Светът в теб14 февруари 2020

Сърцето ми е устремено към теб...

Тя няма да се омъжи – сърцето й е всецяло и завинаги дарено на далечния й любим, когото никога не е виждала...

Той е Джубран Халил Джубран (1883-1931), световноизвестен ливански мислител, писател и поет. Тя е Мей Зияде (1886-1941), популярна поетеса и журналистка с палестинско-ливански произход. (Той се обръща към нея с „Мари“) Писмата им са любовен мост, свързващ Египет и САЩ. Мост, обвързващ завинаги две души на мъж и жена, които никога не са се срещали на живо. Мост, дълги години крепящ една неземна любов, която си мислим, че съществува само в приказките. Платоничната им връзка се поддържа само от кореспонденция, продължила от 1914 г. до 1931 г., когато той умира.

Тя никога няма да се омъжи – сърцето й е всецяло и завинаги дарено на далечния й любим – Джубран. Тази дълбока, светла и чиста любов може да влезе в христоматиите по обичане. Ако има такива… Неговите писма до нея са преиздавани по целия свят. Нейните семейството и близките й заключват в раклата на спомените. Известни са само няколко. Това е едно от тях.

Джубран! 
Изписах всички тези страници през смях, за да избегна думата „любов”. 
При онези, които не търгуват с външните прояви и зова на любовта по балове и вечеринки, любовта извиква в дълбините на техните души могъща експлозивна сила и те може дори да завидят на другите, дето раздават чувствата си срещу външен блясък, защото тези не изпитват страданието на неизбухналите чувства; те завиждат на другите за спокойствието, ала без да го желаят за себе си; те предпочитат самотата си, предпочитат мълчанието, предпочитат да отклоняват сърцата си от заложеното в тях и да се утешават с нещо, което няма никаква връзка с чувствата. Предпочитат каквото и да било отчуждение, каквато и да било горест пред това, да се задоволяват с трохи (а нима има горест и отчуждение другаде освен в самотата на сърцето?).
Какво означава това, което пиша? 
Аз не знам какво искам да кажа с него. 
Но знам, че ти си моят любим и че аз се боя от любовта. Аз очаквам от любовта много и се боя, че тя няма да ми донесе онова, което очаквам. Казвам това, макар да знам, че в любовта малкото е много. Сушата, безводието, нищото в любовта е по-добре от нищожна троха. Как да се осмеля да ти кажа това, как да му позволя да се изплъзне от устата ми? Не знам. Слава Богу, че ти пиша на хартия, а не го изричам, защото ако ти присъстваше тук физически, след тези думи щях да избягам от срам, щях да изчезна задълго и нямаше да ти позволя да ме видиш, преди да си забравил.
Дори за писането понякога се упреквам, защото при него при него разполагам с цялата тази свобода… Припомням си мъдростта на древните жители на Изтока: по-добре момичето да не знае нито да чете, нито да пише. 
Тук се появява Свети Тома. Това, което изразявам тук, не е продукт само на наследствеността, то е нещо повече от наследственост. Какво е то? Ти ми кажи какво е. И ми кажи дали съм на грешен или на прав път – аз вярвам в теб, доверявам се интуитивно на всичко, което казваш! 
И все едно греша ли или не греша, сърцето ми е устремено към теб и най-доброто, което то може да направи, е все така да кръжи около теб, да те пази, да те милва.
Слънцето залезе отвъд хоризонта, иззад облаците с причудливи очертания и цветове се показа една ярка звезда – Венера, богинята на любовта. 
Дали наистина и там като на нашата Земя хора живеят, обичат, копнеят? 
Може би там има една подобна на мен, която си има един Джубран – далечен сън, който е толкова близко; и му пише сега, когато здрачът изпълва простора; и тя знае, че мрак ще последва здрача, а след мрака ще дойде светлина, и че нощ ще последва деня, а след нощта ще дойде ден – и тъй още много пъти, преди да види онзи, когото обича. 
И в нея прониква цялата самота на здрача и цялата самота на нощта, и тя захвърля перото, за да избяга от самотата и да се приюти в едно едничко име: Джубран.

Източник

Още по темата:

Възможно ли е да обичате някого завинаги? Светът в теб

Възможно ли е да обичате някого завинаги?

Дългогодишно изследване показа, че надценяваме способността си да страдаме след раздяла

Денят е за двама - започнете го с целувка! Светът в теб

Денят е за двама - започнете го с целувка!

Празникът е на влюбените, затова е задължително да сте с любимия

Не можем да променим обстоятелствата, но преценката си – да Светът в теб

Не можем да променим обстоятелствата, но преценката си – да

Оливър Бъркман за опита на стоиците за постигане на душевен покой

Ето малко от добрите дела на България Светът в теб

Ето малко от добрите дела на България

Не е трудно: да засадиш дърво, да помогнеш на човек в беда, да боядисаш пейка, да сготвиш обяд за скитник...

Лариса Ренар: Мъжът обича тялото на жената, а тя – душата му Светът в теб

Лариса Ренар: Мъжът обича тялото на жената, а тя – душата му

Най-добрият женски треньор в Русия Лариса Ренар с ценни съвети към дамите

На всички вас, с любов Светът в теб

На всички вас, с любов

Писмото на Стефан Данаилов до неговия „златен" клас

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение! Светът в теб

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение!

Съвети към жени, подложени на домашно насилие

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи Светът в теб

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи

Грижата за красотата трябва да започне от сърцето и душата, иначе никаква козметика няма да помогне

Прави добро на всички без изключение Светът в теб

Прави добро на всички без изключение

Не се страхувай също от смъртта, защото Бог е приготвил бъдещи блага, за да те издигне над смъртта

Нека всеки нахрани другия! Светът в теб

Нека всеки нахрани другия!

Притча за хуманността от Хорхе Букай

Не съдете, за да не бъдете съдени Светът в теб

Не съдете, за да не бъдете съдени

Иисус Христос за вярата, любовта и законите на човечността

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък Светът в теб

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък

На Бъдни вечер „Даровете на влъхвите" ни кара да се попитаме: бих ли се лишил от част от себе си в името на другия?

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг Светът в теб

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг

Из заключителното слово на осъдения за екстремизъм 21-годишен Егор Жуков пред съда

Защо сме нещастни Светът в теб

Защо сме нещастни

Лиз Бурбо: Ако вярваш, че си отговорен за щастието или нещастието на другите, това винаги води до появата на чувство за вина

Досадно е да си майка. Никой не го признава Светът в теб

Досадно е да си майка. Никой не го признава

40 години от премиерата на филма „Крамър срещу Крамър"