Изкуство15 юли 2019

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Сергей Есенин и Айседора Дънкан, 1922 г.

На 28 октомври 1925 г. в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург, в стаята му, намират обесен на шнура на тежката завеса Сергей Есенин – един от любимите поети на Русия, току що навършил 30 години. По-късно ще тръгнат слухове, че не става дума точно за самоубийство, но историците не са категорични за реалните обстоятелства около неговата смърт. Някои твърдят, че освен че се е обесил, преди това си е разрязал вените и е написал предсмъртното си стихотворение с кръвта си, но това е непотвърдено. Стиховете му десетилетия не са издавани, тъй като червената империя смята, че личността на Есенин е упадъчна – алкохолик, хулиган, многоженец, неподчиняващ се на съветските канони за поведение в обществото. Първото плахо томче с неговите изумително стройни куплети излиза едва през 1966 г.

Сергей Есенин е роден на 3 октомври (21 септември стар стил), през 1895 г. в Константиново, Рязанска област. Днес това селце е с названието Есенино. Наричат Еденин и „селския поет на Русия“, заради преизпълнените с любов към родното място описателни стихове в ранното му творчество. През 1912 г. той се премества в Москва, от първата си жена Анна Изрядовна, има син, който умира в сталински лагер през 1937 г.

През 1915 г. Есенин, вече живеещ в Санкт Петербург, се запознава с поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1917 г. той се жени за Зинаида Райх, (по-късно и съпруга на Всеволод Майерхолд), от която има дъщеря и син. 5 години по-късно Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува и пие до несвяст из Европа и САЩ. Връща се в Русия през 1923 г., влюбва се несподелено в актрисата Августа Миклашевска, но в постелята му е поетесата Надежда Волпин. Тя ражда син от Сергей Есенн, но поетът така и никога не научава за съществуването му.

През 1916 г. Сергей Есенин е мобилизиран, но с излизането на Русия от Първата световна война е освободен от служба. През 1917 г. той се жени повторно, този път за Зинаида Райх, бъдеща съпруга на Всеволод Майерхолд, от която има дъщеря и син. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено „Трудовая артель художников слова“.

През 1922 г. Есенин се жени за трети път за известната американска танцьорка Айседора Дънкан, с която пътува из Европа и Съединените щати. През този период алкохолизмът му се засилва и на следващата година двамата се разделят. След завръщането си в Русия през 1923 г. Есенин се влюбва в актрисата Августа Миклашевска, но чувствата му остават несподелени. По това време поетесата Надежда Волпин ражда от него син, Александър Есенин-Волпин, за когото поетът не научава никога.

Последните две години от живота си Есенин прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница.

След изписването заминава за Санкт Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен. Според някои хипотези самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.

Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани в Съветския съюз едва през 1966 г.

Нека си припомним две от най-емоционалните стихотворения на руския поет.

Прочети още:
10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Странностите на Вирджиния Улф, Мопасан, Есенин, Гогол и др.
10 талантливи безумци, дали на света велики идеи
Представяме ви необикновените страни на Кафка, Ницше и Хемингуей

ПИСМО ОТ МАМА

Какво ли още

мога да измисля,

какво да пиша

още, боже мой.

Пред мен лежи

на масичката ниска

полученото

мамино писмо.

Тя пише:

"Синко, ако можеш ти,

за Коледа поне

ела, любими.

Купи ми шал,

на татко си купи му

гащи,

че у нас е недоимък.

Мен притеснява ме,

че си поет,

че се сдружи

със слава твърде клета.

А как добре бе

отнапред -

след ралото да си, в полето.

А остарях аз,

даже станах зла,

но ако ти дома

не бе напуснал,

сега край мен

да имаше снаха,

и внуче на коляното

да друсам.

А ти децата

пръсна по света,

жена си даде

друг да я прегръща

и без семейство, без другар,

без път

на стола си във кръчмата

се тръшна.

Кажи ми, майче,

що ти е?

Ти беше кротичък,

така смирен бе.

Говореха един през други те:

какъв щастлив е

старият Есенин!

Не сбъдна се

надеждата ни в теб

и от това

горчи ни на душата,

баща ти мислеше,

със стихове

да вадиш

малко повече заплата.

Каквото и

да получаваш,

пак не би

изпратил вкъщи

и затуй те хокам,

че знам си аз

и знам от теб, уви:

поетът с пръсти е широки.

И притеснява ме,

че си поет,

че се сдружи

със слава твърде клета.

А как добре бе

отнапред -

след ралото да си, в полето.

Сега е пълна скръб,

тъма като куршум.

И кон си нямаме.

Но ако ти си дoма,

ще има всичко,

а със твоя ум -

би станал председател

в изпълкома.

По-смело ще живеем,

без да ни корят,

умората

ще те напусне, вярвам,

на твоята жена

ще дам

чекрък,

а ти ще пазиш, сине,

нашта старост."

Писмото мачкам

и си губя мисълта.

Нима пред мене пътят

няма изход даже?

Но всичко, дето мисля,

ще разкажа там.

Във отговора

ще разкажа...

СИЛЕН Е ЖИВОТЪТ - ОЧАРОВА...

Силен е животът — очарова

или пък ни мами с вещина,

все едно: ръката му сурова

пише съдбоносни писмена.

Но притворя ли очи, веднага

мислено си казвам: „Не тъжи,

той ни мами, ала често влага

и утеха в своите лъжи.

Обърни лице и по луната

разгадавай своя земен дял,

успокой си, смъртнико, душата,

всички чужди истини презрял.“

Искам в люляковите пожари

трезво да премисля своя път.

Ще ни лъжат ветренни другари

и жените ще ни изменят.

Нека ме ласкаят с нежно слово,

нека ме одумват с лют език —

свикнал съм на всичко и отново

няма да се жаля нито миг.

Моята душа трепери вече

на звездите в блясъка студен.

Който ми е свиден — се отрече,

и забрави — който беше с мен.

Все едно, посрещан с неохота,

мен ме радва ясната зора

и съм благодарен на живота,

че земя такава ми избра.

Актьорът Сергей Безруков, който изпълни ролята на Есенин в едноименния сериал, пее по стихотворението "Хулиган"

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон

Изкуство

Две стихотворения от Сергей Есенин

Вечно влюбеният хулиган на Русия се обесва в хотел на 28 декември 1925 г.

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон

Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Всичко е любов

В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера