Любопитно

Доха: зад отвора на бурката

В столицата на ултрамодерния Катар уличните лампи променят цвета си на всеки 5 минути, а не е рядка гледка 10-годишни деца да носят на рамо опитомени соколи

Доха: зад отвора на бурката
За ултрамодерното летище на Доха - едно от 10-те най-добри в света четете тук.

Ива Тодорова

За 15-ина минути стигаме от летището до центъра на Доха. Гидът ни е рускиня, кара ни веднага да се почувстваме някак у дома. Още при кацането от самолета сме видели малки цветни точки - това са уличните лампи, които променят цвета си на всеки 5 минути. По повърхността им са изписани химнът на Катар и слова от корана. Всяка от тях се захранва от слънчев панел. 

В Катар живеят 330 000 местни хора и 2,4 мил. чужденци. Малката държава, на територия едва 1/10 от българската (11 400 кв. км), се управлява от шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, който е изключително образован и мъдър, въпреки че е само на 36. В момента е женен само за 3 съпруги, четвъртата е на път. В мюсюлманската държава именно 4 са легално разрешените съпруги при условие, че към тях се мъжът се отнася с еднакво внимание. 

Смята се, че това е вторият най-сигурен град в света след Сингапур. Много е вероятно, ако си забравиш телефона в някое заведение и го потърсиш на следващия ден, да ти го върнат. Катарското правителство се грижи за поданиците си - давайки им безплатно образование, здравеопазване и дори земя. Право да я притежават в Доха имат само катарците, на чужденците е разрешено да купуват само изкуствена земя и то на много висока цена. 

Такава е територията на небезизвестния изкуствен полуостров Перлата, уникален проект за 15 милиарда долара. Веднага ни предупреждават за порядките тук, облеклото трябва да ни покрива в достатъчна степен и можем да снимаме всичко... освен жените. Ако това се случи и ни забележат, дори полицията може да се намеси и да ни накара да изтрием фотографиите. 

Всички катарки са с бурки, от които се виждат само покрити с много тежък грим очи. Нарочно се опитвам да срещна тези очи по улиците - това е проникновен, изпепеляващ поглед. В него чета мощ, жената не е безгласна пионка в семейството, много често тя невидимо ръководи нещата. Но това е тайна, която не излиза от арабското семейство. 

По-възрастните обучават дъщерите и внучките си как само с поглед и специфични движения на очите да запленяват мъжа. Наистина ми се струва невероятно да имаш само това оръжие, а тук то е овладяно до съвършенство. 

В Доха има два сезона - горещ и... много горещ. През летния сезон температурата може да достигне 55 оС, влажността - 90%, сякаш през цялото време се разхождаш в сауна. Разходката по улиците през деня е почти невъзможна, затова всички са в колите или моловете. Това обяснява и нощното оживление, което ни посреща. За щастие попадаме в „студена" катарска нощ, около 20 градуса е, чудо е и че вали. Тук по принцип водата е кът, но има достатъчно палми и зеленина. 



Подминаваме музея на ислямското изкуство, построен от същия онзи гениален американски китаец, построил и стъклената пирамида на Лувъра. В модернистичната сграда 94-годишният архитект сякаш е приютил женски дух на ислямското изкуство, чиито очи наблюдават през отворите на бурката, изрязани в кубичната постройка, и претворяват света в изкуство. От другата страна е ислямският културен център „Фанар", чието минаре е най-високото в Катар и прилича на спирала, пробиваща небето. Преди ходжата се е качвал там да бие камбаната за молитва, сега всичко се случва с микрофони. 



Птиче царство

Стоварваме се на стария пазар Соук Уакиф. Сравнително малко магазинчета са отворени, но ние влизаме в най-интересното. На дивана се е обтегнал и пуши продавач на... соколи. Никога не съм виждала подобно нещо, дори на филм. Центърът на магазина е като пясъчна арена, на която на два метра едно от друго са кацнали птиците с наморници, на някои са покрити и очите. По стените са окичени всевъзможни аксесоари, ръкавици, клетки, системи, въжета. 



Традицията за лов със соколи е донесена от бедуините преди 5000 години. Открили, че е по-лесно да ловиш малки птици с помощта на хищниците. Опитомяването и обучението на птиците е дълго и трудно, защото те трябва да запазят бързината на полета си, за да могат да ловуват. Много често можеш да видиш из града дори десетгодишни момченца, които се разхождат с кацнал на рамото им верен приятел. 

Цената на един сокол може да достигне стотици хиляди долари. В бизнескласата на Катарските авиолинии може да се закупи място за поставяне на сокола, както и специално меню от 50 грама пилешко. Преди няколко месеца шейхът на Саудитска Арабия си купил 19 такива места за своите соколи. 



Спираме и пред болница за соколи, в нея работят изключително квалифицирани доктори. Има специално оборудвани кабинети и чакални, операционни за летящите пациенти. Дори се стига до специалисти педикюристи. Соколите са членове на семейството тук и тяхното здравеопазване е безплатно. 

Влизаме в пазара, вече е късно и повечето магазинчета са затворени. Когато попаднеш в един град за няколко часа, не можеш да се ориентираш бързо в обстановката, просто попиваш атмосфера. По тесните улички се разминаваме с тукашните хора: поглъщат ме тези пронизващи женски очи, които не пропускат нищо. Белите роби на мъжете („диш даш" или „бищ") са ушити от много фини материи и никога не се мачкат, катарецът сменя дрехата си по няколко пъти на ден, затова тя винаги е искрящобяла. Робите се веят и скриват зад ъгъла, носейки някаква приказност на анимационен филм от „1001 нощ". 



