COVID-199 март 2020

Мерките нямат значение без личното участие на всеки от нас

Проф. Р. Александрова: Никой не е застрахован, да бъдем единни, отговорни и човечни

изображение: iStock

Е, новият коронавирус вече официално е при нас. Същият онзи, за който до вчера се чудехме защо го няма. И това ми напомня за сладкия виц - за самотния човек в гората, дето попитал дали има още някой освен него. А мечката излязла и казала: „Тук съм, сега по-спокойно ли ти е?".

Аз съм молекулярен биолог, магистър и доктор по вирусология. Познавам много от специалистите, работещи в Катедрата по вирусология на Националния институт по заразни и паразитни болести. Някои от тях са мои бивши студенти и дипломанти, с други се знаем от години. Зная колко добре са подготвени, колко са отговорни и прецизни в работата си. Убедена съм, че същото се отнася и за специалистите от ВМА, както и от останалите лаборатории в страната. Със сигурност никак не им е лесно.

Това написа вчера във фейсбук професор Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

…От вчера до днес сме свидетели на това как за 24 часа и дори по-малко, специалистите от лабораторията успяха да докажат наличието на коронавирус в първите двама пациенти, както и да обработят и анализират пробите, взети от всичките им контактни лица до момента. И няма как да не съм впечатлена от професионализма им. Защото става дума за тестове, които изискват сериозни познания и умения, време, изключително внимание. Да, те просто си вършат работата. Но е хубаво да ценим и уважаваме труда им.

Ние в България не откриваме топлата вода. Нови заболявания е имало. И най-вероятно ще има. Независимо дали ни харесва или не. Ако става дума за вируси, тяхната еволюция просто си продължава, няма как да я спрем. Друг е въпросът дали сме готови за предизвикателствата им. Не само ние, а светът въобще. И дали е възможно да предвидим всичко, което може да се случи.

Така или иначе, новият коронавирус не е първият инфекциозен агент, с който се сблъскваме. И има стандарти, правила и протоколи, препоръки, ако щете, на Световната здравна организация например, които страната ни трябва да следва. За това какво се прави в такива ситуации. И трябва да слушаме и изпълняваме съветите на здравните власти.

Място за паника няма, защото тя с нищо няма да помогне. Но, каквито и мерки да се взимат, те нямат никакво значение без личното участие на всеки от нас.
Един пример за илюстрация. Само преди ден мой познат ми пояснява, между другото, как негова позната се е върнала от проблемна зона. При което аз спонтанно питам дали е под карантина. И неговата реакция ме разбива: „А, стига, бе, вЕрно ли така мислиш. Това са нЕкви глупости.“ Не, не са! Точка по темата.

И така, за миенето на ръцете и дезинфекцията на повърхностите и предметите, с които си служим най-често, вече всички са разбрали. За това, че не бива да се събираме на големи групи. Да спазваме карантината. Да не се презапасяваме, особено пък с лекарства, които няма да ни помогнат срещу коронавируса, но изчерпването им ще лиши нуждаещи се от тях хора. Да помним, че никой от нас не е застрахован. И да бъдем единни и отговорни. Да не губим човечността си.