Светът в тебСвещ. Владимир Дойчев / 09 ноември 2019

Просто спрете кебапчетата!

Духовен живот без плътски лишения е невъзможен, а неяденето без покаяние се нарича диета

Снимка: Priscilla Du Preez, Unsplash
Снимка: Priscilla Du Preez, Unsplash
Приближават Коледните пости. Те започват на 15 ноември. Предлагаме ви един изумителен текст от свещеник Владимир Дойчев, който със сигурност ще ви даде нужната „храна“ за размисъл какво е постът и защо да погледнем в себе си честно, вместо да развяваме байрака на духовния живот". 

Често се случва в началото на някой пост да ме обхванат мрачни мисли. Уж човек трябва да е спокоен, да се е умиротворил, но има неща, с които така и не можах да свикна. Едно от тях е „голямата духовност”, която избликва в такива периоди от годината. И все се сещам за онази приказка, която българският народ е измислил: „Накарай мързеливия на работа, че на ум да те научи.” Можем да я перифразираме така: „Накарай днешните православни на пост, че на духовност да те научат”…
Трудно ми е да събера целия букет от „мъдрост”, на който се натъквам. Например сигурно сте чували, че „постът е натрапен на миряните от монасите”, а също и че „не е задължителен”, че „яденето всъщност изобщо не е важно, важен е духовният пост, а не телесният”, че „главното е да обичаш, а не дали ядеш пържоли” и т.н. Ако поставим някои от тия твърдения на местата им, те ще се окажат верни. Въпросът е в това, каква е мотивацията да си ги говорим…

Имам едно просто предложение за поста – просто спрете кебапчетата.
Спрете да ядете храни от животински произход. Това е началото на истинския пост. То е поставено от отците неслучайно. Те са познавали човека много по-добре от нас. Причината да не се яде месо и да не се ходи на шумни забави в определени периоди от годината е много проста – това помага на човека да погледне в себе си. Помага му, ако иска да се покае, да се промени. Всеки, който е опитал този труден процес на покаяние, е видял колко сериозно нещо е духовният живот. Тогава отпадат приказките за „голямата любов” и за това, че е „важно да обичаш всички хора, а не какво ядеш”. Всеки, който наистина е погледнал вътре в себе си, е видял опустошенията, които грехът нанася в и около него. Разбрал е колко далеч се намира от Бога. Колко далеч е от всяка добродетел. И е осъзнал, че телесният пост е лесен, но истински труден е духовният. Ако човек не може да се справи с едно кебапче, как може да твърди, че е достигнал най-високото ниво на духовно съвършенство – любовта?

Великият познавач на човешката душа св. Теофан Затворник казва, че външни прояви на благочестие без вътрешен живот са възможни, но вътрешен живот без външни прояви е невъзможен. Или иначе казано – възможно е да не ядеш месо, но духовният ти живот да куца, но духовен живот без плътски лишения е невъзможен.
Съвременните хора искат да измислят някакво християнство без подвиг, без покаяние, без сражение, без лишения. Християнство, което не е аскетично, а угаждащо на себе си, „преяло християнство”. Християнство, в което възкръсваш, без да си се разпънал. Православието ти е послужило за това, да подкрепиш с Евангелието тщеславното убеждение, че си супер готин и духовно извисен.
Просто да спрем да ядем. Толкова ли е трудно? Да, знам, трудно е. Светът никога не е ял така, както сега. Направо се пръсва от лакомства. И това говори за духовното му ниво. Само преди 100 години, че и по-малко, хората са имали месо на трапезата си само на празници. Но на тия хора не е било трудно да им обясниш нещо за духовния живот. Сега е друго. Понякога се чудя дали месото не подхранва по някакъв чуден начин гордостта…
Има една прочута мисъл на св. Василий Велики, че човек трябва да се въздържа не само от телесна храна, но и да не „яде” братята си. На мен много пъти ми се е случвало да се въздържам от блажни ястия, но дори и в тези моменти съм продължавал да „ям хора”. Казвам си: „Ще спра, ще се откажа от този вреден навик”, но после продължавам. 
Едно време бях така с цигарите. Решавах: „Ще престана”, но после пак пушех. Накрая се изправих пред иконата на Господа и Му казах: „Христе, ти виждаш, че ще умра от тия цигари, но не мога да ги спра, ако не ми помогнеш, защото ми се услаждат.” Няколко дни по-късно се разболях толкова тежко, че нямаше как да пуша цяла седмица. И някак си успях с Божия помощ да ги откажа. Така трябва да стане и с „яденето” на хора. Те също са сладки. Направо не се усещаш как си ги излапал. Обичаш ги, но ги „ядеш”. Нараняваш ги, а после казваш: „Е, те са си такива. Те са виновни. Аз трябваше да кажа истината.” Много жестока е тая наша “истина” и често няма нищо общо с Христовата правда.

