Подкрепете ни!




ИнтервюЕли Иванова / 13 август 2019

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”

Най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” разказва за един от начините да станеш свръхчовек

Цветан Цеков - Шопан: „Бягането е динамична форма на медитация”


Състезанието „3100 мили: Себенадминаване” се провежда вече за 23-ти път в Ню Йорк, където участниците имат на разположение 52 дни, за да пробягат 3100 мили (почти 5000 км). Това е най-дългото сертифицирано състезание в света. Бяга се всеки ден от 6 сутринта до полунощ, като разстоянието, което се изминава на ден, е средно 95 км. Тича се около една определена зона в Куинс и са нужни повече от 5600 обиколки на трасето, за да се покрият тези 3100 мили.

Както и самото име подсказва, бегачите поемат това предизвикателство не заради спортните постижения, а заради своя личен стремеж към себенадминаване. Целите на всекиго са безкрайно лични и победителят не получава материален приз, а, напротив, най-голямата награда - победата над себе си. Препятствията по пътя са много.

Като начало участниците трябва да надмогнат тежките климатични условия, защото „3100” се провежда през горещите юли и август, а в Ню Йорк този период от годината се характеризира и с висока влажност. След това идват и личните прегради, породени от травмите и умората. Бегачите се борят да подчинят физиката на духа си, да не се отказват въпреки екстремните трудности.

Психологическият фактор е в основата на концепцията на състезанието. Това е и смисълът, който създателят Шри Чинмой (1931-2007) е вложил при  създаването му през 1997 г. Шри Чинмой е философ, духовен водач и борец за мир, идващ от Индия, но развил делото си в САЩ. Своите ученици той насърчава да бягат, защото тичането според него е медитативна практика, чрез която може да се постигне духовен растеж на душата.

Много от бегачите действително разказват, че по време на маратона са имали духовни преживявания и среща с трансценденталното. Един от тях е българинът Цветан Цеков - Шопан, който участва 8 пъти и 3 пъти завършва пробега. Той има 18 години практика като бегач на ултрамаратони и е най-младият участник в „3100 мили: Себенадминаване” до този момент. През последните 15 години Цветан изнася и мотивиращи лекции в България, САЩ и Австрия, където с радост споделя своя опит и преживявания на трасето.  

Цветан също така е персонаж в документалния филм „3100: Бягане и себенадминаване” на режисьора Санджай Роулал. Филмът бе показан тази година в рамките на Международния кинофестивал на здравните филми, който се проведе във Варна и спечели награда за най-добра режисура.

На 6 август „3100: Бягане и себенадминаване” бе показан и в Пловдив. Прожекцията бе част от програмата на града като Европейска столица на културата за 2019 г. На този ден се състоя и финалът на състезанието, което тази година завърши и друг българин - Тодор Димитров. 

Разговаряме с Цветан Цеков за неговите лични преживявания на трасето на „3100 мили: Себенадминаване” и постигането на свръхчовешкото.

Ти си най-младият участник в „3100”. Какво те подготви психически за такова изпитание на тази крехка възраст?
На 20-годишна възраст започнах да бягам многодневни състезания, 6 дни, 10 дни, 700 мили и 1000 мили. До 24-годишна възраст бях участвал в 8 такива ултрамаратона, което ме подготви не само физически, но и психически, давайки ми увереността да участвам и завърша състезанието на 3100 мили на 24-годишна възраст. Не на последно място, аз медитирам редовно от 15-годишен и медитацията е тази, която ми дава способността да остана вдъхновен и да реализирам физически вътрешния потенциал, който всички ние притежаваме, но в повечето случаи не осъзнаваме.

Колко е важна физическата подготовка и до каква степен здравата психика може да компенсира физическия фактор?
Бих искал да поясня, че при тези ултрамаратони и по-специално при състезанието на 3100 мили ние отиваме отвъд ума или психиката и се докосваме до един енергетизиращ, дълбок, непоклатим вътрешен мир, който на мен ми дава способността да бягам. Разбира се, важно е да си в добра физическа форма и опитът определено е предимство, но без силата на духа, физическата и психическата добра форма не са достатъчни сами по себе си.



Къде е балансът между психика и тяло и можем ли наистина да подчиним материята на духа?
За мен духовният и физическият аспект вървят ръка за ръка. Ако бягаш 6 или 10-дневно състезание, някак си можеш да ги избягаш чисто физически, но да пробягаш 3100 мили за по-малко от 52 дни без силата на духа и медитацията, не мисля, че това е възможно. За мен бягането и по-специално това на дълги разстояния е динамична форма на медитация, която обединява физическото и духовното. Ако имаме здрав дух, ще сме по-здрави и физически. Когато се чувствам хармонично, вероятността за контузии намалява значително и способността ми да бягам по-дълго и по-бързо се увеличава.

По време на бягането до каква степен си фокусиран върху тичането и забравяш ли изцяло за физическото си тяло, за да се отдадеш на духовни преживявания?
Вътрешното преживяване е фокусът на моето бягане. Това е изцяло духовното преживяване, но това не е осъществимо,  когато нещо те боли, като мазол например. Тогава настъпва истинската битка между духа и физическото ограничение. Ако успееш да останеш фокусиран върху духовното в себе си, то ти помага да преодолееш физическото ограничение.



