Заради „аптечния туризъм” съществува значителен риск от заразяване

Борис Гинчев работи в столична аптека като магистър-фармацевт. Завършил е „Фармация” в Медицински университет – София. В аптечната система е от 2005 година.
 
Какво най-много се купува в момента в аптеката?
С настъпването на обявеното извънредно положение (дори малко преди него), се наблюдаваше естествено засилено търсене на санитарни материали, предпазни маски, дезинфектанти, витамини С и D, имуностимулатори от всякакъв тип, отпускани без лекарско предписание, наред с назначените от лекарите  специфично противогрипни медикаменти - все пак епидемията беше обявена като грипна, COVID-19 се случи като „екзотично” допълнение към нея.

...Затова пък съществува значителен риск от заразяване в хода на „аптечния туризъм” и е по-безопасно да се стои вкъщи без селен, но далеч от потенциалните носители на заразата – не само COVID, а и всички други патогенни микроорганизми.

Има ли вече маски, ръкавици, спирт, санитарни материали?
Все още не, или поне не като редовни доставки. В последните няколко дни нямаше етилов спирт, нито дезинфекциращи гелове или алкохол-съдържащи кърпи за почистване. Предпазни маски се намират по-лесно през интернет (на спекулативни цени), отколкото в аптечната мрежа. Ситуацията е подобна в много страни по света. Очаква се освобождаване на количества от държавния резерв, но първо ще се заредят болниците, и ако останат – тогава ще стигнат и до аптеките. Разбира се, възможно е и производството в някакъв момент да „насмогне”. Много зависи от това, с какви темпове ще се разрасне епидемията и дали сме близо до нейния пик.

Определено не са безполезни, понеже могат да намалят вдишването на големи по размерите си капки от секретите на заразените при близък контакт с тях, но техните пори са твърде големи, за да спрат аерозолно разпръснатите вирусни частици. Освен това, вирусът може да проникне през лигавицата на очите и през носа – невинаги хората си ги слагат така, че и той да бъде покрит. Съществуват специални маски, които гарантирано спират вирусните частици, но са много скъпи, не са масово достъпни и в повечето ситуации са твърде неудобни за работа и комуникация.

Сгънатите марли и шалове от обичайните видове текстил нямат съществен ефект, освен да предпазват от студа. По-важна мярка е спазването на персонална дистанция от поне 2 метра, когато е възможно, и да не се струпват много хора, особено в затворено помещение – в обществения транспорт и по болниците обаче невинаги се получава.

И да, и не. Да, поради посочените причини. Трудно е държавата да регулира количествата внесени или произведени медикаменти от всички фармакологични групи – компании се сливат, разпускат, фалират, уедряват, понякога преговорите между тях и НЗОК не вървят гладко... Някои фирми се отказват от даден свой продукт в България поради изтекли патентни права и паднали поради това цени, и няма как да бъдат задължени да продължат.

Сериозната глобална опасност за снабдяването с медикаменти сякаш поотмина – китайците взеха да овладяват епидемията. Известно е, че голямата част от фармацевтичните субстанции на почти всички марки се произвеждат в Китай или Индия.

Не трябва ли да има рестрикции – примерно да не можеш да си купиш  повече от 3 опаковки витамин C и подобни?
Звучи разумно и някои аптеки го спазват на практика, но често се прилага и принципът „кой превари, той завари” – бързината в продажбите е водеща цел във всеки бизнес... Опира до морал и съобразяване с нуждите на хората, което трябва да приемем като свое професионално задължение. Здравните власти трудно биха могли да контролират това, освен със специална заповед и целенасочени проверки с тайни клиенти и т.н. А и народът е хитър – ще влезе няколко пъти за по три опаковки, после ще прати и родата да вземе още.

Ако не налагаме лимит - когато пристигнат маските, първият клиент ще ги поиска всичките.   

Държавата реагира ли адекватно що се касае до лекарствената политика и снабдяването с такива материали?
Институциите добре знаят какво трябва да се свърши, за да има оптимално снабдяване, но са налице съществени  проблеми в системата. Някои са свързани с трудния диалог между регулаторите и бизнеса, други включват частни интереси като реекспорта на лекарства и печалби поради разлики в цените им между различните държави. При санитарните материали основен проблем е неплатежоспособността на лечебните заведения и ненавременните поръчки за достатъчни количества. В началото на епидемията в интернет излязоха много снимки на кутии с маски с български етикети, намерени из гръцки магазини (вероятно и аптеки). Държавата може да затегне мерките срещу реекспорта на важни лекарства и изделия, но фактът, че не го прави с нужната твърдост, е показателен за цялостното ѝ състояние.
Да, „Авиган" има ефективност срещу различни РНК-вируси (ебола, западнонилска треска и други инфекции с важно значение за тропическите държави) и се прилага в Япония и други страни от 2014 г., а на 17 март китайските власти обявиха, че в клинични проучвания с 20 пациенти медикаментът успешно контролира инфекцията със SARS-CoV2 и че скъсява периода на преболедуване средно от 11 дни на 4 дни. По всяка вероятност вече е започнало масово третиране на контактните и болните с медикамента.

Въпрос на време е да се регистрира и в Европа, стига да му се осигури регистрация по бързата процедура от Европейската агенция по лекарствата и съответно от българската.

Една от лекарствените комбинации, обичайно използвана срещу вируса на СПИН – лопинавир + ритонавир, също има известен ефект срещу коронавирусите, но засега фаворит ще се окаже фавипиравирът.
При това непрекъснато нарастване на световното население е сигурно, че фармацията няма да западне, но голям е проблемът с невероятно високите разходи за разработката на нови лекарства и зависимостта на науката от политиката. Ятрогенната бедност – личните и семейни фалити поради невъзможността да се посрещат медицинските разходи, засяга голяма част от хората, включително и в най-богатите страни. В същото време, утвърдени и ефективни лекарства ще изчезват, защото никой няма да има интерес да ги произвежда след изтичането на патентните им срокове. С две думи – секторът ще процъфтява, но вътрешната борба в него ще бъде тежка и това ще засяга всички по някакъв начин. Трябва да се търси балансът между сериозната държавна регулация, интересите на бизнеса и на пациентите – както се казва, средният път е пътят на Буда, но се оказва и най-хлъзгавият.
Аптеката е храм на здравето и през нея минават буквално всички. И за нас невинаги стигат санитарните материали, но се стремим да останем на поста си в служба на обществото. Чуваха се мнения, и то от високо ниво, че съсловието ни било алчно и масово не сме спазвали регулациите. Ами да дойдат тези височайши особи на място и да видят каква е ситуацията и кой как си гледа работата. „Големите печалби” са илюзорно явление – няколко дни паника и големи опашки, последвани от масов недостиг на търсените продукти и постоянни откази, не водят до чак такива приходи, както може би изглежда. В условията на карантина даже притокът на хора е значително намалял от три-четири дни.