Забелязали ли сте, че в днешно време никой за нищо не е виновен и почти всички разбират от всичко. Освен футболът и политиката, Православието също е популярна тема. Всеки, който се е кръстил, вече се изказва каква трябва да е Църквата. А като гледам и некръстените имат мнение по тоя въпрос. Много ми е мъчно, че не виждам у хората елементарен свян. Учудвам се на лекотата, с която днес мнозина се произнасят по сложни духовни въпроси. Все едно възрастните в семейството са се събрали да решат някой финансов проблем и отнякъде влиза 5-годишното им разлигавено дете и почва да им обяснява какво трябва да правят. Тези хора, у които наистина виждам духовен живот, все си мълчат. И не се обаждат по духовни теми, ако не ги насилиш.

И тъй, ето какво трябва да се направи. Църквата е постановила пост. Той, разбира се, не е задължителен. Но по принцип в Църквата нищо не е задължително и всичко е по желание. Самото спасение може да се извърши само по желание, а не по задължение. Част от това желание е да се сражаваш с щенията на плътта, да се подвизаваш. 
Макар че, какъв подвиг е това две седмици да не ядеш блажно? Ако някой привлекателен представител на другия пол ти каже, че си дебел/а – ще се подложиш на какви ли не лишения заради суетата си. Ако ти обещаят повишение в работата – ще оставаш извънредно за дълго време. А това са просто човешки глупости. Всемогъщият Бог ни обещава Царството Небесно. Не бива ли да се потрудим малко и за Него?
Има цял сонм от свети хора, просияли на Небето, наречени постници. Как пък един от тях не каза, че „не е важно неяденето на месо, а духовният живот само”, а всички спазваха и едното, и другото?
Разбира се, най-напред трябва да се вземе благословение от изповедника, който най-добре знае какви са силите на човека, какви са немощите му и колко би било полезно за него да пости. 
Има и болни хора, които искат да постят, но аз не им давам. Но това е едно, а съвсем друго е да измисляш философски обяснения за любов към ближния в името на кебапчето.
Неяденето не е цел. То е първата стъпка в поста, чиято основа е в покаянието. 
Неяденето без покаяние се нарича диета. 
Наистина е по-добре да постиш два дни със смирение и любов, отколкото в края на втората седмица да се правиш на интересен. Но, ако ще са два дни, нека поне броят им и нашата немощ ни служат за смирение.

А след като човек спре да подхранва плътта си, трябва да започне да се моли повече. 
Лек и спасителен пост!

Източник

Още по темата:

RFK: Да предположим, че Бог е черен Светът в теб

RFK: Да предположим, че Бог е черен

Само онези, които се осмеляват да се провалят, само те могат да постигнат много

Хората могат да са тъжни и добре едновременно Светът в теб

Хората могат да са тъжни и добре едновременно

Съветите на един комик: Не казвайте „Стегни се“ на депресиран приятел

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро Светът в теб

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро

Днес е Световният ден на добротата. Протегнете ръка на паднал, направете комплимент - ще се почувствате по-добре

10 начина за култивиране на щастието Светът в теб

10 начина за култивиране на щастието

Ако ровите сутрин из саксиите с цветя на балкона - усмивката е гарантирана

Седем пъти презрях душата си Светът в теб

Седем пъти презрях душата си

Великият душевед Халил Джубран за компромисите, които правим със себе си всеки ден

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота Светът в теб

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота

Изповедта на мис Мода за безумието на зависимостта от пазаруване

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят Светът в теб

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят

Много жени се топлят от отблясъците на благодарността на техните партньори

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо Светът в теб

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо

Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, казва авторът на „Проницателят"

Няма нищо невъзможно, следователно всичко е възможно Светът в теб

Няма нищо невъзможно, следователно всичко е възможно

Антропологът Клод Леви-Строс: Светът е започнал без човека и ще свърши без него

Крилете ми се твърде малки, за да полетя Светът в теб

Крилете ми се твърде малки, за да полетя

Съвременна притча за хленчещата кокошчица

Краят на робството или за изхода от матрицата Светът в теб

Краят на робството или за изхода от матрицата

Филмът „Самадхи" - новите отговори на старите въпроси, вижте ги

Морган Скот Пек: Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами Светът в теб

Морган Скот Пек: Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами

Ако искаме да избегнем отговорността за собственото си поведение, ние я прехвърляме на някой друг

Лариса Ренар: Жената ще спаси света Светът в теб

Лариса Ренар: Жената ще спаси света

Жената - кралица, любовница, домакиня и момиче

Добър ден, тъга! Светът в теб

Добър ден, тъга!

Да бъдеш човек означава да се изправиш пред страданието. Няма светлина без тъмнина, няма радост без тъга

Бог: „Кога ще се научите да живеете, като че ли мен ме няма?” Светът в теб

Бог: „Кога ще се научите да живеете, като че ли мен ме няма?”

Хората са свикнали да кажат „Господи, прости ми" и гадостите да изчезват. После това се забравя...

Законът на Очакването ни учи, че онова, над което се фокусираме, се разраства Светът в теб

Законът на Очакването ни учи, че онова, над което се фокусираме, се разраства

всяка положителна мисъл е молитва, а всяка молитва намира отклик, казва Дан Милман