е случило на мамутите

Мащабно изследване за предците на слона разкрива нови гледни точки за изчезването им

Откриха как да регенерират хрущяли Наука

Откриха как да регенерират хрущяли

Това може да доведе до революция в лечението на остеоартрит

Мозъкът ни лъже за смъртта Наука

Мозъкът ни лъже за смъртта

Внушава ни, че умират само другите хора, ние - не

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17? Наука

Аполо 11 изпрати първия човек на Луната. А какво направиха мисиите 12-17?

На Луната са стъпили общо 12 души. Алън Шепърд дори играе голф там.

Те са най-умните птици на планетата Наука

Те са най-умните птици на планетата

Решават сложни логически задачи, говорят, смеят се, емпатични са

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка Наука

Невролози: Социалните неравенства променят мозъка

Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват