С възрастта започвате да подбирате с кого да се биете...
Мартин Скорсезе за насилието, бедността и киноизкуството
Снимка: Wikimedia.org
- Интелигентността винаги побеждава.
- Не разбирам рап и не го слушам. Но той не може да бъде спрян. Правят го деца, които нямат друг начин да се изразяват, защото писането на музика е по-евтино от правенето на филм, а и нямат достатъчно богат речник, за да учат литература и да напишат книга. Те живеят на дъното...
- Киното задоволява вечната потребност на колективното несъзнавано - потребността на хората от споделени спомени.
- Имаше истински бум в американската икономика през 80-те години на миналия век и се появиха куп милиардери. Какво означава това? Че всичко е постигнато за сметка на огромен брой други хора.
- Най-трудната част е да запазиш истинската простота.
- С напредването на възрастта от време на време трябва да избирате с кого да се биете. Когато си млад, воюваш с всички. Вие сте като боец на ринга, който се бори с всеки, който излезе на него. С възрастта трябва да осъзнаете: изчакайте, не си струват усилията, бъдете търпеливи, докато започне монтажът...
- Може би греша, но ми се струва, че с времето се научаваш да мислиш, преди да действаш.
- Насилието ме засяга сериозно. Това е част от това кой и какво съм и някак прониква във филмите ми, но не го забелязвам.
- Колкото по-богата става една страна, толкова повече бездомни и бедни хора биват изхвърлени от живота на улицата. Изритват ги, за да не ги забележат средната класа и богатите. Но ние все още носим отговорност. Наистина не разбирам как можем да се справим с това.
- Не ме канят в Белия дом, когато гледат филмите ми там. Всички са поканени, но аз не съм.
- Шести брак за католик не е шега. От друга страна, кварталът, в който израснах, беше известен с това, че там се случваха по-често погребения, отколкото сватби. Оттогава сватбите ми се струват единствената защита срещу смъртта.
- Струва ми се, че всеки чувствителен човек трябва да разбере, че насилието не може да промени света, а ако го промени, то е само временно.
- Веднъж обсъдихме проблема с насилието с Ричард Гиър, който е ученик на Далай Лама от много години. Той казва: "Може би ненасилието е революционно?" Може би е така. Може би това е крайна форма на революция. В крайна сметка каква е нашата същност? Жестокост или любов, съжаление? И едното, и другото. Но рано или късно една от страните трябва да спечели.
- Истинската природа на човека е да бъде състрадателен и да обича.
- Не мисля, че има разлика между фантазията и реалността по отношение на начина, по който те трябва да се изобразят в един филм. Разбира се, ако живеете по този начин, вие сте клинично луд.
- Винаги казвам на по-младите режисьори и студенти: направете го, както са го правили художниците… Учете се от старите майстори. Обогатете палитрата си. Разширете платното. Винаги има още много за учене.
Още по темата:
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“