Има цяла улица за злато и златни бижута. Златни и сребърни шалове, лампи, шарени подправки, аромати. Спираме пред магазин за тави, някои от тях са огромни, оказва се, има дори специална тава за типичното сватбено ястие - печена камила.

Спираме и в магазина за подправки за куркума, шафран и фенел. Пазарим се, естествено, как иначе! Всичко придобива още приказност, когато се качваме на корабчето, недалеч от красивия паметник на „Перлата", което ще ни разходи покрай футуристичните небостъргачи в залива Корниш.  

Катарски гълъби 

Освен със соколите катарците имат тесни приятелски взаимоотношения и с гълъбите. Пустинята не предлага много възможности за приятелства и затова за тези верни спътници също се полагат особени грижи. Във всеки квартал са построени кули – гълъбарници, техните обитатели някога били посланици - пощальони между селищата. 



Към всяка катарска къща има гълъбарник, точно като в приказките. Миналата година правителството поръчало от Белгия 26 двойки чисто бели гълъби. Кулите гълъбарници са изрядно почистени, защото за всяка е зачислен специален чистач.

Катара и култура

Най-големият гълъбарник е на входа на културния квартал „Катара" – проект за изключително културно средище, започнат от бащата на сегашния шейх. Тук се помещават театри, галерии, концертни зали, в които се представят творци от цял свят. Има паметник на бурката. 



През нощта е прекрасно да попаднеш в центъра на амфитеатъра - така съвършено построен, че дори да шепнеш в центъра му, се чува до всяко място. Осветлението е уникално. Пред един от все още незавършените театри отново виждаме израз на копнежа по водата, сякаш вълни от морска светлина те подканят към входа на сградата. 

Палмите шумолят. Звездите блестят. Всичко е приветливо и спокойно, независимо от огромното желание за лукс, той не тежи, а сякаш те обгрижва толкова, колкото ти е необходимо. Катарците са намерили идеалния баланс в грижата си за култура, инфраструктура, архитектура, история и забавление. Насред пустинята и пустинните бури. 



Преди 1929 г. в Катар живеели главно рибари, но голямо цунами сринало страната буквално до основи. Според легендата точно две години след това катарците прекарват в горещи молитви към Аллах, който ги чува и им изпраща благословията на нефта.

Хвърляме бърз поглед и на най-луксозния квартал – „Перлата". Изкуствено построен полуостров с воден паркинг, в който богатите му обитатели да паркират яхтите си. Къщите са строени с басейни, градини и плаж. 

Красиво е, напомня Венеция и това е нарочно: най-автентичните места от Средиземноморието са били модел на тази архитектура. Само тук чужденците могат да си закупят място за живеене, най-евтините жилища започват от 4-5 милиона долара. Жалко, нямаме толкова... а нямаме и повече време, следващият ни полетът приближава.  Връщаме се към летището, отново гледам светлините и се радвам, че имах време между полетите, за да се превърна в малка арабска принцеса за няколко часа. Преди да поема към Тайланд, но това е друга приказка, за която ще се срещнем в следващия - майски брой на Списание 8...

Кажи ми любимия си цвят, за да ти кажа какъв си Любопитно

Кажи ми любимия си цвят, за да ти кажа какъв си

Хората в червено не приемат да са втори, в синьо - не обичат непознатото, жълтурковците са перфекционисти, зелените - грижовни приятели

Пренесете се в мистичната страна на езотериката Любопитно

Пренесете се в мистичната страна на езотериката

Наско Атанасов представя новата си книга „Моите учители“

Разказ от първо лице за секретния военен обект в Царичина (ВИДЕО) Любопитно

Разказ от първо лице за секретния военен обект в Царичина (ВИДЕО)

След 26 години феноменът Елисавета Логинова проговаря за секретната операция

Бургас се превръща в столица на киното Любопитно

Бургас се превръща в столица на киното

Събитието ще се проведе от 20-ти до 27-ми юли

Лятна еко регата ще чисти поречието на река Струма Любопитно

Лятна еко регата ще чисти поречието на река Струма

Безплатни рафтинг спускания и парти очакват всички участници

Човешкото право за чист въздух Любопитно

Човешкото право за чист въздух

Жителите на Делхи спасяват 16 000 дървета от отсичане

Колко дълго можем да живеем? Любопитно

Колко дълго можем да живеем?

От 1900 г. насам средната продължителност на живота по света e нараснала повече от два пъти

Да посрещнеш лятното слънцестоене като траките Любопитно

Да посрещнеш лятното слънцестоене като траките

В Кабиле отпразнуваха най-дългия ден от годината с песни и вино

Списание 8 на море! Любопитно

Списание 8 на море!

Срещнете се с нас на Аполония от 31 август до 8 септември

Какво ви прави специални? Любопитно

Какво ви прави специални?

11 въпроса, които да ви накарат да намерите отговора

Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш Любопитно

Оставиш ли се да те опитомят, има опасност да поплачеш

Екзюпери притежаваше звездите, защото никой преди него не се е сетил да ги притежава