Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна.

Залези и изгреви. Мишелови и счупени стъкла. Рибки и костенурки.

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 3: Мисията успешна.

Отдавна си мечтая да обикалям България без точен план, само с палатка, газово котлонче и широко отворени очи. И мечтата ми най-сетне се сбъдна, а в този последен пътепис ще ви разкажа как приключи. Имах 3 свободни дни, през които да стигна от Якоруда до Созопол...

Вижте Ден 1 и Ден 2.

Поемам пътя към морето. Следващата ми спирка е Черноморец, искам да се гмуркам около скалите там. Денят е горещ, правият участък между Кърджали и Хасково, като че ли все повече и повече се смазва от горещината, маранята оживява и сякаш рисува картина пред мен. Няма никой друг на пътя.

Виждам нещо пред себе си, движи се, дали не е поредният танц на маранята? Шипобедрена костенурка е! Здрава, но пресича шосето, а както може би знаете те са защитени. Отбивам внимателно, няма други коли на пътя. Хващам я и от средата на платното я пренасям в тревата, накъдето се беше запътила. Надявам се тя да няма съдбата на котките, кучетата, лисиците и таралежите, които видях през последните дни...

Ако ви се случи да намерите костенурка, ако е безопасно й помогнете да пресече, като я преместите в посоката, към която се е запътила. Никога не ги прибирайте у дома, тъй като се разболяват ако не са в естествената си среда, а ако са ранени се свържете с фондации като „Геа Челониа“ или Регионалния инспекторат по околната среда и водите! Те се занимават с обгрижването и връщането на земноводните в хабитата им. Не ги спасявайте от природата! Разгледайте сайта на фондацията, където можете да откриете истински истории за последствията от подобни „спасявания“ и съвети за справянето в такива ситуации, като намирането на яйце и т.н. Те са диви животни, които имат нужда да бъдат свободни и да живеят в условията, за които са създадени. Позволете им го.

Продължавам пътя си, качвам се в  колата точно когато на хоризонта ми се е появил тир, който не бих искала да ме изпревари на еднолентовия път. Над мен летят мишелови, търсят си храна в полето, а аз се наслаждавам на красивия им полет. Моят съучастник в пътуването ми казва: „Има един точно над нас!“. ПРАС.


Силен звук се разпръсна в колата… Да, това се случи точно в същата секунда. Не видяхме какво падна, но бе или  камъче или… по ирония на съдбата… коруба на изпусната костенурка от грабливата птица. Недалеч оттам е Маджарово, вторият най-малък град в България след Мелник, където се намират защитени и изчезващи видове скални и грабливи птици. Затова е нормално тук да са много. Пукнатината е изключително необичайна, не се усеща нито отвън, нито отвътре. Така продължаваме пътя си с напомненото: По-малки сте от природата. Да, така е.


Вечер, Черноморец. Този южен морски град със залези, които се разстилат по брега и го оцветяват като картина на Марио Жеков. Хващаме въдици, плавници, шнорхели, маски. Водата е топла, скалите са покрити с любопитни рачета. Струваше си дългият и изморителен път, въпреки че стигнахме чак по залез. Осъзнах че няма да успея да разгледам морското дъно, както обичам, защото под водата е пълен мрак, а водораслите са само още един знак, казващ: „Недей“. Доплувах до една скала малко по-навътре и се потопих в друго море. Това на безвремието. Нито риба, нито гмуркане имаше в този момент. И нямаше нужда. Беше вълшебно наслаждението... обгръщането от цветовете, миризмата на морето, появата на страхливата осмокрака публика, която леко потракваше по скалите и напомняше за себе си, но се скриваше и при най-малкото намерение за допир.

Решението е взето, изгревът трябва също да бъде уважен. 5:30 ставане, 5:50 сме вече на морето, този път при други скали. Спектакълът започва, ще има и драма – малко облаци за вкус. Не прилича на представлението от предишния ден. 


Морето постепенно от спокойно става все по-бурно (вече не е за влизане, тук е и по-опасно за гмуркане), облаците крият слънцето, цветовете са само леко загатнати. А риболовът върви! Рибка след рибка, нямаме си никаква идея какво влиза в живарника, но са толкова красиви и с приказното име… лапина. Сякаш изрисувани с водни бои или кристали – елмаз, тюркоаз, цитрин… Горди сме, имаме достатъчно улов, за да можем да си направим обяд. Един рибар ни каза обаче, че само местните ги ядат… И то на чорба. Не ставали.


И ние ги опитахме. Не стават.Малката лапина, с кости като за двамина. Ако сте много гладни и упорити, чопленето на малката рибка може да се окаже и смислено, но ако търсите риба за обяд... По-добре ги пуснете обратно в морето. Не казвам, че не ги изядохме, но със сигурност трябва да внимавате, ако решите и вие да опитате зеленушка (другото име на този вид лапина), поискайте и рецепта от местен за чорба!

Третият ден от това пътуване беше спокоен като сутрешно море, буря зад ъгъла нямаше, само синьо, понякога с малко облаци за драма...


Надявам се това тридневно приключение с мен да ви е било не само интересно, но и полезно. Споделете в коментарите, ако имате подобни преживявания или искате да разкриете за някое приказно място, на което ви предстои да пътувате или вече сте били!

Ден 1 и Ден 2 можете да намерите тук.

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди Улови мига

Белинташ – уникалният камък, обвит в легенди

Кратко пътешествие, което отговаря на въпроса дали това място наистина е толкова магическо

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II) Улови мига

Капана Фест в Пловдив – Арт или Алкохол? (част II)

След първото си спускане в Капана Фест нашият автор продължава своя пътепис

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I) Улови мига

Капана Фест в Пловдив - няма как да останеш безпристрастен (част I)

Допреди десет години Капана е квартал, в който не е хубаво да замръкваш. Сега, през 2018 г., тук идват хиляди млади хора.

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2. Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 2.

Тридневното ми пътешествие към Созопол се сля със стъпките на траките

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 1. Улови мига

Да стигнеш до морето за три дни. Ден 1.

Отдавна си мечтая да обикалям България без точен план. Имах 3 свободни дни, за да стигна от Якоруда до Созопол, преминавайки през най-дългия мост в България, че и отвъд него

Светът е книга Улови мига

Светът е книга

Минко Михайлов показва оранжевата планета от Лаос до Исландия...

Оттук до хоризонта Улови мига

Оттук до хоризонта

Тимоти Алън изоставил журналистиката, написал в Google „най-далечната страна“ и потеглил...

Крилати фрази Улови мига

Крилати фрази

Христо Пешев представя непознатите български видове и показва, че и пернатият свят има своето особено чувство за хумор

Нереална реалност Улови мига

Нереална реалност

Eвгени Динев улавя красотата на българската природа в спиращи дъха пейзажи