Подкрепете ни!




Изкуство17 септември 2022

Кен Киси: Лицата се разпиляват в мъглата като конфети

87 години от рождението на автора на епохалния роман „Полет над кукувиче гнездо"

Откъс от филма на Милош Форман ”Полет над кукувиче гнездо, 1975, снимка: kinopoisk.ru
Откъс от филма на Милош Форман "Полет над кукувиче гнездо, 1975, снимка: kinopoisk.ru


„На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им."
Това е посвещението в книгата „Полет над кукувиче гнездо". Книга, написана като дипломна работа и която обърна представите на света за нормалност и свещена лудост, за мъдрост и суета. Авторът Кен Киси е роден на 17 септември 1935 г. и живя на тази земя само 66 г. Написал е още „Понякога велика идея", „Песента на моряка", „Съдбовен кръг". Подбрали сме за вас няколко абзаца от Гнездото на Киси, за да си спомним заедно за един от големите творци на миналия век.
  • Нощем все по-трудно си намирам леглото, трябва бая да пълзя на четири крака под пружините, додето открия къде съм си залепил дъвките. Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност. Ето това Макмърфи не може да го разбере, това, че искаме да сме в безопасност. Той все се опитва да ни измъкне от мъглата, на откритото, където могат лесно да ни спипат.
Той извика. Накрая, когато падаше назад и за секунда видяхме лицето му наопаки, преди да го затрупа на пода купчината бели униформи, той си позволи да извика.
Вик на победено животно, на страх и омраза, на капитулация и предизвикателство — такъв, ако ви се е случвало да ловите мечка или пума, или рис, е последният вик, който надава подгоненото, простреляно и падащо на земята животно, когато кучетата се нахвърлят отгоре му, когато то вече се интересува единствено от себе си и от своята смърт.

  • Ей го стария Пийт, с лице като прожектор...Обяснява ми колко е уморен и само това ми е достатъчно, че да си представя целия му живот в железниците; виждам го колко се мъчи да проумее как да познава часовника, как се поти, додето си закопчае правилно униформата, как се пъне като грешен дявол да се справи с работата си, която за другите е толкова проста, че могат хем да я вършат, хем да си седят на стола и да си четат някое криминално или любовно романче. Всъщност той никога не е смятал, че ще се справи с нея — още от началото си е знаел, че няма да може, — но поне е трябвало да опита, просто да се опита да им подражава. Така, в продължение на четирийсет години успял да живее ако не вътре в света на другите хора, то поне някъде по краищата му.
Сякаш всяко едно лице е някаква табела, като ония с надпис „Аз съм сляп“, които си окачват по вратовете уличните музиканти-имигранти в Портланд, само че на тия табели пише: „Аз съм уморен“, „Аз съм изплашен“, „Аз умирам от цироза на черния дроб“, или „Аз съм заобиколен от машини и хора, които все ме тъпчат“. Всичките тия табели мога да ги прочета, колкото и да е дребен шрифтът. Някои от лицата се обръщат към другите и ако искат, могат да прочетат какво пише на техните табели, само че има ли смисъл? Лицата се разпиляват в мъглата като конфети.
Никога не съм стигал толкова надалеч. Значи, това е да си мъртъв. Предполагам, че е така и когато си Безмозъчен; напълно се изгубваш в мъглата. Не се движиш. Хранят тялото ти, додето накрая то престане да яде; тогава го изгарят. Не е толкова лошо. Не боли. Нищо друго ми няма, освен дето ми е малко студено, но си мисля, че с времето и това ще мине.
  • Аз продължавах да си имам свое мнение по въпроса, че Макмърфи е истински великан, който се е появил изневиделица, за да ни спаси от Системата, хванала в мрежата си цялата страна, че той е прекалено голям, за да се занимава с нещо толкова жалко като парите — но по едно време почти взех да мисля като другите.

Още по темата:

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“