Понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не
Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път
Снимка: kinopoisk.ru
- Когато Господ ме извика пред извика Своя праведен съд, Той ще ме попита: „Защо уби едно от моите истински чудеса?“ Какво ще му кажа? Че това ми е работата...
Толкова съм уморен от болката, която чувам и чувствам, шефе. Уморен съм от пътищата, уморен съм да бъда сам, като врабче в дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Омръзна ми хората да се мразят. Това е като парчета стъкло в мозъка. Уморен съм от това, че толкова пъти исках да помогна и не можах. Уморен съм от тъмнината. Но най-вече от болката. Тя е твърде много. Ако можех сам да сложа край на всичко!
- Ако човек се покае за греховете си, може да се върне във времето, което е било най-щастливо за него. Може би това е раят?
- Казвам се Джон Кофи. Като напитката, само че се пише по друг начин.
- Всеки от нас рано или късно ще трябва да измине неговия си Зелен път.
- Каквото се случва на Пътя, остава на Пътя. Винаги е било така.
- И ти също ще умреш, а аз ще живея. И това е моето проклятие.
Видях сърцето му, когато хвана ръката ми. Видях какво направи. Видях го много ясно. Не можете да скриете това, което е в сърцето ви.
- Той ги уби с обичта им. Сега виждаш ли как е било? Ето така е всеки ден, по целия свят.
Предполагам понякога миналото те настига, независимо дали ти се иска или не. По принцип, пътят към смъртта се наричаше „последния път"; ние наричахме нашия „зеления път" - подът имаше цвят на зелена липа. Имахме и електрически стол - наричахме го „Стария Светльо".
- Мили, кажи ми какво си мислиш или ще трябва да те задуша с възглавницата.
- Зъл, страхлив, глупав човек е лоша комбинация за такова място.
На колене съм! Моля се! Моля се: „Господи Исусе, мой добър пастир, прости ми за всички глупости, които направих. За това, че тормозих хората, надявам се да ми простят. Няма да го направя отново Това е сигурно."
Още по темата:
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“