Да живееш в свят, в който ако умреш, това ще шокира хората, но няма да изненада никого
Матю Пери за приятелите, любовта, алкохолизма и смисъла на живота
Въпреки успеха си пред камерата, зад кулисите Пери се бори с комбинираната си зависимост. Той казва пред британското BBC Radio 2 през 2016 г., че му се губят от трети до шести сезон на „Приятели“. Актьорът не крие, че системно дълги години е злоупотребявал с алкохол и викодин, който му е предписан от лекар след инцидент с джет през 1997 г. „Имах огромен проблем с алкохола и хапчетата и не можех да спра“, казва той. По-късно, след като вече е на пътя на възстановяването, той основава рехабилитационен център за зависими в стария си дом на плажа в Малибу. „Не може да имате проблем с наркотиците в продължение на 30 години и да очаквате той да бъде разрешен за 28 дни“, споделя актьорът.
Преди издаването на мемоарите му „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ в края на миналата година Пери разказва развълнувано как колегите му от сериала са проявили разбиране към зависимостта му, били са търпеливи и са го подкрепяли: „Това е като при пингвините. В природата, когато един е болен или сериозно ранен, другите пингвини го заобикалят, подпират го и се разхождат наоколо, докато този пингвин отново стъпи на краката си и може да ходи сам. И това е нещо, което актьорският състав направи за мен“.
Още една добра душа прехвърли хребета на вечността. Нека я изпратим с няколко от болезнените споделяния на Пери от „Приятели, любовници и голямото ужасно нещо“.
- И ако смяташ да обвиняваш родителите си за лошите неща, трябва да им отдадеш дължимото и за добрите неща. Всички хубави неща.
- Ако прекарвате твърде много време в огледалото за обратно виждане, ще катастрофирате с колата си.
- Мисля, че всъщност трябва да сбъднеш всичките си мечти, за да осъзнаеш, че те са грешните мечти.
- Трябва да станеш известен, за да знаеш, че това не е решението. И никой, който не е известен, никога няма да повярва в това.
- Много е странно да живееш в свят, в който ако умреш, това ще шокира хората, но няма да изненада никого.
- Бог е всичко, за което никога не съм знаел, но което винаги съм искал.
- Бог е навсякъде – просто трябва да изчистите канала си, или ще го пропуснете.
- Човекът поема питието, питието поема всичко останало.
- Когато някой направи нещо хубаво за друг, виждам Бог. Но не можете да подарите нещо, което нямате. Така че се опитвам да ставам по-добър всеки ден. Да съм нужен и да помагам да другите хора – това е нещото, за което всички сме тук.
- Умът ми е насочен да ме убие и го знам. Постоянно съм изпълнен с дебнеща самота, копнеж, вкопчвам се в идеята, че нещо извън мен ще ме оправи. Но аз имах всичко, което може да се предложи отвън!
- И някога стоял ли си на ръба на водата, опитвал ли си се да спреш вълната? Тя идва и те залива независимо от това какво правиш, независимо от това колко упорито се стараеш. Океанът ни напомня, че сме безсилни в сравнение с него.
- Пиещите си мислят, че се опитват да избягат, но всъщност се опитват да преодолеят психическо разстройство, което не са знаели, че имат.
- Ако трябваше да го направя отново, щях ли да се явя на прослушване за „Приятели“? Можеш да се обзаложиш, че щях го направя. Щях ли да пия отново? Можеш да се обзаложиш, че щях го направя. Ако нямах алкохол, който да успокои нервите ми и да ми помогне да се забавлявам, щях да скоча от висока сграда някъде на двайсет години.
Разбрах, че ключът към проблема беше следният: липсваха ми както духовни насоки, така и способност да се наслаждавам на всичко. Но в същото време бях и пристрастен към тръпката. Това е толкова токсична комбинация, че дори не мога да я опиша. Тогава не знаех това, но ако не бях в процес на търсене на тръпката, развълнуван или пиян, не бях в състояние да се насладя на нищо. Художествената дума за това е „анхедония“, дума и чувство, за които щях да похарча милиони в терапевтични и лечебни центрове, за да ги открия и разбера. Може би затова печелех тенис мачове само когато бях в сет и на точки до загуба. Може би затова направих всичко, което направих. „Анхедония“, между другото, беше оригиналното работно заглавие на любимия ми филм, този, на който майка ми и аз се радвахме заедно, „Ани Хол“. Уди го разбира. Уди ме разбира.
- От нищото ми дойде – да застана на колене, да затваря плътно очи и се моля. Никога не бях правил това преди. „Боже, можеш да правиш каквото си искаш с мен. Само моля, направете ме известен. Три седмици по-късно бях избран за „Приятели“. И Бог със сигурност е спазил своята страна от сделката, но Всемогъщият, тъй като е Всемогъщият, не е забравил и първата част от тази молитва.
- Никога не знаеш докъде ще те доведе едно нещо... Предполагам, че урокът е да се възползваш от всяка възможност, защото може да излезе нещо от нея.
- Никой никога не мисли, че нещо наистина лошо ще му се случи. Докато то не се случи.
- Знаеш ли как понякога Вселената има планове за теб, в които е трудно да се повярва, как светът иска нещо за теб, въпреки че си направил всичко възможно да затвориш този път?
Аз съм себе си. И това трябва да е достатъчно, винаги е било достатъчно. Не разбирах това. И сега го правя. Аз съм актьор, аз съм писател. Аз съм човек. При това добър. Искам добри неща за себе си и за другите и мога да продължа да работя за тези неща. Има причина да съм още тук. И да разбера каква е задачата пред мен и защо ми е поставена. И ще ми се разкрие. Без бързане, без отчаяние. Само фактът, че съм тук и ме е грижа за хората, е отговорът. Сега, когато се събудя, се събуждам с любознание, чудейки се какво е подготвил светът за мен и аз за него. И това е достатъчно, за да продължим.
- Зависимостта е като Жокера. Просто иска да види как целият свят гори.
- Пътят на най-малкото съпротивление е скучен, а белезите са интересни – те разказват честно истинската история и са доказателство, че се е водила битка, а в моя случай трудно спечелена.
- Похарчих над 7 милиона долара, опитвайки се да изтрезнея. Бил съм на шест хиляди сбирки на Анонимни Алкохолици (АА). Ходил съм на рехабилитация петнадесет пъти. Бил съм в психиатрична клиника, ходил съм на психотерапевт два пъти седмично в продължение на тридесет години, бил съм на прага на смъртта.
- Зависимостта, голямото ужасно нещо, е твърде мощно, за да може някой да го победи сам. Но заедно, ден по ден, можем да го победим.
- Започвам, не мога да спра. Единственото, което контролирах, беше първото питие. След това всички залози отпаднаха. След като повярвам на лъжата, че мога да изпия само едно питие, вече не нося отговорност за действията си.
Още по темата:
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари