„Ловецът на пеперуди" улови наградата „Хеликон"
Авторът Костадин Костадинов печели приза след втора номинация
Снимка: Албена Иванова
- „Направени от вина", роман от Йоанна Елми, изд. "Жанет-45"
- „Жена на вятъра", роман от Александър Секулов, изд. "Хермес"
- „По релсите", роман от Невена Митрополитска, изд. "Жанет-45",
- "Звезди под клепачите", роман от Николай Терзийски, изд. "Жанет-45"
- "Ловецът на пеперуди", роман от Костадин Костадинов, изд. "Хермес"
- "Резерват за хора и вълци", роман от Здравка Евтимова, изд. "Жанет-45"
- "Млък", сборник с разкази на Радослав Бимбалов, изд. "Сиела"
- "Ловецът на русалки", 3 повести на Красимир Димовски, изд. "Хермес"
- "Ще се върна за теб", роман на Кристин Димитрова, изд. "Обсидиан"
- "Атлантически експрес", роман на Георги Тенев, изд. "Колибри"
- "Черна светлина", роман на Галин Никифоров, изд. "Сиела"
- "Хагабула", роман на Тодор Тодоров, изд. "Жанет-45"
Наградата "Хеликон" за 2022 г. бе присъдена за романа "Ловецът на пеперуди" от Костадин Костадинов, премиран от журито и веригата книжарница "заради смелото гмуркане на автора в дълбоки исторически и метафизични пластове на познанието, осъществено от перо, работещо с пеперудена лекота."
Тази година бе присъдена и специална награда извън номинациите, която се дава понякога за постижения в литературно-историческите изследвания. Неин носител стана професор Хюсеин Мевсим за "забележителен литературно-исторически принос по повод книгата му "Атанас Далчев в Солун и Истанбул".
Литературната награда „Хеликон“ за постижения в новата българска проза се връчва за 21 път. Досега носители на наградата – паричен приз и бронзова пластика на орел, създадена от скулптора Евгений Кузманов, са били още: Георги Тенев, Боян Биолчев, Константин Илиев, Деян Енев, Виктор Пасков, Елена Алексиева, Емил Андреев, Момчил Николов, Захари Карабашлиев, Росица Ташева, Васил Георгиев, Владимир Полеганов, а двукратни носители са Алек Попов, Христо Карастоянов и Недялко Славов.
Откъс от романа „Ловецът на пеперуди"
"През 1903 година Атон влизаше в рамките на Османската империя, но въпреки стратегическото положение на полуострова никъде на територията му не бяха разположени турски войски. Високата порта получаваше от манастирите данък и предпочиташе да не се намесва нито в управлението им, нито в духовните им дела.
Света гора ми допадаше. Благосъстоянието на Филотей беше цветущо. Всички членове на монашеското общежитие спазваха установените правила, животът течеше спокойно, без големи грижи и съмнения. Често имах досег с образовани и извисени духовно люде. Започнах да си внушавам, че това е най-близкият до съвършената свобода свят, но осъзнавах и главния му според мене кусур – на Атон не допускаха жени и там не се раждаха деца.
След всяка вечеря дядо Калистрат заставаше до изхода на трапезарията и благославяше монасите и поклонниците. Веднъж, на излизане от столовата, той ми рече:
- Ако си решил да направиш първата стъпка, ела в килията ми да се изповядаш.
Събрах кураж и още същата вечер се явих пред игумена.
Дълго ме разпитва той. Докато му разказвах за Ада Кале, по лицето му се разливаше блага усмивка, но щом започнах да описвам извършените от мене убийства, дядо Калистрат взе да потропва нервно с протезата по пода. По някое време не сдържа гнева си и ми се развика:
- Защо си се превърнал в палач на невинни люде? Защо си изцапал ръцете си с кръвта на православен грък?
- Вършех всичко по заповед на Организация, чиято главна цел е свободата – отвърнах.
- Организация, която допуска невинни жертви, не е богоугодна – удари с юмрук по масата игуменът. - Всеки човек е длъжен да мисли със собствената си глава и да се грижи преди всичко друго за спасението на душата си. Свободата е достъпна само за този, който следва божиите закони.
- Във всички революции в човешката история досега са падали невинни жертви – промърморих.
- И до какво са довели тия революции? – вдигна ръце дядо Калистрат. – Само се сменя пастирът на стадото, а понякога и кучетата. В най-добрия случай стадото се мести на по-тучно пасище, за да дава повече мляко и вълна. Затова търсещият свободата човек е обречен на самотно скиталчество… Я ми налей вода от каната, че ми пресъхна устата.
Игуменът изпи на един дъх почти пълната чаша и ме погледна в очите:
- Твоите грехове са непростими. Аз поне не мога да ги опростя. Още си много млад и ако живееш праведно, Господ може и да се смили над тебе. А сега се махай и повече да не си се мярнал пред очите ми! Не се и опитвай да си търсиш работа в друг манастир, мястото ти не е в Света гора."
Източник
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари