Наука24 април 2014

България е сред най-засегнатите от глобалното затопляне

Експерти по климата: Чакат ни повече бури, суши и наводнения

Средногодишните температури у нас може да се повишат с до 7 градуса. Страната ни все по-често ще страда от екстремни климатични явления – суши, бури, наводнения. Най-засегнато от затоплянето е земеделието, горите също страдат,  има риск за биоразнообразието. Това са малка част от тревожните констатации, които направиха експерти на дискусия за промените в климата, организирана от Списание 8 в галерия „Кредо бонум" вчера.

В обсъждането, ръководено от главния редактор на Списание 8 Ганета Сагова,  участваха Георги Стефанов - експерт по промените в климата в Световния фонд за дивата природа (WWF), Тихомир Денев – климатолог от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Антоанета Йотова от „Коалиция за климата", дългогодишен изследовател на политиките за реагиране на промени в климата, много граждани. Климатичните промени засягат в негативен план всеки от нас, дори тези, които не ги забелязват или ги омаловажават, е общото становище на експертите.



ФАКТИТЕ
По света...:
Климатичните промени са научно доказан факт на основата на над 12 хиляди проучвания навсякъде по света в различни екосистеми. Те се изразяват в покачването на средните глобални температури заради повишаване на количеството парникови газове, увеличаване на екстремните явления, топенето на ледниците, повишаването на нивото на световния океан, загубата на биоразнообразие.

Затоплянето на Земята е недвусмислено констатирано на всички континенти и е трайна тенденция от 80-те години насам. От началото на индустриалната ера до 2011 г. количеството въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 40%. Това не се е случвало от 800 000 години. За първи път в историята на човечеството през миналата 2013-а година концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на Земята e надхвърлила равнището от 400 части на милион. 15-те най-горещи години за последните 150 г. са регистрирани през последните 2 десетилетия. За 40 г. средната температура на Земята се е повишила с 1 градус, а нивото на световния океан – с 10 сантиметра.

Прогнозите на учените са, че до края на столетието средната температура на планетата може да се покачи с до 6 градуса, а водното равнище – с до 10 метра. Климатичните бедствия са се увеличили с 60% след 1987 г. Тайфуните, ураганите, цунами, наводненията, засушаването зачестяват по цял свят. Главната причина за климатичните промени е човешката дейност. Най-голям дял се пада на производството на електричество, при което се отделят топлина и газове. Друга главна причина е масовото изсичане на гори. Земеделието и транспортът имат равен дял в замърсяването с парникови газове, за него допринасят и сметищата.


Общини, в които метеорологични станции на НИМХ са регистрирали максимална температура на въздуха над 40 градуса. Графиките са от презентацията на Тихомир Денев.

...И у нас:  От 80-те години насам тенденцията към покачване на температурите на въздуха е ясно изразена и у нас. 18 от най-горещите години в България са регистрирани след 1989 г. Т.нар. горещи вълни  с температури от 32 до 38 градуса стават все по-чести. Същевременно за последните 10 г. валежите в равнините са намалели с 30-40%. Според най-песимистичния сценарий на нашите учени речният отток може да спадне в същата степен. При липсата на достатъчно подхранване на реките ще бъдем изправени пред криза в напояването и воден режим. Земеделието ще е в сериозен риск.

Най-засегнати от засушаването са териториите на север от Стара планина, които бавно започват да опустиняват, докато климатът южно от нея става все по-средиземноморски. През последните години в България се наблюдават все по-дълги периоди на засушаване, следвани от бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Пример за това са валежите, паднали в средата на април на няколко места у нас, със стойности до над 60 литра за 24 часа, което надвишава количеството за месец. Зачестяват и горските пожари, на които България е много податлива.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Страната ни попада в най-рисковата зона - на държавите, най-силно засегнати от промените на климата. В близко бъдеще от климатичните промени ще се повлияят негативно първо земеделието и горите в низините, ще се увеличат екстремните климатични явления, ще има нови болести. Експертите отчитат, че строежът на нови ски курорти е абсолютно необоснован с оглед климатичните промени у нас, защото ще пада все по-малко сняг и ще се задържа все по-кратно. Ако голям инвеститор иска да строи ски курорт, значи пере пари, бяха категорични те.