Как точно  бягането наподобява медитативната практика?
Моят учител по медитация гуру Шри Чинмой ни учи, че чрез физическата активност и себенадминаване ние проявяваме трансцеденталното тук, на Земята. Той ни учи, че физическото и духовното вървят ръка за ръка и те са двата ни крака, с които вървим по пътя на себереализацията ни - т.нар. в източната традиция просветление. Когато бягаме и сме физически активни, нашата молитва се задълбочава, в същото време глъбината на молитвата ни дава физическата способност да продължаваме. Тази философия се среща и при бягащите будистки монаси в Япония и други духовни традиции по света, заснети от Санджей Рауел във филма „3100: Бягане и себенадминаване”.

Имал ли си моменти, когато си бил на ръба да се откажеш?
За щастие, не съм имал такива моменти.

Как се чувстваш след края на състезанието?
При повечето състезания финиширането е кулминацията, но при това на 3100 мили преживяванията по пътя към целта, сълзите и усмивките, между стартирането и финиширането, са най-ценните моменти. Непосредствено след края на състезанието аз лично не чувствам нищо по-специално, а само огромна физическа умора. На следващия ден дори е трудно да си представиш, че се е случило нещо свръхестествено, все едно състезанието не се е случило, все едно си бил в друго измерение и след края се връщаш в обичайното. Единствено пълната физическа изтощеност ти напомня и доказва, че си преминал през нещо свръхчовешко.  Но с течение на времето започваш да осъзнаваш трансформацията, през която си преминал и която е станала част от теб, т.е. осъзнаваш, че си далеч по-добра версия на себе си, по-щастлива, удовлетворена, изпълнена и пълноценна.



Колко е дълъг периодът на възстановяване и физически, и психически?
Възстановяването е трудно да се определи, но на този етап на мен ми е необходима поне година преди да съм в състояние да тренирам активно на най-високо ниво. При всеки е различно и зависи от трудностите и преживяванията, през които си преминал по време на състезанието.

Как навиците ти и начинът ти на живот са се пригодили така, че да спомагат за формата, необходима на един успешен участник в „3100”?
За мен бягането на дълги разстояния е начин на живот и, както казах, форма на медитация, то е част от ежедневната ми медитация. Тренирам целогодишно, но не защото се подготвям за състезанието, а защото ми носи радост, дава ми новост и енергия в ежедневния живот.

Ти също беше на представянето на филма във Варна, където той взе награда за най-добра режисура. Как бе приет той от зрителите и от критиката? Отворени ли са хората към тази тема?
Мисля, че хората са много възприемчиви и приемат духовността много естествено, когато им е предложена през призмата на спорта. Поради естеството на публиката не можеш да се задълбочиш твърде много в духовния аспект, но самият филм доста обстойно навлиза в духовното по много достъпен за всеки човек начин. Хората задават много оригинални въпроси, за съжаление не си ги спомням с подробности. Някой ми беше предложил да си записвам всички въпроси на лекциите, които давам и после да напиша книга с отговорите :)

Още по темата:

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите Интервю

Ела при алианите, ако искаш да познаеш българите

Писателят Мухарем Алиосман за пророческите сънища в рода му, препятствията пред духовния човек и съвременния отпор срещу общността

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“ Интервю

Ива Лаловска: „За да оцелеят, костенурките имат голяма нужда от помощта ни“

През Спасителния център за костенурки са минали над 6000 животни, повечето от които успешно върнахме в природата

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния” може да се ползва вечно” Интервю

Богомила-Сандия: „Книгата наръчник „Новолуния и Пълнолуния" може да се ползва вечно"

Сега сме откъснати от естествените природни цикли и имаме нужда от нещо, което да ни напомня за тях

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител Интервю

Безмилостната липса на сън години наред не те прави добър родител

Специалистът по детски сън Алексис Дюбиеф: „80% от това, което четете за бебешкия сън в социалните медии, е абсолютно погрешно!“

Безсмъртието е в безусловната любов Интервю

Безсмъртието е в безусловната любов

Марек Каравелов: Живородна България е общество, което си припомня как сме създадени по дизайн от Твореца

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна! Интервю

Розмари Де Мео: Да, аз съм Райна!

Питат ме дали написаното е истина. Истината е далеч по-невероятна, споделя авторът на „Стопанката на Господ” и на „Зарана”

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота Интервю

Дева Премал: Мантрите имат силата да променят живота

Всеки ден се уча да живея с повече любов и с повече прошка, казва известната изпълнителка, която идва за втори път в България

Не ти откриваш йога, йога открива теб Интервю

Не ти откриваш йога, йога открива теб

Ежедневно виждам как телепатията и интуицията в хората се развиват все повече, казва Борислава Генова - собственик на йога студио Mettasense Yoga&Relax

Посредникът между два свята Интервю

Посредникът между два свята

Те са сред нас, но не ги виждаме, а те не ни чуват. Борис Бъндев обаче строи мост, за да ни срещне и да заживеем заедно

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията” Интервю

„Понякога само едно изречение е достатъчно, за да се промени ходът на събитията”

Менталистът Диян Костадинов се надява да направи първото магично шоу на Луната

Искаме отговори! Интервю

Искаме отговори!

От декември през 3 месеца давам кръв за плазма за лечение, но не ми издават зелен сертификат. Питам защо?

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, Интервю

Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Сега това е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята

Чистим Авгиевите обори Интервю

Чистим Авгиевите обори

Ще останат само души, които могат да откликнат на новите вибрации и енергия, и искат да живеят в мир и любов

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“ Интервю

Мартин Иванов: Бих през лицето съвременната „култура“

Как 18-кратният победител в предаването „Последният печели” върна носталгията по едни като че ли отдавна забравени времена

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл! Интервю

Актрисата Лора Мутишева: Без мисъл няма смисъл!

Театърът е особен вид общуване, което е все по-рядко срещано и все по-нужно