Д-р инж. Петър Сапунджиев: Не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е

Петър Сапунджиев е д-р инж. по електроника, занимава се с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Запознава се по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към екипа като инженер и за трета поредна година е част от българската антарктическа експедиция.

- Като част от логистичния екип на полярната експедиция, какви бяха задачите Ви тази година?
- Българската антарктическа база е много сложно съоръжение, което предоставя условия на учените да работят по своите проекти, но също включва и жилищно и работно помещение с електричество, вода, отопление, измервателни устройства. Всичко това има нужда от поддръжка, което е задачата на логистичния екип. Аз се занимавам с енергийната и комуникационна система и с метеорологичната апаратура.
- Всички наричат Антарктида лабораторията на планетата, защото е много изолиран континент, който не е завладян от хората. На него можем да видим синтезирано процеси, които се случват по цялата Земята. Например на Антарктида е открита озоновата дупка и се наблюдават промени, свързани с глобалното затопляне, изследват се биологични видове, чието оцеляване зависи от температурата. Български геолози работят по проекти за откриване и анализиране на фосилизирани видове. Оказва се, че континентът е имал екваториален климат, там е било джунгла и сега намираме остатъци от този период.
- Истината е, че има много строги регулации за това как да се държиш там. Например растителните видове, които са на сушата, са мъхове и лишеи и ние полагаме усилия да не стъпваме върху тях. Нямаме право да доближаваме животните, въпреки че някои пингвини са доста любопитни и понякога се приближават към нас. Чисто еволюционно те не са свикнали с такова голямо същество като човека и стоят на разстояние. А тюлените и морските слонове само изглеждат застрашително, те си лежат и от време на време сумтят и ръмжат.
- Всички си мислят, че там е много тихо, само че ние сме на брега и винаги го има шума на морето. Базата ни се намира в залив, който отвсякъде е заобиколен от ледници. Те са 50-60 метра високи и често в морето падат ледени късове, а звукът, който се чува, може да се сравни с тътен от гръм. Нашите експедиции се случват по време на антарктическото лято, когато е размножителният период на всички животни. Толкова е шумно, че първата вечер, която изкарах близо до пингвинска колония, имах усещането, че съм в метрото в час пик. Това са хиляди пингвини, които са много гръмогласни, цял оркестър, крякат, търсят се, викат се един друг,  понякога се чува едно гърлено дълбоко ръмжене от морските слонове. За мен това е един от най-опияняващите и мили спомени,  защото вечер си лягаш в палатката и чуваш звуци, които ги няма другаде на планетата.
- Физическото усещане е много по-различно от всичко, с което сме свикнали, защото Антарктида е най-близкото до друга планета, до което можем да се докоснем на Земята. Климатът е такъв, че чисто еволюционно ние не принадлежим на това място. Свикнали сме когато ходим да усещаме почвата, а там, заради студа и ледниковите процеси, земята не съдържа органично вещество в познатия ни вид. Има пясък и натрошени камъчета, но е странно да ходиш върху почвата и да знаеш, че ако пуснеш едно семенце в нея, няма да поникне нищо. Като на друга планета е.
Що се отнася до емоционалната част, според мен всеки я изживява по различен начин. Лично аз обичам вечер, когато сме приключили с работата, да се отделя малко. Отивам на скалите и просто гледам морето, а в мен се появява това усещане, че съм просто точица на един бряг, някъде по средата на нищото. Представям си милионите години, в които вълните са се разбивали в този бряг и не е имало човек, който да ги наблюдава!
- Всеки, който отива на Антарктида, е с предварителна настройка, че ако има някакъв проблем, може да разчита единствено на хората, които са наоколо. Парадоксално е как се съчетават такава едромащабна, брутална изолация от света с точно обратното - усещане за пренаселеност, защото базата ни е малка и спим по 3-4 души в стая, храним се всички заедно, постоянно чуваш нечий глас или се разминаваш с някого.
- Определено средата те провокира и особено при първата експедиция сънувах много, живи, странни сънища. Никой няма обяснение за това, случва се на повечето от нас.
- Да, за три месеца си откъснат от семейството си, от работата си и от нормалния поток на живота. Липсват ми близките хора, а също и пресни плодове, защото след известен период плодовете и зеленчуците привършват, липсва ми и кисело мляко, но не и тази година. От испанския кораб, с който пътувахме, взех две малки кофички кисело мляко. То беше испанско, но в него си имаше типичните бактерии, които има и в българското. Интересно е какъв път са „извървели“, за да стигнат до най-отдалеченото място на Земята. И така на шега, реших да го подквася, пък да видим какво ще се получи. А то стана толкова гъсто и хубаво.
- Заради изолираността на Антарктида пандемията не се отразяваше на живота ни докато сме там. Пътуването обаче беше много по-сложно от предишните пъти. На кораба, с който първоначално трябваше да пристигнем на остров Ливингстън, пламна Covid и той беше спрян и върнат в Испания, а нашето тръгване от България се отложи. За да се качим на друг кораб, който щеше да ни отведе до базата, трябваше да изкараме двайсет дни строга карантина в хотел в Пунта Аренас. Всеки един от нас беше в отделна стая, като единствено от персонала ни оставяха храна на вратата.
- Дейностите, които човек може да извършва на Антарктида, са регулирани в международен договор, в който се забранява извличането и използването на каквито и да е ресурси от континента, както и предявяването на претенции към тях. Според някои учени рано или късно хората ще се доберат до ледения континент. Там има много ресурси, които ще поискаме да използваме, за съжаление е въпрос на време и не трябва да се заблуждаваме, че Антарктида ще остане такава, каквато е.
- В момента антарктическият ни институт се намира в подем. Строи се нова модерна лаборатория, която ще предостави условия, технологии и оборудване за все по-разнообразни научни проекти. Очакваме в най-скоро време да имаме български кораб, за да не сме зависими от транспорта на други държави. Въпреки че сме много малка страна, ние имаме постоянно антарктическо присъствие, а това е изключително престижно и за науката ни, и за България.