В световен мащаб от климатичните промени най-засегнати са екосистемите и биоразнообразието – 2/3 от флората и фауната са в риск от изчезване. 160 милиона души в момента са климатични емигранти заради недостига на вода и ресурси за изхранване. Ако не се вземат мерки, броят им може да достигне 2,2 милиарда в следващите десетилетия. Същевременно екстремните метеорологични явления ще стават все по-чести.


Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990 г. 

ПОЛИТИКИТЕ

Според експертите, за да имаме шанс да спасим планетата си, до 2050 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с 80%. Един от главните начини е при производството на ток да се повиши драстично делът на възобновяемите енергийни източници и да се вземат спешни мерки за енергийна ефективност. Можем да овладеем проблема с климатичните промени, ако държавите отделят между 1 и 3% от брутния си вътрешен продукт. Ако не го направят сега, след 50 години ще трябва да отделят 20% от БВП за същата цел.

В момента Индия, Китай и САЩ инвестират най-много, а Европейският съюз забавя ръста на инвестициите. САЩ, Европа, Китай и Индия са най-големите източници на въглероден диоксид. България е в клуба на богатите страни и като такава също има немалък дял в замърсяването на атмосферата.

Промените в климата влияят във всекидневието на всеки от нас. Като граждани трябва да настояваме за отговори от институциите на всички нива – не само от централната власт, но и от местната. Например защо е допуснато отточните шахти да са запушени, та улиците да се наводняват при обилен дъжд, какъвто ще се случва все по-често. И защо държавата не е подготвена за екстремни валежи, след като има горчив опит с наводнението в с. Бисер.
Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт? Наука

Ще избухне ли най-накрая Бетелгейзе? Или това е факт?

Ако това се случи, тя вероятно ще бъде по-ярка от Луната в продължение на седмици или месеци

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата Наука

Предсказват аутизъм по сперматозоиди на бащата

Д-р Меркола: Лекарствата без рецепта не са безопасни

Утро с леко затъмнение Наука

Утро с леко затъмнение

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни Наука

Ароматът - най-пряката връзка с миналото ни

Мозъкът ни преплита миризми, спомени и емоции и показва картина, която не винаги е реално преживяна

А при тях е лято... Наука

А при тях е лято...

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Половин мозък = цял мозък? Наука

Половин мозък = цял мозък?

Ново изследване доказва удивителните възможности на човешкия организъм за оцеляване

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години Наука

Учени откриха човешки стъпки в следите на мамути отпреди хиляди години

Радарно сканиране позволява да разберем как са взаимодействали древните животни и хората

На Марс откриха признаци на минал живот Наука

На Марс откриха признаци на минал живот

В кратера Джезеро е имало езеро, в което са се вливали реки

Създадоха вирус, който може да убие рака Наука

Създадоха вирус, който може да убие рака

Предстоят експерименти с онкоболни, вирусът ще се вкарва направо в тумора

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза Наука

11 000 учени: Човечеството няма да оцелее в климатичната криза

„Немислими страдания" ни очакват, ако не спрем да раждаме, да ядем месо, да трупаме БВП и да копаем горива

Разходка по слънчевия диск Наука

Разходка по слънчевия диск

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия Наука

Женският мозък старее по-бавно от мъжкия

Когато си спомняте и когато си въобразявате, се активират едни и същи мозъчни области

50 години космически изследвания в БАН Наука

50 години космически изследвания в БАН

Институтът по космически изследвания и технологии на БАН отбелязва 50 годишнина от създаването си

За пръв път дами направиха космическа разходка Наука

За пръв път дами направиха космическа разходка

Джесика и Кристина са и в списъка, от който ще бъде избрана първата жена за мисия до Луната през 2024 г.

Могат ли компютрите да пишат книги? Наука

Могат ли компютрите да пишат книги?

На първо време машините ще имитират по-лесно любовните романи и трилърите