Изкуство20 октомври 2019

Първата любов е опасна само когато е последна

155 години от рождението на сръбския хуморист Бранислав Нушич

Плакат за пиесата "Подозрителна личност" от 1944 г., снимка Фейсбук, страницата на Бранислав Нушич

Бранислав Нушич (8 октомври 1864 г. (20 октомври)- 19 януари 1938 г.) е знаменит сръбски писател и комедиограф. Пише разкази и фейлетони, в които разобличава военнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ. Автор е на комедиите: „Обикновен човек“, „Свят“, „Околосветско пътешествие“, „Автобиография“ и „Госпожа министершата“. Написал е учебник по реторика. Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Така например благодарение на зоологията аз се убедих, че човекът има два крака, а животните четири, което все пак не значи, че пуякът е човек. Освен това научих какво представляват дебелокожите, което можах окончателно да разбера едва по-късно в живота. Научих още, че магарето е търпеливо, че агнето е кротко, конят благороден, тигърът кръвожаден, лисицата лукава, кучето вярно, заекът боязлив, порът подъл, че маймуната е смешна и че човекът притежава всички тия особености, взети заедно, и затова се смята за по-висше същество от животните.

Често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък.
Бракът е книга, която с радост се чете в първото издание, по-рядко във второ, а когато поради давност се превърне в класика, губи всякаква стойност.
Бракът е една от малкото исторически прояви, при които завоевателят се подчинява на победения.
Бракът е препоръчано писмо, обикновено адресирано неправилно, което е интересно само докато е затворено.
Бракът е договор, при които щом веднъж в живота човек каже "Да", се задължава да го повтаря цял живот.
В любовта най-опасното нещо са отсъствията.
Първата любов е опасна само когато е последна.
Истината често е по-непостоянна от заблудата.
Моята сестра няма ябълка, но аз имам ножче!

Не зная дали сте забелязали, че често пъти със своята физиономия, с маниерите, държането и движенията си човек вече е предопределен за известно призвание в живота. И тези качества, които предразполагат човека за съответно призвание, се проявяват у него още от малък, още от ранно детство. Така например ако някой е предразположен да стане калугер, то той още от малък ще има хитра физиономия, добър апетит и навика да брои чуждите залци, ако е предразположен да стане полицейски чиновник, той още от малък ще подслушва чуждите разговори и ще клевети другарите си пред учителя...