Нечовешките страдания на актьора, изиграл Иисус в „Страстите Христови"
Джим Кавийзъл почти умира - бит е с бич, разпнат, с измръзвания, пневмония, с множество счупвания, травми и операции
Илюстрация: Wikimedia.org
Сцената с разпъването на кръста е заснемана пет седмици от пет месеца общо време за производството на филма. За да се положи върху изпълнителя на Спасителя кървавия грим, били нужни от 7 до 10 часа. От многослойния грим тялото на актьора се обринало.
В една от сцените на кръста може да се види синкавият отенък на кожата по тялото на Джим Кавийзъл. Това не е специален ефект, а се дължи на задушаване, което се смята за типичната причина за смъртта на разпнатите на кръст жертви. Продължителното висене на кръста с привързани китки може да причини силно разтягане на гръдните мускули и белите дробове, което затруднява дишането и причинява бавно задушаване. Жертвите обикновено оцеляват, стига да могат да се издърпат за ръцете, но изтощението неизбежно настъпва. Дъската за подложка под стъпалата (както е изобразена във филма) понякога се поставяла за облекчаване на ръцете, но по ирония на съдбата това също служи за удължаване на агонията.
Когато Исус изрича думите „Татко, в твоите ръце предавам духа си“, докато гледа към небето, зениците му се разширяват. Това е често срещан признак на смърт, тъй като всички мускули в тялото се отпускат напълно.
Организмът на Кавийзъл е бил толкова измъчен и изтощен, че след снимките се налага да му направят две операции на сърцето.
„Мел Гибсън ме предупреди, че тази роля може да разруши кариерата ми. На което му отвърнах: „Мел, ето в какво вярвам. Всеки от нас има кръст, който трябва да носи. Аз трябва да нося моя. Ако не носим кръстовете си - ще бъдем размазани от тяхната тежест. Така че хайде да направим това."
Още по темата:
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“